Решение № 89 от 18.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ямбол, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20262330200092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Я. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 9751/17.12.2025 г. на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, оправомощен със Заповед № РД-111279/10.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателят на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложена административна санкция глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева /1533.88 евро/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е вписана законовата разпоредба, която е била нарушена виновно. Сочи, че жалбоподателят не е бил запознат с кантарната бележка, генерирана от електронната мобилна везна. Твърди се, че неправилно е била определена административната санкция, Иска се отмЯ. на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв. М. от АК – Ямбол поддържа жалбата и моли за отмЯ. на наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е представено становище от юрисконсулта П. оспорва жалбата, с което се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се излага, че твърдените в 1 жалбата пороци не са налице. Претендира се за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.11.2025 г. в 16.22 часа, на път АМ Тракия, км. 292, на отбивна площадка в посока гр. Ямбол – гр. Бургас, служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ извършили проверка на водача Я. Д. Л., който управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка Скания с рег. № А6433РВ и полуремарке с три оси с рег. № А5214ЕМ. Установено било, че извършва превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFWKR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м/ е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос, на тройната ос на полуремаркето е 32.720 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредбата, като превишението е с 8.720 т. Контролните органи заключили, че се касае до тежко пътно превозно средство по чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За констатираното нарушение на жалбоподателят Л. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0011194/20.11.2025 г., като жалбоподателят записал в акта, че има възражения, без да ги конкретизира. Възражения не са постъпили впоследствие и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие, въз основа на съставения АУАН на жалбоподателят Л. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лева /1533.88 евро/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Г. и на свидетеля Г., както и на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.

За неоснователно се преценя възражението, изложено в жалбата относно непосочване в наказателното постановление на законовата разпоредба, която е била нарушена виновно от 2 жалбоподателя. Видно от съдържанието на оспорваното наказателно постановление, в него ясно и категорично е посочена законната разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, така както повелява нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

При преценка законосъобразността на административно-наказателният акт съдът е длъжен да установи дали описаното в него нарушение е било действително извършено от жалбоподателят. В конкретният случай при извършеното измерване с посочената в акта електронна везна и ролетка е установено, че сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 32.720 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т.., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредбата, както и че сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 29.535 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредбата, като превишението е с 8.720 т. В конкретният случай предвид резултатите при измерванията безспорно се установява, че в момента на проверката ППС-то е било тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл.139, ал.3 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1, т.2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. За движение на горепосоченото ППС по републиканската пътна мрежа се изисква специално разрешение съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата. В момента на проверката жалбоподателят не е показал такова разрешение на контролните органи, а и такова не е било издавано изобщо. Забраната по цитираната разпоредба от ЗДвП е била нарушена, поради и което служителите на АПИ са съставили АУАН.

От субективна страна водачът е бил наясно, че управлява ППС с натоварване на осите над допустимото, като няма разрешение за това, но е целял именно това.

Правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата, като към датата на извършване на нарушението съгласно горепосочената разпоредба преди изменението й с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. се е предвиждала глоба от 500 до 3000 лв. За извършеното нарушение на жалбоподателят е наложена глоба в максималния й размер от 3000 лв. - 1533.88 евро, като в НП АНО е посочил обстоятелства, обосноваващи най-високия размер на глобата. Съдът обаче намира, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата, като така определеният размер на глобата следва да бъде намален, като административната санкция следва да бъде определена в размер на 511,29 евро /1000 лв./, като бъдат взети предвид обществената 3 опасност на нарушителя, материалното му положение, както и това че нарушението е извършено за първи път. Предвид горното, съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на глобата, тъй като по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието, поради което този размер се явява справедлив.

С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски нито на жалбоподателя, нито на въззиваемата страна. В случая няма позитивно решение в полза на нито една от страните и следва направените разноски да бъдат оставени така, както са сторени.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 9751/17.12.2025 г. на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което Я. Д. Л., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложена административна санкция глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева /1533.88 евро/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалява размера на глобата на 511,29 евро /1000 лв./.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4