Решение № 310 от 05.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Велико Т., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1538/14.12.2023г., постановено по Гр. д.№1035/2023г. по описа на РС – Велико Търново е осъден И. Н. В. с ЕГН: ********** от с.Ц. к., общ. В. Т., ул. „***” № ***, да заплати на Т. Т. П., с ЕГН: ********** от с. Ц. к., общ. В. Т., ул. „***” № ***, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството на ищеца от изявления на ответника във видеоклипове, публикувани през месец февруари 2023г. чрез мобилно приложение „ТикТок” в неговия профил „***”, както и сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлен иска по чл.

45, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 3000 лв. до 5000 лв., както и е осъдена Т. Т. П. да заплати на И. Н. В. сумата от 320лв., представляваща направени по делото разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от ответника по делото И. Н. В., чрез пълномощник адв.Н. Ф. – АК – Т., като са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че първостепенният съд не е отчел факта, че отношенията между страните по делото са силно влошени, че ищцата и нейната майка постоянно провокират по всякакъв начин ответника и същият е споделил процесните видеоклипове в пристъп на гняв и недоверие към системата. Излага се, че въззивникът /ответник/ не е имал право да обижда ищцата, за което следва да се ангажира отговорността му за вреди, но оспорва присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 3000лв. по размер като доста завишен. Сочи се, че показанията на майката на ищцата следва да се преценяват при отчитане на роднинската им връзка, както и че между страните и имало и друго гражданско дело, поради влошени отношения. Моли съда, да постанови решение, с което да намали размера на присъденото от първостепенният съд обезщетение за неимуществени вреди. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата Т. Т. П., чрез пълномощник адв.С. И. – ВТАК, с който оспорва 1 въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно, по изложени съображения по съществото на спора. Излага се, че решението на РС в обжалваната му осъдителна част не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззивникът И. Н. В., чрез пълномощника си адв.Ф. – АК- Т., с писмена молба с вх.№4933/19.04.2024г., моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена и постановено съдебно решение, с което съдът намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна Т. Т. П., чрез пълномощник адв.С. И. – ВТАК, с писмена молба с вх.№4374/08.04.2024г. поддържа писмения отговор на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част потвърдено като правилно. В писмено становище от въззиваемата от 08.04.2024г. е инкорпорирано искане от адв.С. И. – ВТАК за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД е отхвърлен в частта за разликата от 3000лв. до 5000лв., не е обжалвано от страните по делото и е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от Т. Т. П., чрез пълномощник адв.С. И. – ВТАК, против И. Н. В. осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие от противоправно и виновно поведение на ответника, изразено в отправени от ответника обидни квалификации и клеветнически твърдения в заснети от В. през месец февруари 2023г. три видеоклипа, които ответникът публикувал чрез мобилното приложение „ТикТок“ в профила си „***“ и които три видеоклипа ищецът гледала в „ТикТок“ в профила на ответника.

Твърди се, че нанесените от ответника обиди и клевети са накърнили честта и достойнството на ищцата и са я накарали да се почувства унизена, за което е спомогнало обстоятелството, че видеоклиповете са станали достояние на много хора, поради разпространението им в Интернет.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът И. Н. В., чрез пълномощника си адв.Ф. – АК – Т., заема становище за процесуална допустимост, а по същество - неоснователност на предявеният иск. Изложил е твърдения, че страните са съседи в с.Ц. к., като ищцата живее в имота на майка си, двете досаждат на оградата на имота на ответника, както и че отношенията между страните станали непоносими и много обтегнати, тъй като ищцата и нейната майка постоянно стоят и обикалят оградата, която дели двата 2 имота на страните и предизвикват вербално ответника и съпругата му. Релевира възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по делото, която с поведението си е станала причина за процесните инциденти. Твърди се, че от действията на ищцата ответникът също се е почувствал обиден и унизен, тъй като ищцата е отправила обидни думи към фактическата му съпруга, доколкото с нищо не е провокирал вербалната агресия на ищцата. Претендирал е разноски.

В СЗ пред първоинстанционният съд, проведено на 17.11.2023г., ответникът, чрез пълномощника си адв.Ф., признава факта, че той наистина има профил в социалната мрежа „ТикТок“, като е публикувал клиповете на приложения към ИМ диск.

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първоинстанционният съд, въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и извършено възпроизвеждане съдържанието на приложения към ИМ оптичен носител СД- R Maxell на компютърната конфигурация в съдебната зала, като въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации на първоинстанционният съд, досежно правно релевантните за спора факти и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят установената от първостепенният и възприета от въззивният съд фактическа обстановка по делото.

Въз основа на правилно установена по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни, законосъобразни и обосновани правни изводи за частична основателност на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв. от уронване на доброто име, честта и достойнството на ищцата от изявления на ответника във видеоклипове, публикувани през месец февруари 2023г. чрез мобилно приложение „ТикТок” в неговия профил „***”, които въззивният съд възприема изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от деликт, който е процесуално допустим.

Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на елементите от фактическия състав по чл.45 ал.1 ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между тях, вина на делинквента, която на основание чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага във всички случаи на непозволено увреждане до доказване на противното, както и вредите по вид, и искът по размер.

В процесният случай безспорно по делото е установено, че страните по делото живеят в съседни имоти в с.Ц. к., както и че отношенията помежду им отдавна са обтегнати и силно влошени. От страна на ответника, чрез пълномощника му, в СЗ пред първостепенният съд е налице признание на неизгодния за него факт, че същия има профил „***” в социалната мрежа „ТикТок“, както и че В. е публикувал заснети от него три видеоклипа, съдържащи се на приложения към ИМ оптичен носител СД- R Maxell, чрез мобилното приложение „ТикТок“ в профила си „***”. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. и от видеофайловете с процесните три видеоклипа, съдържащи се на представения с ИМ оптичен носител СД- R Maxell и при възпроизвеждането им от съда се установява, че ответникът в процеса И. Н. В. чрез разпространените чрез мобилно приложение в Интернет видеоматериали – три процесни видеоклипа, с което стават достояние до знанието на неограничен кръг от хора, и които ищцата е възприела - гледала, е направил изказвания – във видеоклип с продължителност 2,27 минути на фона на 3 изображение на ищцата Т. П., намираща се до оградата между имотите – че ищцата е „безмозъчна“, „малоумна“, „цървул“, във видеоклип с продължителност 5,40 минути, на фона на изображение на ищцата и на сина й, приклекнали до оградата на ползвания от тях имот, ответникът използвал сравнението, че П. /и сина й/ „Излизат като плъхове, като съсли, като мишки“. Нали ги е страх. Да се правят на приятно разсеяни като мишки“, във видеоклип с продължителност 0,57 минути, на фона на изображение на оградата между имотите, коментирайки поставените в двора на ищцата пластмасови бутилки – „тъпоумна“, „слабоумна“, „боклук“, с които обидни изрази и оценки, направени при неспазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, ответникът е накърнил честта, доброто име и достойнството на пострадалата – ищца по делото, и които според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, с което е осъществил спрямо ищцата по делото Т. Т. П. противоправно деяние - обида, в пряка причинно – следствена връзка с което ищцата е претърпяла неимуществени вреди, установимо от свидетелските показания на Н. Б., *** на ищеца, изразени в неблагоприятни емоционални преживявания – П. е преживяла шок, обида и унижение, седмици наред не е можела да се успокои, както и в промяна в начина й на живот –П. започнала да отказва да ходи в задния двор на къщата, където се намирала зеленчуковата им градина, след като гледала процесните видеоклипове, разпространени от ответника, засегнати са били личната чест и достойнство на ищцата. С отправените от ответника в разпространените чрез мобилно приложение в Интернет видеоматериали същият е проявил лично унизително отношение към ищцата, с което е осъществил спрямо ищцата противоправно деяние – обида, доколкото е упражнил правото си на изразяване на мнение в нарушение на чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България. В процесният заснет от ответника видеоклип с продължителност 2,27 минути, публикуван от В. чрез мобилното приложение „ТикТок“ в профила му „***”, ответникът е разгласил обстоятелства, че ищцата е получавала трудови и нетрудови доходи по неморален начин, „работила като проститутка в Германия“, което деяние, доколкото от страна на ответника, в чиято тежест е, не е доказана истинността на разгласените обстоятелства, съставлява разгласяване на клеветнически обстоятелства и е противоправно – клевета, в пряка причинно – следствена връзка с което, с оглед свидетелските показания на Н. Б., ищцата е претърпяла описаните по - горе неимуществени вреди, изразени в негативни психоемоционални преживявания в период от седмици наред, в които П. не е можела да се успокои. На основание чл.45 ал.2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на противното, която презумпция не е оборена в процеса. С оглед изложеното, с отправените от ответника спрямо ищцата в процесните три видеоклипа, заснети от В., обидни мнения и оценки, накърняващи честта и достойнството й, и разгласени клеветнически обстоятелства, разпространени чрез мобилно приложение в Интернет, ответникът е осъществил спрямо ищцата виновно противоправно деяние, в пряка причинно - следствена връзка с което същата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в негативни емоционални преживявания, предвид което са налице предпоставките по чл.45 ал.1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника спрямо ищцата и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД е доказан по основание.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dee3f5f0-f321-4b29-abf9-ea76032f7c59