Определение № 41 от 24.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600034 по описа за 2025 година Второинстанционното производство е по реда на чл.249,ал.3 от НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК

Образувано е по протест на ОП - Пловдив срещу определението № 1933 от 19.12.24 г. по н.о.х.д. № 2511/24г. на ОС-Пловдив, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

С протеста, който не е просрочен, се поддържа мнение, че в постановлението по чл. 219 НПК и в обвинителния акт се съдържа изискуемата пълноценна и достатъчно ясна информация относно интересуващите процеса факти и тяхната квалификация, така че становището на съда в противния смисъл се явявало незаконосъобразно.

Претенцията е да се отмени атакуваният акт, като въззивната инстанция разпореди съдебното разглеждане на делото да продължи.

Пловдивският апелативен съд, след съвещание, след като прецени съображенията в протестираното определение и в протеста, прие протеста за неоснователен:

За да прекрати съдебното производство по посоченото наказателно дело и да го върне на първата процесуална фаза на посоченото основание, решаващата инстанция е констатирала, че обвинителната теза е представена противоречиво.

ПАС се съгласява с тази констатация.

Между диспозитива на постановлението за привличане на обвиняемата и диспозитива на обвинителния акт, от една страна, и обстоятелствата част на обвинителния акт, от друга страна, се забелязва неотстранимо разминаване – в уводната част на диспозитивите на двата обвинителни документа са фиксирани и двете разисквани във фактическото изложение на обвинителния акт форми на 1 изпълнителното деяние – „разпространил“ и „държал с цел за разпротстранение“. В разбивката по дати обаче формата „държал с цел за разпространение“ не е представена, а е заменена с визираната в състава на друго престъпление – престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, форма „държал“.

Материалноправна конструкция, включваща в продължавано единство престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК и престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, не е невъзможна, което именно води до объркване на четеца на обвинителния акт. Поконкретно не се разбира дали органите на досъдебното поизводство са имали предвид два еднотипни или два разнородни елемента на инкриминираното продължавано престъпление. Ето защо не се възприема възражението в протеста, че ставало дума просто за пропуск, който не затлачвал възприемането на обвинението за две еднотипни деяния, всяко от които окачествено по чл. 354а, ал. 1 НК.

Споделя се и виждането на проверяваната инстанция, че коментираното противоречие злепоставяло правото на защита на подсъдимата. Действително Д. М. е лишена от ефективна защита, защото не е получила възможност да узнае в какво точно е обвинена. Съдът пък е поставен в невъзможност да се произнесе с присъда, без да наруши забраната за съществено изменение на обвинителната постановка.

Така че делото подлежи на допълнително досъдебно разглеждане. Ако прокурорът пак реши да го внесе, следва да изпълни потвърдените от настоящата инстанция указания на ПлОС за безпротиворечиво представяне на своята теза във всички досъдебни актове.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 1933 от 19.12.24 г. по н.о.х.д. № 2511/24г. на ОС-Пловдив, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на същественото процесуално нарушение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2