Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 29.01.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 3396/2024
Вид
Решение № 29
Подписан
29.01.2025
В сила
23.05.2025
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.18, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530203396 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. А. М. от гр.София, в качеството му на п.к на „п к.р.у- София и Пловдив“, против Електронен фиш серия К №9498351, издаден от ОД на МВР- Стара Загора, с който, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Стара Загора, редовно призовани, не се явява представител.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 11.07.2024г. в 14:12 часа, в обл.Стара Загора, по АМ „Тракия“, км.213, с посока на движение към гр.Бургас, е управлявал лек 1 автомобил „Мерцедес С 680 Майбах“ с рег.№ ***, като при максимално разрешена скорост за движение по магистрала от 140 км/ч, същият е заснет с АТСС СПУКС (ARH CAM S1 ) № 120cca6 да се движи със скорост от 158 км/ч., при отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост, с което е нарушил нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С издадения от ОД на МВР Стара Загора ЕФ серия К №9498351, на нарушителя, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева.

Видно от справка за регистрация, собственик на процесното МПС е „п к.р.у- София и Пловдив“ с Булстат **** /л.21/, което се представлява от П. А.

М., съгласно Решение №651/04.11.2019г. на МС на РБългария/л.11,12,13/.

Последният е санкциониран с обжалвания ЕФ именно в качеството си представляващ „п к.р.у- София и Пловдив“, чиято собственост е процесният лек автомобил.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 01.11.2024г., съгласно отразеното в известие за доставяне/л.28/, а жалбата против него е подадена на 13.11.2024г. чрез АНО, т.е. в срока по чл.18, ал.8 от ЗДвП, при което е процесуално допустима, доколкото е депозирана и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ пред компетентния районен съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по част от изложените в същата съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на електронния фиш е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалвания акт.

Съгласно чл.189 ал.4 изр.1-во от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено именно с ЕФ, а не с НП, каквато възможност е предвидена в ЗДвП.

Съгласно чл.189 ал.8 от ЗДвП, ЕФ подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила 2 електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл може да бъде направен извод, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не следва да се изписва името на издателя, длъжността му и да се полага негов подпис. Достатъчно е да бъде посочена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В такъв смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ВАС. Същите съображения важат и по отношение датата на издаване на ЕФ, доколкото тя не е част от задължителните реквизити, посочени в чл.189 ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Предвид изложеното, съдът намира, че от формална страна атакуваният ЕФ отговаря на законовите изисквания за реквизити, тъй като процедурата по издаването му е значително по-опростена от тази, предвидена в ЗАНН при издаването на АУАН и НП.

В конкретния казус управлението на МПС е заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027г./л.23/, преминало периодичен технически преглед, съгласно Протокол от проверка №030-СГ-ИСИС/11.03.2024г. на БИМ /л.24/.

Процесното АТТС представлява мобилна система за видеоконтрол тип СПУКС ARH CAM S1 № 120сса6, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол рег. №4112/12.07.2024г./л.25/ по чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В протокола е посочена датата на използването на техническото средство, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим съгласно отразеното в протокола. В същия е посочен и броят на установените нарушения за деня- 59. Доказателства, че същият е съставен на процесната дата- 11.07.2024г. и отразява надлежното използване на посоченото място и време на автоматизираното техническо средство, се съдържат в отразеното в протокола. Освен датата на използване на техническото средство, в него е посочена и датата на приемането му от служител на ОД на МВР- Стара Загора, както и датата на проверка, също удостоверени с подпис от съответните полицейски служители. По този начин редът на Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015г. се явява спазен.

3

В обжалвания ЕФ ясно са посочени конкретното мястото на нарушението и посоката на движение на процесния автомобил- 213 км на АМ „Тракия”, с посока на движение към гр.Бургас. Отразено е също така времето на извършване на нарушението, а именно на 11.07.2024г. в 14:12 часа.

Предвид изложеното, може да бъде направен категоричен извод, че нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта.

Съдът установи, че обжалвания електронен фиш не съдържа коректно посочване на лицето, собственик на моторното-превозно средство, с което е било извършено твърдяното административно деяние, съгласно изсикванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП:“… Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане…“. Видно от приложената по делото справка от ОДМВР Стара Загора, както и ксерокопие на 1-ва част от свидетелството за регистрация, лекият автомобил, заснет от автоматизираното техническо средство да се движи с превишена скорост, е собственост на „п к.р.у - София и Пловдив“. В цитираните писмени доказателства не е налице вписване промяна на собствеността на лекия автомобил, като притежание на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП:“… Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство…“. При липсата на декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро и 3-то от ЗДвП, административнонаказателната отговорност следва да се носи от юридическото лице, на което се налага имуществена санкция, респективно на това, негов законен представител, но не и физическото лице жалбоподателя П. М..

Видно от вписаното в ЕФ, в същият са отразени едновременно както ЕГН на физическото лице, така и ЕИК на дружеството, на което жалбоподателят е законен представител. Неясна е волята на АНО кое лице следва да понесе административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата - дали физическото лице, или дружеството, чиято собственост е лекия автомобил. При тези данни по делото е следвало на дружеството – собственик на МПС да се наложи административно наказание „имуществена санкция“ за извършеното 4 нарушение, а не административно наказание „глоба“ на неговия представител.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен

С оглед изхода на делото, на жалбоподателят не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №9498351, издаден от ОД на МВРСтара Загора, с който, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на П. А. М. е наложена глоба в размер на 50 лева, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5