Протокол № 445 от 22.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 445 гр. Пловдив, 22.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Вера Ив. Иванова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Н. Ст. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600472 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ – обвиняемата Е. С. Й., се явява лично и със защитника си адв.С. Ч., редовно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Ч.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМАТА Й.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.Ч.: Нямам искания за отводи и доказателства.

ОБВИНЯЕМАТА Й.: Нямам искания за отводи и доказателства.

С оглед становищата на страните, СЪДЪТ, след съвещание, счита, че следва да бъде даден ход на делото по същество, предвид на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

1

Адв.Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената жалба.

Действително, както е посочил първоинстанционният съд, подзащитната ми е привлечена в качеството на обвиняема за тежко умишлено престъпление, но в хода на воденото ДП са събирани доказателства, едва след като са посочени данни и са събрани дадени доказателства в подкрепа на подзащитнатам ми. Същественото е, че от така събраните до момента доказателства първоинстанционният съд неправилно е преценил, че се потвърждава първоначалното обосновано предположение за авторство на деянието.

Действително, това, което е безспорно по делото е, че полицейският служител е взел ключа от подзащитната ми и е влязъл в нейното жилище заедно с другите служители, като се твърди, че са намерени определени вещества, за които впоследствие подзащитната ми пред поемни лица е заявила, че са нейни. Не знам защо първоинстанционният съд е преценил, че следва да кредитира твърденията на И. В., като свидетелски показания, при условие, че същият е заявил, че извършва първоначални процесуалноследствени действия. Тоест, той се явява разследващ орган и неговите показания са недопустими. Лицата, за които се твърди и които твърдят, че са закупували определени вещества от подзащитната ми, е неизвестно какво е това вещество, и най-вече изводите на съда, че тези доказателства водят до преценката, че С. е държала с цел разпространение наркотични вещества за неправилно. Коментирах го пред първоинстанционния съд. Знам, че е по същество, но за мен е изключително важно да се обърне внимание на следния факт – ако С. знае, че има наркотични вещества в дома й, ако това е вярно, защо тогава не се противопоставя на полицейските служители, които влизат в жилището?! Защо казва, че ще ги допусне?! Защо при наличие на кучета, които не биха допуснали чужд човек, тя ги усмиряла, за да могат да влезнат полицейските служители вътре и намират въпросните вещества?!

Ето защо, моля да приемете, че към настоящия момент, разследването е в един доста напреднал етап, доказателствата, които са по него, са вече крайно недостатъчни да се обоснове наличие на предположение, че е автор на вмененото й деяние. От друга страна, независимо от съжденията на органите на ДП, не са събрани доказателства, че лицето е с висока степен на обществена опасност и не обуславят опасен рецидив, както и че с оглед преходно нейно поведение, съществува опасност да се укрие или да извърши престъпление.

Ето защо, моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да определите по-лека мярка.

ОСЪДЕНАТА Й. /за лична защита/: Поддържам това, което каза адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз бях облекчен от 2 колегата. Той сам каза, че тук не е мястото да се извърши пълен анализ на събраните до момента доказателства и това ще стане, когато делото се гледа по същество.

Намирам, че към настоящия момент обоснованото предположение, че именно обвиняемата е автор на вмененото й престъпление не е разколебано, а напротив, то е затвърдено.

На първо място, няма нови обстоятелства, които налагат изменението на нейната мярка от най-тежката „Задържане под стража“ в по-лека.

На следващо място, колегата правилно посочи, че са извършени изключително активни процесуално-следствени действия от първоначално взетата мярка за неотклонение и потвърдена такава от АС. Обърна внимание на разпитите, които са направени на поемните лица при претърсването и изземването и той беше изключително коректен, като каза, че самата обвиняема е посочила, че наркотичните вещества са нейни. Да, вече е въпросът е как ще бъдат анализирани тези показания по същество, но към настоящия момент това е положение.

От друга страна налице е и съответната експертиза за вида на наркотичното вещество.

По отношение на втората кумулативна предпоставка, а именно възможно ли е да извърши престъпление или да се укрие, съдът не е голословен, а е разсъждавал изключително подробно, като е описал предходните нейни осъждания, които – да, колегата е прав, не обуславят квалификацията на опасен рецидив, но това са осъждания отново за наркотично вещество.

И към настоящият момент не е изтекъл срокът по ал.4. Намирам, че срокът на задържане е разумен. Вие сте прочели самото дело. Същото е към приключване в момента.

В този смисъл, ще ви моля, и с оглед на целите на чл.57, да потвърдите протоколното определение на ОС - Стара Загора като правилно и обосновано.

Адв.Ч. – реплика: Относно т.н. „признание“, същото е обективирано в протокол за претърсване, а практиката от много време е еднаква - саморъчно написаните „признания“ не могат да се ползват като доказателство досежно авторството и виновността на едно лице.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА Й.: Искам да ми иземите мярката в по-лека.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайното съвещание съдът приема за установено следното:

Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.

С обжалваното Определение състав на Старозагорския окръжен съд е 3 оставил без уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемата по досъдебно производство № 8245-зм-386/22г. по описа на ** РУ на МВР С. З. Е. С. Й..

Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемата, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че няма нови обстоятелства, които да разколебаят изводите за съществуването на опасност Й. да извърши престъпление и за наличието на обосновано предположение, че е извършила престъплението, в което е обвинена.

Защитата на обвиняемата Й. сочи, че е разколебан извода за съпричастността й към деянието, за което е обвинена, както и, че липсват данни за опасността същата да извърши престъпление или да се укрие. Излага съображения за отпадане на необходимостта от продължаване на задържането.

Обвиняемата моли съда за по-лека мярка за неотклонение.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемата Й. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.1 НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.

Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото предположение обвиняемата да е осъществила престъпния състав на това престъпление продължава да съществува и този извод не е разколебан.

Събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите, протоколите за претърсване и изземване, в достатъчна степен удовлетворяват критерия, изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма данни, които да внасят съмнение или да разколебават извода за съпричастност на обвиняемата, към деянието, в което е обвинена.

Не е разколебана съществуващата реална опасност обвиняемата да извърши престъпление. Предишното й осъждане, в чийто изпитателен срок е осъществила инкриминираното деяние, механизмът на извършването му и интензитета на престъпната дейност, насочена към придобиване на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, видът и количеството на наркотичното вещество и създадената добра организация на престъпните действия предават реален характер на тази опасност.

Ето защо, след като наличието на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемата към деянието, в което е обвинена и съществуването на опасност да извърши престъпление не са разколебани, то 4 за първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да остави искането на обвиняемата Й. за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека без уважение, както и правилно е сторила.

Това очертава обжалваното определение законосъобразно и налага потвърждаването му. като обосновано и

Разследването е в разумни срокове, съобразно критериите на НПК и ЕКЗПЧОС, а задържането на обвиняемата не излиза извън очертания от нормата на чл.63, ал.4 НПК обхват, още повече, че разследването по делото се движи ритмично и експедитивно с оглед изясняване в пълна степен на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства.

Дали и доколко показанията на свидетелите, свързани с инкриминираната деятелност имат необходимия доказателствен потенциал, в каквато насока са възраженията на защитата на Й. е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по същество. В процесуалния етап, на който се намира предварителното разследване и при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемата, е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за съпричастността й към деянията, за които е обвинена, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.

Неоснователно се възразява, че първата инстанция е експлоатирала единствено предишното осъждане на обвиняемата за да обоснове извод за завишена лична обществена опасност. Предишното осъждане е обстоятелство, очертаващо отношението на обвиняемата към спазването на законите и обществените порядки. В конкретния случай, осъществяването на инкриминираното деяние в рамките на изпитателния срок по предишното осъждане очертава обвиняемата като лице с утвърдени престъпни навици и проявяващо упорита престъпна воля, което пък от своя страна само по себе си е достатъчно да предаде на опасността да върши престъпления реален характер.

По изложените съображения, Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ: