Определение № 5593 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5593 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110141056 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такава /л.104/ на „Т. С.“ ООД срещу Специализирана болница за активно лечение под детски болести „П.. И. М.“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове както следва:

1/ главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 2, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 970,50 лв. с вкл. ДДС /9699,46 евро/, представляваща общо дължима и незаплатена индексирана цена по Договор № Д-113 от 03.08.2022 г. поради увеличение на минималната работна заплата, формирана като сбор от:

6415,20 лв. с вкл. ДДС – индексирана цена за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.; 11 795,00 лв. с вкл. ДДС – индексирана цена за периода от 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г.; 760,30 лв. с вкл. ДДС – индексирана цена за периода от 31.07.2024 г. до 02.08.2024 г.; и сумата от 3734,26 лв. с вкл. ДДС /1909,30 евро/, представляваща неустойка за забава за периода от 01.02.2023 г. до 21.07.2025 г., дължима съгласно чл. 30 от Договор № Д-113 от 03.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на подаване на исковата молба 21.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумите; съединени в условията на евентуалност с искове с правно основание чл.

59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 970,50 лв. с вкл. ДДС /9699,46 евро/, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и сумата от 3734,26 лв. с вкл.

ДДС /1909,30 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 21.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 21.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумата;

2/ кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00 лв. /1533,88 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнен търговски имидж, 1 вследствие подаване на неточна информация от страна на ответника в ЦАИС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 21.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2022 г. между страните е сключен Договор № Д-113 от 03.08.2022 г. с предмет: „Извършване на денонощна, невъоръжена физическа охрана на движимото и недвижимото имущество на болницата, видеонаблюдение и осигуряване на пропускателен режим в СБАЛ по детски болести „П.. И. М.“ ЕАД” по реда на ЗОП, след проведена обществена поръчка, с УИН в РОП 00870-2022-0008 със срок на действие 2 години. Сочи, че понастоящем договорът е изпълнен и приключен. Излага, че при действието на договора между страните е възникнал спор относно индексирането на договорната цена съобразно настъпилите изменения на минималната работна заплата. Твърди, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя цена, формулирана на база на единичните месечни цени, предложени от изпълнителя в ценово предложение, като месечната цена (опредЕ. в ал. 2) твърди, че е 4500,00 лева без ДДС за месец (или 5400 лева с ДДС) за месец. Сочи, че неразделна част от договора са Техническата спецификация, Техническото и Ценовото предложение, съставляващи съответно Приложения № 1, 2 и 3. Аргументира, че ценовото предложение е формирано основно от трудово възнаграждение на лицата, пряко осъществяващи физическата охрана, която е опредЕ. в размер на минималната работна заплата за страната (710 лв. към датата на сключване на договора). Съгласно чл. 6, ал. 4 страните се уговорили, че цената по ал. 1 е крайна и не подлежи на промяна освен в случаите, изрично уговорени в Договора и в съответствие с разпоредбите на ЗОП. Сочи, че съгласно чл. 6, ал.

5 възложителят си запазва правото да възложи опция в размер до 23 000 лева без ДДС, изчислена по цени съгласно ценово предложение на изпълнителя при настъпване на едно или няколко от изрично изброени условия. Излага, че допълнително възлагане на тази опция се предвижда за изменения на договора за обществена поръчка, наложени от изменения на нормативната уредба и/или актове на компетентни държавни органи. Твърди, че в последното изключение от забраната за промяна на договорната цена изрично е предвидено, че „цената може да бъде променяна при условията на чл. 116 от ЗОП, в това число и при промяна на размера на минималната работна заплата за страната и/или на размерите на социалните и здравно осигурителни вноски“. Аргументира подробно, че при промяна в размера на минималната работна заплата, възложителят не само може, но и трябва да индексира договорната цена, което твърди, че е предвидено като възможност както в договора, така и в ЗОП. Позовава се на съдебна практика според която изменението на размера на минималната работна заплата /МРЗ/ представлява основание за промяна с допълнително споразумение на договор за обществена поръчка, когато основен предмет на договора е физическата охрана с човешки ресурс, чието трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки и данъци се определят съобразно МРЗ. Твърди, че към датата на сключване на договора, размерът на МРЗ е 710 лв., като по време на действие на договора, сочи, че размерът се е увеличил 2 пъти: с ПМС № 497 от 29.12.2022 г., считано 2 от 01.01.2023 г., е определен нов размер на МРЗ за страната - 780 лева, а с ПМС № 193 от 12.10.2023 г., считано от 01.01.2024 г., MP3 е в размер на 933 лева. С оглед посоченото излага, че е увеличен размерът на възнаграждението на охранителя. Сочи, че в договора е предвидена възможност за индексиране на цената само по инициатива на възложителя и макар, че са налице обективни условия за индексиране, ответникът отказвал да инициира индексирането. Твърди, че след обнародването на ПМС № 497 от 29.12.2022 г., с писмо Изх. № 29/17.02.2023 г. е поискал индексиране на договорната цена, но отговор не последвал. След обнародването на ПМС № 193 от 12.10.2023 г., с писмо с изх. № 235/11.12.2023 г. и с Писмо изх.№145/07.06.2024 г. отново поискал индексиране на цените, но получил отказ. Развива подробни съображения в насока, че ответникът неоснователно и незаконосъобразно отказва да индексира договорната цена. Излага, че падежът на всяко от задълженията за плащане на увеличения размер, съвпада с падежа на договорените месечни суми, съобразно чл. 8 от договора, който е до 30 дни от получаване на месечната фактура. Твърди, че съгласно чл. 30 от Договора, при просрочване изпълнението на задължение е дължима неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на забавената дейност. Поддържа, че в случая, просрочието по всички главници е с почти цяла година, поради което сочи, че е приложим максималният размер - 10% от всяка главница. В условията на евентуалност претендира процесната сума на основание неоснователно обогатяване, като претендира и лихва за забава от момента на обогатяването, който счита, че съвпада с момента, в който е следвало да се заплатят дължимите суми съгласно договора – първо число на месеца, който следва месеца на изпълнението. Излага, че размерът на дължимото увеличение на договорната цена е равен на процентното увеличение на МРЗ, която считано от 01.01.2023 г. сочи, че е увеличена с 9,9 %, а считано от 01.01.2024 г. с 31,4 % (спрямо първоначалния размер на МРЗ в размер на 710 лв.) С оглед изложеното твърди, че за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. ответникът се е обогатил неоснователно със сумата в размер 6 415,20 лв. с вкл. ДДС, а за периода от 01.01.2024 г. до 02.08.2024 г. ( датата на крайния срок на договора) със сумите в размер на: 11 795 лв. с вкл. ДДС (за 7 месеца) и 760,30 лв. с вкл. ДДС (2 дни за м. август ), или общо 12 555,30 лв. с вкл. ДДС. В обобщение посочва, че претендира 18 970,50 лв. с вкл. ДДС на договорно, евентуално на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

Върху главницата за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. ( в общ размер на 6415,20 лв. или 534,60 лв. за всеки месец), претендира неустойка съгласно договора в общ размер на 1760,32 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.02.2023 г. до 21.07.2025 г. (дата на завеждане на исковата молба). Посочва, че тази сума представлява сбор от следните неустойки (всяка начислена върху главница в размер на 534,60 лв. с вкл. ДДС):

176,49 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.02.2023 г. до 21.07.2025 г.;

171,74 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.03.2023 г. до 21.07.2025 г.;

3

166,48 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.04.2023 г. до 21.07.2025 г.;

161,39 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.05.2023 г. до 21.07.2025 г.;

156,14 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.06.2023 г. до 21.07.2025 г.;

151,05 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2025 г.;

145,01 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.08.2023 г. до 21.07.2025 г.;

138,97 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.09.2023 г. до 21.07.2025 г.;

133,12 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.10.2023 г. до 21.07.2025 г.;

127,08 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.11.2023 г. до 21.07.2025 г.;

121,24 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.12.2023 г. до 21.07.2025 г.;

111,61 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.01.2024 г. до 21.07.2025 г.

Върху главницата за периода 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г. ( в общ размер на 11795 лв.), претендира неустойка съгласно договора в общ размер на 2005,76 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.02.2024 г. до 21.07.2025 г. ( дата на завеждане на исковата молба). Посочва, че тази сума представлява сбор от следните неустойки (всяка начислена за главница в размер на 1695,60 лв. с вкл.

ДДС):

345,24 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.02.2024 г. до 21.07.2025 г.;

326,40 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.03.2024 г. до 21.07.2025 г.;

306,27 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.04.2024 г. до 21.07.2025 г.;

286,78 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.05.2024 г. до 21.07.2025 г.;

266,65 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.06.2024 г. до 21.07.2025 г.;

247,16 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.07.2024 г. до 21.07.2025 г.;

227,26 лв. с вкл. ДДС – неустойка за периода от 01.08.2024 г. до 21.07.2025 г.;

Върху главницата за периода 01.08.2024 г. до 02.08.2024 г. ( в общ размер на 760,30 лв.), претендира неустойка съгласно договора в общ размер на 92,98 4 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.09.2024 г. до 21.07.2025 г. ( дата на завеждане на исковата молба).

Ищецът твърди, че е претърпял и неимуществени вреди поради това, че ответникът неточно е посочил данни в обявлението в ЦАИС за приключване на договора. Излага, че в случая е налице разминаване между пълния размер на договорната сума и реално фактурираната и изплатена сума поради това, че реалното изпълнение на договора започнало с 12 дни закъснение по вина на възложителя. Сочи, че в обявлението, в раздел IV „Приключване на договора“, т. IV.5 в графа „Договорът е изпълнен в пълен обем“ ответникът е посочил като отговор „Не“, а в следващата точка е посочил като процент на изпълнение - 98.52 %. Така посоченото се излага, че носи имиджови вреди на ищцовото дружество, т.к. при всяко следващо участие в процедура по ЗОП, се попълвали документи сред които и Декларация, че няма неизпълнени договори. Излага, че впоследствие е изпратил писма до ответника с искане да се поправи подадената информация в ЦАИС, като на 17.12.2024 г. установил, че ответникът е публикувал повторно обявление, в което допълнил текст, в частта „Причини за частичното изпълнение (когато е приложимо)“, както следва: „Възложителят на основание чл. 4, изр. 2-ро от Договора, е определил с писмена заявка началото на охранителните работи на предвидения в процедурата обект да започне от 15.08.2022 г. с оглед необходимостта от приемане на обекта от предишния охранител. Всички възложени дейности в срока на договора са изпълнени.“ Аргументира подробно, че страните по договора влагат различен смисъл в термините, заложени във формуляра на обявлението за приключване на договора. Моли за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ответника при подаване на информация в ЦАИС. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dee18217-5100-4414-b9c7-05b962d18bde