Решение № 21 от 21.01.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е № 21

21.01.2020г., гр.Кюстендил

В И М Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

Председател:Ваня

Богоева

Членове: Евгения Стамова

Веселина Джонева

С участието на секретаря:Л.Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№572/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:

С решение от 28.03.2019г. постановено по гр.д.№53/2019г. Кюстендилският районен съд по иск предявен от И.Д.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** чрез адв.И. срещу Т.С.М., ЕГН ********** е прекратил същестувващия между тях брак, предоставяйки упражняването на роденото от брака непълнолетно дете С.И. И. на майката, на която е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Кюстендил, ул.”***”№***, определил е режим на лични контакти на бащата с детето, и го е осъдил да заплаща на непълнолетния С., считано от 15.01.2019г. месечна издръжка в размер на 170.00 лева, до 5-то число на всеки месец, чрез майката и законен представител Т.М., ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла и просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й.И. е осъден да заплати на непълнолетният Стивън сумата от 1785.00 лева, месечна издръжка за времето от 01.03.2018г. до 15.01.2019г.вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.01.2019г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявеният от Т.М. срещу И. иск за осъждането му да заплаща месечна издръжка за детето С., за минало време от 01.03.2018г. до 15.01.2019г. за сумата от 1365.00 лева представляваща уважената част от иска за сумата от 1785.00 лева до пълния предявен размер от 3150.00 лева.И. е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 316.20 лева върху присъдените размери на издръжка за минало и за в бъдеще време, както и на М. деловодни разноски в размер на 166.99 лева.

С допълнително решение от 17.10.2019г. съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от М. срещу И.И. иск, за заплащане считан от 15.01.2019г. месечна издръжка на непълнолетния С. И. в размер на 170.00 лева, платими до 5-то число на текущия месец, чрез майката и законен представител Т.М., ведно със законната лихва за забава върху всяка една закъсняла или просрочена вноска и до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на същите, за сумата от 130.00 лева, представляваща разликата между уважената част от този иск за сумата от 170.00 лева до пълния предявен размер от 300 лева както и искането на И.И. М. обективирано във въззивната жалба за изменение на решението в частта му, в която същият е осъден да заплати на М. сумата 169.99 лева, представляваща сторените по делото разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на исковата претенция.

В срока за обжалване са постъпили жалби и от двете страни.

М. обжалва допълнителното решение, в частта му, в която не е уважен предявения иск по чл.143, ал.2 СК в пълния му предявен размер за сумата над 170.00 до 300.00 лева месечна издръжка за в бъдеще и първоначалното решение в частта относно отхвърлянето на иска за заплащане на издръжка за сумата над 170.00 до 300.00 лева за минал период.Жалбата срещу допълнителното решение е подписана и от непълнолетното дете.Претендира за уважаване на исковете в пълен размер.Изразява несъгласие с възприетия от съда подход при определяне на необходимите средства за издръжка, на основание ПМС №305/19.12.2017г., разпределението на задълженията на родителите за издръжка.Твърди, че определената издръжка не е съобразена с потребностите на детето, което спортува активно, играе футбол, което предполага допълнителни потребности от възстановителна храна и режим.Определения размер на издръжката не е съобразен с инфлационните процеси в страната, а поведението на другия родител, определя, като като целенасочено, с оглед заплащане по- малък размер на издръжка.Не ставало ясно въз основа на какви критерии съдът преценил, че за отглеждането на детето, възпитанието, обличането му се нуждае от 280 лева, а сумата от 60.00 лева - за възпитание, отглеждане, грижата да бъде изпрано, изгладено и добре нахранено определя, като нереална.

И. чрез пълн.к адв.И. обжалва решението в частта му в която е уважен предявения иск за издръжка за минало време, като поддържа недопустимост на иска и на решението, както и в частта му относно определения размер на издръжка за сумата над 140.00 лева.Поддържа, че не са ангажирани доказателства за повишени нужди на детето, така и за доходите на бащата.Счита, че неправилно е определен първоначалния момент на задължението на издръжка, който според него, с оглед предвиденото в т.12 от Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, следва да е от момента на влизане в сила на решението за родителските права, ако към момента детето живее при другия родител.Сочи неправилност на решението в частта за разноските, присъдени при липса на такова искане от ответницата и липса на списък за разноски.Позовава се на представения с отговора на исковата молба договор за правна помощ за сумата от 600.00 лева, и липса на доказателства за договорено и заплатено адв.възнаграждение към по- късно предявения насрещен иск.Искането му е за отмяна на решението в атакуваните части, оставяне на насрещната искова молба без разглеждане и определяне на издръжка в минималния размер от 140.00 лева.

От адв.И. е подадена жалба и срещу допълнителното решение в частта му за разноските.Прави се искане за отмяна на решението в посочената част и оставяне на искането за заплащане на деловодни разноски без уважение.В отговор на жалбата на М. срещу допълнителното решение поддържа неоснователност на същата.

Жалбите са допустими.

С оглед на представените от страните доказателства, доводите и възраженията им, първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са в брак от 1999г., от който е роден и детето С.И.И. ЕГН **********, че съпрузите са във фактическа раздяла от м.февруари

2018г.,като детето живее с майка си в гр.Кюстендил, на адреса й – ул.”***”№***.Съдът е констатирал, че няма доказателства за месечните доходи на бащата, че няма регистриран трудов договор, не получава пения, не е регистриран, като безработен и не е получавал обезщетения за безработица през 2018г.С оглед на представено удостоверение изх.№2300-013/12.03.2019г. е приел, че за периода м.03.2018г. – м.02.2019г. майката е получила трудови доходи в размер на 10 651.08 лева. Размерът на средномесечното възнаграждение на въззивницата М. при тези данни за доходите и възлиза на 887.59 лева.

От изготвения във въззивното производство социален доклад се установи, че детето С.през учебната 2018/2019г. е завършил 9-ти клас в СУ”Васил Левски” гр.Кюстендил, където е записан със спорт футбол и редовно посещава тренировки по футбол.

С обжалваното решение, бракът между родителите е прекратен, като упражняването на родителските права е възложено на майката и са присъдени посочените по – горе размери на дължимата от бащата издръжка, включително за период от 01.03.2018г. до 15.01.2019г. - предявяване на иск за прекратяване на брака.В частта относно прекратяване на брака и възлагане на родителските права на майката решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Други обстоятелства, извън приетите за установени от първоинстанционния съд и установените въз основа на данни от социалния доклад, във въззивното производство не се установяват.

Предвид изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи.

На първо място следва да се отбележи, че исковете съдът преценява, като допустими.Основание за този извод съдът извлича от разпоредбата на чл.322 ал.3 ГПК във вр. с ал.2 ГПК, съгласно която ответникът може да предяви иск за издръжка на деца, като няма разграничение с оглед възрастта на децата и ограничение относно началния момента на търсената издръжка.Касае се за уреден от законодателя случай, в отклонение на правилото по чл.26, ал.2 ГПК, придаващо на родителя предявил от свое има иск за издръжка на непълнолетно дете качеството на процесуален субституент.Не се касае за служебно присъждана издръжка поради което според съда не намира приложение даденото в т.7 от Постановление №5/1970г. разрешение в смисъл, че не се присъжда издръжка за минало време, който според настоящия състав е относим към случаите на служебно присъдена издръжка.По въпроса за допустимостта на исковете е налице произнасяне в т.1 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., Пленум на ВС съгласно което - Не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни прокурорът, трети лица и ненавършилите пълнолетие деца. Тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката. По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна-представител участва родителят, предявил иска.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК за родителите е налице безусловно задължение за предоставяне на издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.Според чл. 142 ал.1 и ал.2 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.С чл.149 СК е уредена възможността за търсене на издръжка за минал период от 1 година преди предявяване на иска.Към момента минималната работна заплата е 610 лева, а за периода от 01.03.2018г. до момента е бил 510 лева за 2018г. и 560 лева за 2019г.

Задължителни указания във връзка с приложението на закона при определяне размера на издръжката се съдържат в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС.Съгласно т.5 и т.7 от същото възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.Според т.11 от Постановлението не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни.Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

С оглед законовата регламентация безспорно жалбоподателят И.И. дължи издръжка на своя непълнолетен син, включително за период от 01.03.2018г. доколкото не се спори, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през м.февруари 2018г., заявеното искане за присъждане на издръжка считано от 01.03.2018г., което е допустимо с оглед разпоредбата на чл.149 СК и липса на доказателства за изпълнение на задължението за издръжка.В първоинстанционното решение липсва констатация за предоставяна от бащата издръжка, доводи в тази посока в жалбата не се съдържат и не са представени доказателства.Във връзка с доводите относно неправилно определяне началния момент на дължимата издръжка следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 11 от

3.III.1969 г., ОСГК е дадено разрешение в смисъл, че началният момент на служебно присъжданата издръжка по чл. 28, ал.

1 СК е влизането в сила на решението за развод, а при обжалване за родителските права - от деня на влизането в сила на решението за предоставяне упражнението на тези права на единия от родителите, като даденото разрешение е потвърдено в Постановление №5/70г. – т.VІІ.Доколкото в случая във връзка с издръжката на непълнолетното дете са предявени искове от неговата майка, а не се касае за служебно присъдена такава, то казуса не попада в обхвата на даденото с посоченото решение разрешение.Тъй като насрещната искова молба е постъпила в съда на 12.02.2019г. то издръжката за бъдеще време се дължи считано от тази дата, за периода преди 12.02.2019г. до 01.03.2018г. се дължи издръжка на основание чл.149 СК, като се има предвид, че след фактическата раздяла детето е останало при майката в жилището на посочения по делото адрес.Решението в частта му в която съдържа произнасяне по претенция за заплащане на издръжка за в бъдеще считано от датата на предявяване на иска за прекратяване на брака до датата на предявяване на насрещните искове е недопустимо и следва да се обезсили.