Решение № 220 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Георгиева при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Таня Георгиева Търговско дело № 20255300900439 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД.

Ищецът „БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД с ЕИК 115783655 със седалище и адрес на управление гр.гр.Сопот, ул.Баба Неделя № 36, ап.2, представлявано управителя И. П. Б., чрез пълномощника адв.Т. Д. от САК, е предявил иск против „МАРГИНАЛ“ ЕООД с ЕИК 200672644 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Нешо Бончев № 5, ет.3 за заплащане на сумата от 89 975,05 лв., получена от ответника на отпаднало основание- по развален договор от м.април 2021 г. за изкупуване на скрап-метални отпадъци, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.

Изложени са в исковата молба твърдения за това, че между страните е съществувало договорно правоотношение считано от 2021 г., по силата на което ответникът следвало да набира и продава на ищеца скрап, която да бъде доставяна на лицензираните площадки на купувача. В хода на тези правоотношения ищецът превежадал на ответника по банков път авансово суми за скрап, като за преведан на 27.04.2021 г. сума в размер на 70 000 лв. ответникът доставил метални отпадъци за част от цялата сума, като останали платени 19 975,05 лв. за които не била извършена доставка. За предведените суми от 20 000 лв. на 18.05.2021 г. и от 50 000 лв. на 29.06.2021 г. ответникът 1 не извършил доставки. Предвид изминалия период от две години, през който било налице неизпълнение от страна на ответника, както с оглед повишените цени към настоящия момент и отпадналата за ищеца необходимост от набиране на нови количества скрап, за ищеца- купувач вече било безполезно изпълнението. Поради това е заявил, че с исковата молба разваля договора и претендира връщане на платените суми за неизвършените доставки в общ размер от 89 975,05 лв.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска.

Не оспорва наличието на правоотношение по описания в исковата молба договор, както и че ищецът е заплатил авансово посочените в исковата молба суми. Не оспорва също така, че е налице платен аванс, по който липсва доставка. Възразява обаче ,че е извършвал многократни опити да достави на ищеца допълнителни количества скрап, но последният категорично е отказвал да ги получи поради липса на необходимост и запълнени складови количества.

В тази връзка възразява, че ищецът като кредитор не е оказал необходимото съдействие на ответника да изпълни. В условията на евентуалност възразява за нищожност на сключения договор поради неспазена писмена форма за действителност съгласно чл.8, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.

Ищецът не е подал допълнителна искова молба и не е взел становище по възраженията на ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните прие следното:

Не се спори по делото, че през м.април 2021 г. между страните е била постигната устна договореност , според която ответникът се съгласил да набира и продава на ищеца скрап-метални отпадъци, през текущата 2021 г.и следващата 2022 г. Тази скрап следвало да бъде доставяна и приемана от ищеца на две площадки за третиране на отпадъци от черни и цветни метали, на които ищцовото дружество упражнявало дейността си- Площадка № 1, находяща се в гр.Сопот, ул.Промишлена зона № 1 и Площадка № 2, находяща се в м.Малки друм в землището на гр.Сопот. Не се спори също така, а и документално установено по делото с представените платежни нареждания от 27.04.2021 г., 18.06.2021 г. и 29.06.2022 г. и издадените от ответника фактури за авансови плащания № 124/09.04.2021 г. за 40 000 лв. и фактура № 2

126/27.04.2021 г. за 70 000 лв., че в изпълнение на договореното, ищецът е превежадал на ответника по банков път авансово суми за скрап. За преведената на 27.04.2021 г. сума в размер на 70 000 лв. ответникът е доставил метални отпадъци за част от цялата сума, за което са издадени съответно фактура № 130/14.05.2021 г. на стойност 32 161,25 лв. и фактура № 137/28.07.2021 г. на стойност 33 632,50 лв. За останалата сума от 19 975,05 лв., платена като аванс ана 27.04.2021 г., както и за авансово платените суми от 20 000 лв. на 18.05.2021 г. и от 50 000 лв. на 29.06.2021 г. ответникът не е извършил доставки.

На първо място съдът следва да разгледа въпроса относно действителността на възникналото между страните договорно правоотношение във връзка с повдигнатото от ответника възражение в този смисъл. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, страната не може да се позовава на нищожността на търговска сделка, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Разпоредбата отразява общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, както е прието и в Решение № 1442 от 23.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 411/2003 г. на ТК. В същото решение е посочено, че дори при хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката формално да остава нищожна, за неизправната страна не отпада задължението за изпълнение на поетата престация и тя не може да се позовава на нищожността. В конкретния случай е безспорно по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните устно са се договорили ответникът да набира и продава скрап на ищеца, след което са пристъпили към реално изпълнение на договореността помежду си. Ищецът е извършвал авансови плащания, а ответникът първоначално е изпълнил задължението си чрез доставка на скрап. Именно това поведение на страните представлява потвърждение на съществуването и действителността на постигнатото между тях съгласие и наличие на договорно правоотношение. Следователно ответникът не може впоследствие да оспорва действителността на устния договор, нито да черпи права от евентуална липса на форма от разпоредбите на чл. 8 от Закона за управление на отпадъците, доколкото сам е пристъпил към изпълнение на поетите задължения и не е оспорил действителността на правоотношението при възникването му.

В исковата молба ищецът се позовава на неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в недоставка на договореното количество скрап след извършените авансови плащания, поради което счита, че е налице основание за разваляне на договора без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на покана с подходящ срок за изпълнение, когато вследствие на виновната забава на длъжника изпълнението е станало безполезно за него. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на 3 виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора, кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано /в този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана например в Решение № 51 от 28.07.2015г. на ВКС по т. д. № 279/2014 г., Решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./ Въпреки, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи отпадане на интереса на ищеца от изпълнението, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съгласно установената съдебна практика исковата молба може да има характер на покана за изпълнение и да съставлява предупреждение до длъжника, че при неизпълнение в предоставения разумен срок кредиторът ще счита договора за развален. В конкретния случай с предявяването на иска ищецът ясно е манифестирал волята си да получи дължимото изпълнение, като едновременно с това е уведомил ответника, че при неизпълнение договорното правоотношение ще се счита за прекратено. След изтичане на разумен срок от връчване на исковата молба и при липса на последващо изпълнение от страна на ответника, следва да се приеме, че договорът е развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Недоказано остана възражението на ответника, че неизпълнението на задължението за доставка се дължи на отказ или виновно поведение от страна на ищеца и последният е изпаднал в забава като кредитор поради това, че неоправдано не е приел предлагано му от ответника изпълнение. Страната не осигури допуснатите му в тази връзка гласни доказателствени средства.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г. в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три фактически състава.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Престацията не може да се иска обратно, докато основанието съществува. В настоящия случай се установи, че процесната сума е платена на отпаднало основание- по развален поради неизпълнение договор, което обуславя извод за основателност на иска.

На осн.чл.86 ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законната лихва , считано от подаване на исковата молба- 11.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и на он.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените по делото разноски , които се констатираха размер от 3600 лв. ДТ и 4000 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горните съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МАРГИНАЛ“ ЕООД с ЕИК 200672644 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Нешо Бончев № 5, ет.3 да заплати на „БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД с ЕИК 115783655 със седалище и адрес на управление гр.Сопот, ул.Баба Неделя № 36, ап.2, сумата от 46003,51 евро / равностойни на 89 975,05 лв./, получени от ответника на отпаднало основание- по развален договор от м.април 2021 г. за изкупуване на скрап-метални отпадъци, ведно със законната лихва върху сумата от 11.07.2025 г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 3885,82 евро / равностойни на 7600 лв./ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5