Решение № 352 от 10.11.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. гр.Велинград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210100240 по описа за 2022 година

Производство е по реда чл. 226, ал. 3 от ЗЗД

Предявени са от М. И. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул."******" №10, против Д. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул."****“ № 4, вх.А, иск с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за нищожен на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г. по описа на помощник-нотариус по заместване на Симеон Даскалов-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под №541, с район на действие-Районен съд Велинград, с който ищцата е дарила на Д. Р. следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и две/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, общ. Велин град, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР. с адрес на поземления имот: гр.Велинград, п.к.4600 /четири хиляди и шестстотин/. ул.”******” №10 /десет/, целият с площ от 574 /петстотин седемдесет и четири/ кв.м.. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 /десет/ м.). предходен 1 идентификатор: няма. номер по предходен план: парцел VI (шести), отреден за имот пл.№3688 (три хиляди шестстотин осемдесет и осем) от квартал 150 (сто и петдесет), при съседи на парцела: *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и четири/, *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, три хиляди и четири/, ***/десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две. точка, три хиляди и пет/. *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и три/ и ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в подробно описания по-горе поземлен имот двуетажна жилищна сграда е идентификатор:

*** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и две. точка, едно/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград. общ.Велинград, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: гр.Велинград, п.к.4600 /четири хиляди и шестстотин/, ул.“******” №10 /десет/, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. със застроена площ от 94 (деветдесет и четири) кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две. точка, шестстотин четиридесет и две/, брой надземни етажи:

2 (два), брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: няма, тъй като дарението и мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона и на добрите нрави, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 30 ЗЗД, с които ищцата иска от съда да унищожи като сключен при заплашване посочения договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г. по описа на помощник- нотариус по заместване на Симеон Даскалов-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под №541, с район на действие-Районен съд Велинград, с който е дарила на Д. Р. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от застроеното и незастроеното дворно място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по регулационния план на гр.Велинград, цялото с площ по документ за собственост от 500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен 2 кадастрален номер 5013688 и първия етаж от жилищната сграда -къща на два етажа със застроена площ от 80 кв.м. (осемдесет кв.м.), построена върху дворното място, находящи се на адрес: гр.Велинград, ул."******" №10.

С исковата молба ищцата излага, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№890, нот. дело №61/2015 г., вписан в Служба по вписванията гр.Велинград с дв.вх.рег.№331 от 05.03.2015 г., акт.№180, том I, д. 137/05.03.2015г. със сестра си E. И. Р.а дарили на ответника (син на E. Р.а) процесните имоти. Сочи, че нейна индивидуална собственост от този имот бил първият жилищен етаж от къщата и 1/2 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място с находящите се върху него подобрения, която собственост е придобила на основание наследяване по закон и делба. Твърди, че процесната къща е домът на нейните родители, в който е израснала и където продължава да живее и е единственото й жилище. Излага, че никога не е имала намерение, нито да го продава, нито да го дарява, но била принудена поради поведението на ответника към нея. Сочи, че ответникът упражнявал натиск и психически тормоз над нея и майка й, държал се с тях неморално, агресивно, негативно и грубо, което се отразило на здравето й и започнала да изпитва ежедневни притеснения и страх. Твърди, че виждала огромна заплаха за здравето си, поради което решила да му прехвърли собствеността върху нейния дял от имотите. Излага, че отишла при нотариуса за да изповядат сделката с огромно нежелание, разтроена и силно притеснена, надявайки се, че ако му угоди той ще спре да я тормози. Сочи обаче, че въпреки че му дарила, своята част от имота, той продължил да се държи грубо с нея, като дори й казал- "Недей много да знаеш, че ще ти сложа чужди хора да ти тропат и ще ти продам бащинията". Твърди, че на 18-ти септември 2018 г., ответникът се изнесъл от процесната къща и спрял да я тормози. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който признава, че обективираното в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№890, нот.д,№б1/2015г. на Нотариус рег.№541 Симеон Даскалов с район на действие - PC Велинград дарение, но оспорва всички останали твърдени от ищцата факти и обстоятелства. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.32, ал.2 от ЗЗД за предявяване на иска по чл.30 от ЗЗД. Оспорва всички твърдения за извършен психически тормоз и/или заплашване от негова страна срещу ищцата М. Т., нейната сестра 3

E. Р.а и тяхната майка Г. Т.. Оспорва, което и да е от деянията, които ищцата излага и категоризира като „тормоз" и „заплашване" да е имало за цел формиране на мотив у последната за извършване на процесното дарение.

Оспорва да е внушавал на М. Т. каквито и да е страхови представи, имащи за предмет нейните живот, здраве, чест или имуществени интереси или такива на нейни близки на нея лица, за да му дари последната своята част от процесния имот. Твърди, че не е имал намерение да придобива собствеността върху процесния имот, чрез каквато и да е прехвърлителна сделка. Излага, че не е искал, подканял или принуждавал нито баба си, нито майка си и леля си да му даряват същия, а обратното - съобразявайки се с желанието на майка си Г. Т., М. Т. и E. Р.а са му дарили процесния имот, като инициативата за сделката, снабдяването с документите и организирането на изповядването на сделката при нотариуса са от страна на първите три, а не негова. B обобщение изразява, че през годините назад той е знаел за желанието на баба му имотът да бъде прехвърлен на него, но никога не е отправял искане и не е настоявал това да се случи, обичал е много и баба си, леля си, и майка си, и е помагал и на трите с каквото може, поласкал се е, че в крайна сметка леля му и майка му са решили, че следва да му се прехвърли имота, като решил да го обнови и всички да живеят по-добре в него, но нито е искал нотариалният акт да бъде съставен по този начин (без запазено право на ползване) нито е имал намерение да гони някого от къщата. Твърди, че си е тръгнал, от къщата, за да покаже на леля си и майка си, че по никакъв начин не иска да ги ощети.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Протоколно определение № 327/20.05.2025 г., съдът е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег. №890, нот. дело №61/2015 г., вписан в Служба по вписванията гр.Велинград с дв.вх.рег.№331 от 05.03.2015 г., акт.№180, том I, д. 137/05.03.2015г. ищцата със сестра си E. И. Р.а дарили на ответника (син на E. Р.а) процесните имоти.

От дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 176 ГПК се установи, че Д. Р. е отправил искане към нея с думите- „искам твоята идеална част, 4 всичко или нищо“ ,„ще ви запиша за да знам, че всичко ще е мое, не искам да ми мотат чужди хора в краката“, поставяйки телефона на масата и тропайки по масата. Ищцата излага, че не е искала да дава нейната идеална част, но я дала защото се страхувала от постоянния натиск от страна на ответника. Твърди, че страхът, който изпитва е от него е повлиян от поведението му към нея и нейната дъщеря. Сочи, че ответникът изхвърлил дрехите на дъщеря й, сложени да се сушат, като заявил, че тя нямала право. Излага, че й хвърлил яденето, защото говорила по телефона. Твърди, че всичко това се случвало на етажа, на който тя живее. Твърди, че нямам друго жилище, разведена е над 30 години и никога не е искала да дарява на ответника имота. Излага, че в разговор между нея, ответника и майка му, последната му е казала три пъти „Митко не си прав, ти получи твоята идеална част“, при което той отговорил „баба ми обеща“, а в отговор майка му му казала „тя ти обеща, но ти си получи твоето, какво искаш от леля ти, значи ти я крадеш“, а той заявил „да крада я“.

От разпитана свидетелката Г. П. В. се установява, че сделката по процесния нотариален акт е изповядана от нея, но не е запомнила нещо, което да я е притеснило по време на сключването й.

От разпитана свидетелката E. И. Р.а, майка на ответника и сестра близнак на ищцата, се установява, че през 2015 г. дошла в България за да прехвърли на сина си-ответника нейната част от процесния имот. Сочи, че когато си дошла, ищцата й споменала, че искат да й вземат етажа, но тя не е съгласна да го даде. Твърди, че се състояла среща между нея, ищцата и ответника, при която тя казала, че не е съгласна той да вземе частта на сестра й. Изцяло потвърждава, че по време на разговора им Д. е сложил телефон на масата, с който да ги записва, заявил е „висчко или нищо не иска“ и е тропал по масата. Тогава свидетелката заявила, че тя си дава нейната част, но не може да отговаря за сестра си, а ищцата казала „не си давам моето, ако съм искала ще съм го дала“. Завява, че сестра й никога не е искала да си даде етажа. Твърди, че сестра й е имала страха и се е плашела ответника. Излага, че при изкарването на документите за изповядването на сделката, ищцата е била с нея. Тогава свидетелката пак й казала „Маре ако искаш недей идвай“, а в отговор ищцата заявила „не ще дойда, че не се издържа“, „ще го дам под натиск да се спре тоя натиск“. Сочи, че ищцата й споделила, за случилото се с ответника и как той й хвърлял храна в мивката, че не й е давал да влизат 5 комшии, като това бил потвърдено и от майка им. Твърди, че Д. е настоявал ищцата да се съгласи, тъй като им е помагал, а и ще се грижи за нея. Излага, че след сделката пред нотариуса, сестра й си тръгна с рев. Сочи, че комшийката им Н.В. разбрала, че като се прибрала ищцата, й е текло кръв от носа. Твърди, че по време на сделката сестра й не е казала, че не е съгласна до подпише акта, казала е само „дайте да се свършва“. От разпита на свидетелката се установи, че сина й е излъгал доверието на ищцата, държал се е арогантно, като не й е давал да прави каквото иска, не й е давал право на глас, да идват приятелки, да си сади нещо, както преди сделката, така и след това.