Решение № 18575 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18575 гр. София, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110104834 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „ЛС Билд“ ЕООД срещу ответника Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 18461,10 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 23.02.2021г. с предмет: „Ремонт на санитарни възли (бани) във ВПД – гр. С***“ и за заплащане на сумата от 2712,75 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 20.08.2021г. до 26.01.2023г.

Ищецът „ЛС Билд“ ЕООД твърди, че сключил с ответника ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ договор за „Ремонт на санитарни възли (бани) във ВПД – гр. С***“ съгласно техническа спецификация и техническо предложение за изпълнение. Изпълнението на възложените СМР започнало на 15.03.2021г. съгласно акт Обр. 2 от същата дата. Още на следващия ден – 16.03.2021г. управителят на ищцовото дружество-изпълнител установил, че в заявените от възложителя по вид и количества строителни дейности и материали, съгласно изготвеното към договора КСС, не са включени всички дейности и материали, които са нужни за ремонта на баните. Това наложило да се уведоми възложителят и да се изчака одобрението му, като в подобна ситуация изпълнителят изпадал неколкократно по време на изпълнение на договора. Едва на 27.04.2021г. страните уговорили изпълнение на всички допълнителни СМР по 48 позиции, освен първоначално обособените 45 позиции, като всичко това обусловило неколкократни спирания и удължавания на срока за извършване на СМР – до 05.07.2021г., когато обектът бил предаден с акт обр. 15. Общата стойност на 1 работата по договора, включваща първоначално определените СМР и допълнителните такива, била до 176430,79 лв. с ДДС, като след актуването на 05.07.2021г. – била определена окончателно на сумата от 176016,39 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че от посочената сума ответникът отказал да му заплати част от възнаграждението в размер на 18461,10 лв. с ДДС, като заявил, че изпълнителят-ищец му дължи сумата от 14050,33 лв. – неустойка за забавено изпълнение с 38 дни съгласно чл. 34, ал. 1 от договора и сумата от 4410,77 лв. – неустойка за некачествено изпълнение – 3 % съгласно чл. 34, ал. 2 от договора. Ищецът счита, че отказът за заплащане на тези суми е неоснователен, тъй като не е налице забава в изпълнението на уговорените СМР. Твърди, че съгласно чл. 11, т. 1 от договора срокът за изпълнение на СМР е 40 работни дни, считано от датата на заверяване на заповедната книга на обекта.

Строителната площадка била открита на 15.03.2021г. и официално спирана да пъти за общо 7 дни, за което бил подписан акт обр. 10. Отделно от това, възложителят бил удължил срока до 05.07.2021г. по силата на двустранно подписани документи. Твърди, че тъй като неколкократно се наложило да се извършват допълнителни/непредвидени ремонтни дейности, което изисквало предварително одобрение и съгласие на възложителя, което било искано, но не било давано своевременно, това довело до забавянето, което било предизвикано от поведение на възложителя. Позовава се на кредиторова забава, която го освобождава от отговорност за забавено изпълнение. Отделно от това твърди, че на 30.06.2021г. било подписано „Уверение за изпълнение до 05.07.2021г.“, с което страните установили този срок за изпълнение на всички първоначални и допълнително възникнали дейности. Ищецът твърди, че е изпълнил възложеното точно и в количествено и качествено отношение, а описаните в акт обр. 15 недостатъци непритегнати кранове на душ батерии, мивки, казанчета и др. подобни били довършителни работи, които можело да бъдат приключени в рамките на последния ден, но представители на изпълнителя не били допуснати до обекта след идването на комисията, която съставила акт обр. 15. Ищецът твърди, че в нарушение на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от договора комисията не му предоставила допълнителен срок за отстраняване на недостатъците, едва след изтичането на който можело да се начислява предвидената в договор неустойка за некачествено изпълнение. Посочва, че в акта е записано, че договорът се прекратява поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, но оспорва да е получавал изявление за разваляне на договора, като такова не можело да произведе ефект към момента на съставяне на акт обр. 15, още повече че в акта било констатирано, че строежът е извършен напълно съгласно договора. Неизпълнените довършителни работи се явявали незначителна част от уговорените, поради което неизпълнението им не можело да обоснове разваляне на договора. Отделно от това се позовава на недобросъвестност на възложителя по смисъла на чл. 12 и чл. 63 ЗЗД от момента на сключване до момента на приключване на изпълнение на договора, израз на което било и съставянето на акт обр. 15 в отсъствие на представител на изпълнителя, поради което управителят на ищеца отказал да го подпише поради вписването в него на неверни констатации. Окончателният акт обр. 15 бил получен от ищеца на ел. поща на 08.07.2021г., като в него били премахнати неизпълнените СМР, но неустойката за некачествено изпълнение не била премахната. С оглед изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи 2 неплатения остатък от дължимото възнаграждение за изпълнените СМР в размер на 18461,10 лв. с ДДС, както и обезщетение за забава при плащането на главницата в размер на 2712,75 лв. за периода от 20.08.2021г. до 26.01.2023г., които претендира в настоящето производство. Претендира се и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 27.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането за главница и разноски за производството.

Ответникът ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са сключили договор за изработка от 23.02.2021г. с твърдяното съдържание, но твърди, че ищецът като изпълнител е допуснал неточно в срочно и качествено отношение изпълнение на уговорената работа. Твърди, че е допусната забава от 38 дни от първоначално уговореното, продължено с дните на спиране, за които има съставени документи между страните, като крайният срок с отчитане на дните за спиране, бил 28.05.2021г. С оглед на изложеното на изпълнителя била начислена неустойка за забава по реда на чл. 34, ал. 1 от договора в размер на 0,5 % на ден за всеки ден забава върху сумата на неизпълнените дейности или общо в размер на 14050,33 лв. без ДДС. Оспорва да е бил в забава на кредитора поради несвоевременно заявяване на одобрение на непредвидените СМР, които се наложило да бъдат извършени. Твърди, че за одобрението на тези СМР се изисквало съгласно договора изпълнителят да представи анализни цени, придружени с оферта за материалите, подлежащи на влагане, като изпълнителят не представил такива анализни цени, задължително условие по чл., 5, ал. 5 от договора. Признава, че на 27.04.2021г. е подписана заменителна таблица, с която са одобрени нови СМР, но и след тази дата изпълнителят поискал одобряване на нови СМР, продължаване на срока за изпълнение и допълнително авансово плащане, като с писмо от 05.05.2021г. ответникът му отговорил по всички точки и удължил срока за изпълнение до 28.05.2021г. Оспорва между страните да е постигано съгласие за удължаване на срока за изпълнение след 28.05.2021г. и такова съгласие да е обективирано в документ, наименуван „Уверение за изпълнение до 05.07.2021г.“.

Оспорва и срока на договора да е бил удължаван устно от зам.-изпълнителния директор на ответника, което намира за несъобразено с договора, който не предвиждал устни разпореждания. Заявява, че договорът е прекратен на основание чл. 29, ал. 2, т. 1 от същия без предизвестие поради забавяне в изпълнението на договора с повече от 10 работни дни, като прекратяването фактически било настъпило на 14.06.2021г. Твърди, че на 27.05.2021г. със заповед № 1172 на изп. директор на ИА „ВКВПД“ била назначена комисия за измерване и отчитане степента на завършеност на СМР по договора, в резултат на което бил двустранно подписан Протокол № 2/28.05.2021г. относно степента на завършеност към тази дата, която била 50,30 %. Поради това изпълнителят продължил работа и след тази дата. На 30.06.2021г. със Заповед № 1343 била определена комисия по приемането на СМР по договора, която е съставила констативния акт обр. 15 от 05.07.2021г. Ответникът твърди, че неколкократно, в процеса на изпълнение на договора, назначени от него комисии със заповед № 788/22.03.2021г. и със заповед № 1172/27.05.2021г., са установили, че степента на завършеност на обекта не отговаря на изискванията на възложителя. Това било и 3 установеното от комисията, която била назначена за финалното замерване на обекта, чиито констатации били отразени в протокол акт обр. 15, като оспорва констатираните недостатъци да касаят дребни довършителни работи. Счита, че след съставяне на акт обр. 15 не са били налице основания за допускане на служители на ответника на обекта, поради което и същите не са били допуснати на 06.07.2021г. В отговора на исковата молба са посочени подробно констатираните забележки по отношение на качеството на изпълнението по вид и помещение, за които се отнасят. Поради изложеното ответникът начислил на ищеца неустойката, предвидена в чл. 34, ал. 2 от договора в размер на 3 % от цената на договора, равняваща се на 4410,77 лв. Счита, че при констатираното неизпълнение в качествено отношение не е бил длъжен да дава подходящ срок за отстраняване на недостатъците на основание чл. 29, ал. 3 вр. ал. 2 от договора. Оспорва твърденията на ищеца за недопускане на управителя на ищцовото дружество и неговия сътрудник при обследване на обекта от специално назначената от ответника комисия и при съставянето на акт обр. 15, като твърди, че същите са присъствали през цялото време на работата на комисията, като управителят на ищеца е напуснал по своя воля обекта при финализирането на документите. Впоследствие се е върнал в обекта, актът му е бил предявен, но управителят е изразил несъгласие с констатациите в него и не го е подписал, поради което ответникът поддържа, че същият е връчен при отказ и ответникът не е вписал конкретни възражения срещу него. Впоследствие актът му бил изпратен и по пощата. На последно място, счита, че възникването на необходимост от извършване на допълнителни работи, не води до промяна на общия срок на договора и до неговото удължаване, което било изрично предвидено в нормата на чл. 11, ал.

5 от договора. Твърди и че във връзка с начислените неустойки по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от договора, е издадена от ответника фактура с № 1127002114/13.07.2021г. , която заедно с предложение за уреждане на финансовите взаимоотношение между страните е изпратена на ищеца, но в отговор ищцовото дружество е оспорило начисляването на неустойките. Поради всичко изложено, счита, че е изправна страна по договора и моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже, че между страните е сключен договор за изработка с твърдяното съдържание, по силата на който е извършил срочно и точно в количествено и качествено отношение възложените му СМР съобразно уговореното, че срокът на договора е бил съответно удължен по съгласие на страните до 05.07.2021г., че констатираните недостатъци при изготвяне на акт обр. 15 касаят незначителни довършителни работи, както и твърденията си да се е наложило извършване на допълнителни дейности, за което страните са постигнали съгласие, че е поискал от възложителя одобрение и разрешение за извършване на допълнително наложилите се СМР, на които не е поучавал своевременен отговор, че представителят му е бил помолен да 4 напусне обекта при съставяне на акт обр. 15, че общата стойност на възложената работа се е равнявала на сумата от 176016,39 лв., че стойността на незаплатените СМР се равнява на претендираната сума от 18461,10 лв. с ДДС, че е предал работата, съответно същата е била приета от ответника без възражения.