Решение № 250 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Елена Каракашева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200406 по описа за 2023 година Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на адв.О. Б., упълномощен защитник на подсъдимия В. П. П. срещу решение № 33 от 12.03.2023г., постановено от Апелативен съд –Варна по ВНОХД № 264/2022г.

С жалбата са въведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НК, като са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.В условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали.

В подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са изложени следните аргументи:в нарушение на чл.13 от НПК въззивният съд не е предприел всички мерки, необходими за разкриване на обективната истина, което е рефлектирало върху възможността на подсъдимия да докаже тезата си, като по този начин съществено е ограничено правото му на защита; във въззивното решение липсва обосновка защо едни доказателствени източници се кредитират, а други не, като не са констатирани и противоречията в доказателствената маса; въззивният съд се е 1 солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд без да излага собствени съображения по фактите и правото, което е съпоставимо с липса на мотиви, като този порок е съществено видим в частта, в която е прието наличие на обективния признак „значителни вреди“, както и в тази, в която е прието, че деянието е субективно съставомерно; въззивният съдебен акт не отговаря на стандарта, утвърден в чл.339, ал.2 от НПК, тъй като съществени доводи на подсъдимия и защитника му са останали без коментар ; въззивният съд безмотивно е отхвърлил защитното искане за назначаване на повторна съдебно-ценова експертиза;анализът на доказателствените източници е непълноценен до степен на липса на такъв.

Неправилното приложение на материалния закон се извежда от липсата на вреда за търговското дружество като елемент от обективния състав на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, като на тази плоскост се претендира несъставомерност на поведението на подс.П.. Оспорва се и размерът на възприетата от съда значителна имуществена вреда като разлика между продажната цена по сделката и определената в заключението на СОЕ справедлива средна пазарна цена.Развити са и съображения за отсъствие на обективен елемент от състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК – неизгодността на сключената от подсъдимия в качеството му на ликвидатор сделка, който обективен признак в противоречие със съдебната практика бил обсъждан от съдебните инстанции единствено от гледна точка на цената на сделката.Изложени са и доводи за несъставомерност на поведението на подсъдимия от субективна страна.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия В. П., адв.Б. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправените искания.

Подсъдимият В. П. не желае да участва в касационното производство.

Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК.Пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 8, постановена на 15.04.2022. от Окръжен съд-Силистра по НОХД № 152/2021г., подсъдимият В. П. П. е признат за виновен за това, че на 30.12.2015г. в гр.Силистра, в качеството си на длъжностно лице –ликвидатор на „С.“ООД, назначен с Акт за назначаване на ликвидатор №20150109162241-5/14.05.2015г. и като продавач – съзнателно сключил неизгодна сделка за сумата от 3082,50лв., а именно:покупкопродажба на недвижим имот:3425/12084 идеални части от имот, целия с площ от 12084кв.м., собственост на „С.“ ООД с купувач „М. ****“ЕООД –гр.Силистра, представляван от управителя В. М. Р. и от това са произлезли значителни вреди за „С.“ООД в размер на 72 413лв., като на основание чл.220, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия П..

2

Недоволство от така постановената присъда изразил подсъдимия В. П., който с въззивна жалба, изготвена чрез защитника му адв.Б. я оспорил, релевирайки доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Образуваното по нея въззивно производство пред АС-Варна приключило със сега обжалваното решение №33 от 12.03.2023г., постановено по ВНОХД № 264/2022г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна.

Преди всичко следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат разгледани твърденията на защитата за неправилно приложение на материалния закон.Веднага следва да се посочи, че тези доводи, на първо място, са общи и в този смисъл бланкетни, а на следващо - в голяма степен преповтарят развитите пред Варненски апелативен съд оплаквания на жалбоподателя и неговия защитник, като същите са получили обоснован и пълноценен отговор в обжалваното решение.

Касационната проверка не установи допуснати от проверявания съд процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обосноват наличие на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Оплакването за допуснато нарушение по смисъла на чл.13 от НПК е неоснователно.Тезата на защитата, че съществени въпроси от предмета на доказване са останали неизяснени, което е компрометирало правото на защита на подсъдимия е неприемлива.В основата и е поставено твърдението за липса на процесуална активност от страна на проверявания съд да събере доказателства, които да позволят на подсъдимия да докаже лансираната от него версия.Тя не може да бъде приета, наймалкото защото в жалбата не е конкретизирано кои точно и какви доказателства е следвало да бъдат събрани допълнително.Касационният съд, за разлика от въззивния, не извършва служебна проверка на обжалвания съдебен акт, а се произнася единствено по конкретно посочени от страните оплаквания, каквито в случая липсват.Дължимата конкретика е сведена единствено до твърдението, че съдът безмотивно е отказал назначаването на повторна съдебно-ценова експертиза, което не почива на истината.Прегледът на материалите по въззивното дело указва, че въззивният съд по реда на чл.327 от НПК се е произнесъл по направеното защитно искане в тази насока, като е изложил причините за неговата несъстоятелност.Във връзка с последно коментираното възражение, касационният съд ще отбележи и следното: то би могло да съставлява аргумент за процесуално нарушение, съществено ограничаващо правата на подсъдимия, ако е довело до неизясняване на релевантни за правилното решаване на делото въпроси. Именно в този контекст настоящият състав го разгледа, тъй като в принципен план съдилищата разполагат с процесуална автономия, преценявайки колко и какви доказателства и експертизи да допуснат и да приобщят по пътя към постигането на обективната истина.При това, пределите на изследване в наказателния процес са тясно свързани с пределите на доказване и практически са лимитирани от тях.В този смисъл, доказването е целенасочена дейност, ориентирана към установяване на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Когато прецени, че правнорелевантните факти са безспорно установени чрез събраните вече и проверени доказателства и отхвърли искане за събиране на допълнителна информация за тези факти, съдът не допуска процесуално нарушение, стига позицията му да е формирана в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК.Именно такъв е и настоящия случай, поради което въззивният съд не е 3 компрометирал разкриването на обективната истина като не е уважил защитното искане за назначаване на повторна съдебно-ценова експертиза.

Следващото възражение на касатора, подробно аргументирано на л.4 и л.5 от жалбата е по повод кредитирането от инстанционните съдилища на съдебнооценителната експертиза, изготвена от експерта В. Д., в която е определена пазарната стойност на инкриминирания имот, и срещу която касаторът възразява, изразявайки несъгласието си в множество пунктове.То също е неоснователно, като преди всичко се налага касационният съд отново да припомни, че касационната проверка при първо редовно разглеждане на делото, каквото е настоящото, не позволява обсъждане на доказателствата, респ. експертизите в тяхната същина.Извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в настоящия случай не е налице, касационната проверка се простират само до законосъобразното събиране на доказателства и доказателствени средства, до правилното им възприемане от решаващите съдебни инстанции, както и до правилното тълкуване и приложение на закона (материален и процесуален).С други думи казано, недопустимо е при настоящото касационно производство, касационният съдебен състав да променя установената от въззивния съд фактическа обстановка и да добавя или изключва отделни доказателствени източници от общия доказателствен обем. Тъкмо в такава насока касаторът цели да превърне сегашния касационния контрол и да наложи собствените си възгледи за инкриминираното деяние, оспорвайки специалните познания на вещото лице, изготвило СОЕ за начина на формиране на пазарната стойност на инкриминирания имот. А по изложените вече съображения настоящият съдебен състав не разполага с въззивни правомощия и не е в състояние да даде отговор на поставените в сезиращия документ въпроси. Въззивният съд обаче, на л.13 от мотивите, е дал изчерпателен и аргументиран отговор защо кредитира с доверие оспорената експертиза. Съдът не е имал основание да се усъмни в достоверността на експертните познания, защото справедливата пазарна стойност на отчуждения от подсъдимия П. имот, е определена въз основа на експертно проучване основано на анализ на цените и другите условия на сделки с подобни или сравними с оценявания недвижим имот, включващо набиране и проучване на информация за извършени продажби, както и съпоставяне и сравнителен анализ, а така също и добавки или удръжки, поради специфични или необикновени условия за извършени продажби на сравними с оценявания недвижим имот.При това положение, претендираното нарушение на процесуалните правила, свързано с компрометирани експертни изводи и липсата на критичен анализ на експертните познания от въззивния съд, не е допуснато. Обоснованите експертни познания не могат да накърнят процесуалните права на страните, включително и на подсъдимия, като несъгласието с тях от страна на виновния деец не може да наруши упражняването на процесуалните му права, включително и на правото на защита.

Неоснователен е и отправеният с касационната жалба упрек към доказателствената и оценъчна дейност на контролирания съд.Проверяваната инстанция е формирала изводите си за релевантните обстоятелства и факти в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното от касатора избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично.