Решение № 3024 от 09.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3024 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100511206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7378/30.06.2022 г. по гр. д. № 15501/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40 състав, са отхвърлени предявените от П. Д. С. срещу „Т. София“ ЕАД обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 2 194,44 лева – неплатен остатък от главница по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, която за периода 15.06.2015 г. – 08.10.2018 г. възлиза на сумата от 739,13 лева, както и на сумата от 60,00 лева – държавна такса по ч. гр. д. № 883/2009 г. на Софийски районен съд, за които суми е бил издаден изпълнителен лист на 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8883/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, поради погасяването им по давност.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата П. Д. С. е осъдена да заплати на ответника „Т.

София“ ЕАД сумата в размер на 100 лева – разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищцата П. Д. С., чрез адвокат М.З.. Излагат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Поддържа се, че същото е било постановено в противоречие с тълкувателната практика на ВКС и формираната трайна практика на съдилищата по въпросите относно приложимата погасителна давност по отношения на задължения за комунални услуги, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, както и относно възможността погасителната давност да бъде прекъсната чрез изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Позовавайки се на практика на ВКС, въззивникът счита, че предприетите след 08.09.2017 г. изпълнителни действия по процесното изпълнително дело не са били годни да прекъснат приложимата в разглежданата хипотеза тригодишна погасителна давност касателно периодичните му задължения към ответното дружество, доколкото към посочената дата инициирания срещу него изпълнителен процес е бил прекратен на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При изложените аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в тяхната цялост. Претендира разноски по делото.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна – „Т. София“ ЕАД, не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

В проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивницата П. Д. С., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

С молба вх. № 45651/15.05.2023 г. адвокат М.З. – пълномощник на въззивницата, заявява, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Моли за уважаване на въззивната жалба и отмяна на първоинстанционното решение.

Претендира разноски пред втората инстанция.

В проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна „Т. София“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. С молба от 12.05.2023 г. същата изразява становище за неоснователност на наведените с жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение и моли за неговото потвърждаване. Претендира сторените разноски по делото.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 194,44 лева – неплатен остатък от главница по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, която за периода 15.06.2015 г. – 08.10.2018 г. възлиза на сумата от 739,13 лева, сумата от 60,00 лева – държавна такса по ч. гр. д. № 883/2009 г. на Софийски районен съд, за които суми е бил издаден изпълнителен лист на 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8883/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, както и сумата от 1 164,87 лева – разноски по изпълнително дело № 2100/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ /съобразно уточнителна молба от 31.10.2019 г./

С протоколно определение от 23.06.2022 г. производството по делото пред районната инстанция е било прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск за сумата от 1 164,87 лева – разноски по изпълнението.

Определението е влязло в сила като необжалвано на 01.07.2022 г.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба, съобразно правомощията му съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият въззивен състав намира за безспорни между страните на етапа на въззивното производство следните обстоятелства: 1./ на 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8883/2009 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав, е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, съгласно който П. Д. С. е осъдена да заплати на „Т. София“ ЕАД следните суми: 4 973,52 лева – главница за доставена и консумирана топлинна енергия за периода м. 02.1999 г. – м.02.2009 г., 2 538,91 лева – законната мораторна лихва за периода 01.04.1999 г. – 26.05.2009 г. ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от 17.08.2009 г. до окончателното изплащане, 150,25 лева – разноски по делото, 365,37 лева – юрисконсултско възнаграждение; 2./ въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на „Т. София“ ЕАД от 27.04.2010 г., е образувано изпълнително дело /ИД/ № 20108380402100 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ; 3./ към дата 08.10.2018 г. по ИД № 20108380402100 са постъпили суми в общ размер на 9 312,63 лева, като неизплатеният остатък от задълженията към тази дата възлиза на сумата от 4 158,44 лева – видно и от Удостоверение изх. № 93069/08.10.2018 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ; 4./ към дата 09.10.2019 г. общият размер на постъпилите суми по ИД № 20108380402100 възлиза на 9 312,63 лева, а актуалният размер на дълга към тази дата възлиза на 4 465,75 лева – видно и от Удостоверение изх. № 101886/09.10.2019 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ; 5./ с молба от 22.10.2019 г. взискателят „Т. София“ ЕАД е признал, че актуалният размер на задълженията по ИД № 20108380402100 към посочената дата възлиза на 2 194,44 лева – главница, 60 лева – държавна такса, и 967,79 лева – законна лихва към 21.10.2019 г., като в тези суми не са включени таксите и разноските, дължими към ЧСИ; 6./ с Постановление от 07.09.2015 г., вписано в СВ – София на 08.09.2015 г., ЧСИ М.Б. е наложил възбрана върху недвижими имоти, притежавани от длъжницата в изпълнителното производство, с което действие погасителната давност за вземанията на взискателя „Т.

София“ ЕАД е била прекъсната; 7./ в периода 07.09.2015 г. – 07.09.2017 г. не са били поискани или извършвани валидни изпълнителни действия, които да са прекъснали течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което с изтичането на така посочения 2 двугодишен период ИД № 20108380402100 се е перемирало; 8./ на 26.01.2018 г. е бил наложен запор върху вземания на длъжницата П. Д. С.; 9./ с Постановление от 08.02.2019 г.

ЧСИ М.Б. е спрял изпълнителното производство по ИД № 20108380402100, на основание чл.

432 ГПК, вр. чл. 389 и сл. ГПК, поради издадена на 16.01.2019 г. обезпечителна заповед по гр. д. № 72020/2018 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена служебна проверка настоящият въззивен състав установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

В предмета на делото се включват отрицателни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: 2 194,44 лева – неплатен остатък от главница по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, която за периода 15.06.2015 г. – 08.10.2018 г. възлиза на сумата от 739,13 лева, сумата от 60,00 лева – държавна такса по ч. гр. д. № 883/2009 г. на Софийски районен съд, за които суми е бил издаден изпълнителен лист на 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 8883/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав. Изпълнителният лист от 14.01.2010 г. е издаден, на основание чл. 416 ГПК, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по посоченото частно гражданско дело.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е било провеждано – в този см. Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. по описа на ВКС, I ТО. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този см.

Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО).

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон решаващият съд е разгледал фактите, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист, по силата на който е било образувано изпълнително производство – а именно тези във връзка с възражението за изтекла погасителна давност.

Първият спорен въпрос на етапа на въззивното производство се концентрира в това коя е приложимата погасителна давност досежно процесните задължения, представляващи 3 по своя характер периодични задължения за плащане на топлинна енергия, установени с влязла в сила заповед за изпълнение. Във връзка с конкретно релевираните в тази насока оплаквания на въззивника, настоящият състав намира следното: