Определение № 1555 от 23.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1555 гр. София, 23.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20231100602845 по описа за 2023 година В Софийски градски съд е депозиран частен протест от прокурор при СРП срещу определение ,от 28.03.2023г., по НОХД 16558/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 102 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста на прокурора се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт коректно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, като не са налице неясни или противоречиви твърдения за тези обстоятелства,допуснати от неговия автор. Претендира се и това,че единствено прокурорът е този орган, в чиято компетентност попада правомощието да очертае предмета на обвинението,като посочи относимите, според него, фактически обстоятелства и им даде съответна правна оценка, квалифицирайки ги по конкретен текст от Особената част на НК. Прокурорът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество, въззивния съд намира, че същия е основателен.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна 1 прокуратура обвинителен акт срещу Г. И. Г. за престъпление по чл.281,ал.2,т.1 и т.5;вр.ал.1 НК, като се поддържа обвинение срещу Г. за това,че: „На 15.10.2022г.,около 02,15ч., в гр.София, по ул.“Околовръстен път“, с посока на движение от АМ „Тракия“ към „Ботевградско шосе“, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденцичетирима конкретно посочени в ОА лица, да преминават през страната в нарушение на закона/ЗЧРБ/,превозвайки ги с лек автомобил „Дачия“ с рег.№ В **** НХ, като деянието е извършено чрез използване на МПС и по отношение на повече от едно лице“. По начин, идентичен с горепосочено е било формулирано/словесно и цифрово/ от прокурора обвинението срещу Г. и в постановление на СРП, от 10.11.2022г., с което Г. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част,както и в постановлението на СРП, от 10.11.2022г., конкретно, ясно и непротиворечиво са посочени всички фактически обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В посочените процесуални документи, издадени от прокурора са налице конкретни твърдения за времето /датата/, за мястото,за начина на извършване на инкриминираното деяние, за участието на Г. в неговото осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби. Така изразената от прокурора позиция, относно всички съставомерни признаци на деянието, е достатъчно подробна и позволява на подсъдимия Г. и на неговия упълномощен защитник да разберат всички необходими фактически и правни характеристики на обвинението и да изградят адекватна защита срещу него.

Първата отправена от районния съд критика към обвинителния акт е за липса на изрично посочване от страна на прокурора в словесната квалификация на деянието, както и в обстоятелствената част на ОА, на конкретния размер на имотната облага,която Г. е целял да набави за себе си, осъществявайки претендираното деяние. „Имотната облага“ по чл.281,ал.1 НК се явява елемент от субективната страна на състава на това престъпление и представлява неговата специфична цел. Конкретният размер на тази преследвана от дееца цел е без съставомерно значение,като е достатъчно 2 единствено установяване на обстоятелството,че действията на извършителя са били мотивирани и насочени към увеличаване на неговото имущество. В този смисъл изразените от първия съд претенции към процесуалната дейност на прокурора са прекомерни,тъй като му налагат установяване и описание на обстоятелства,които не се отразяват на правната оценка на инкриминираното деяние. В конкретния случай прокурорът коректно е изпълнил процесуалните си задължения, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесъл твърдения, че обвиняемия Г. трябвало да получи част от заплатените от превозваните лица парични суми в евро,за да осъществи тяхното транспортиране с лек автомобил на територията на страната. Такова твърдение на прокурора описва в достатъчна степен от фактическа страна направената от него в диспозитива на ОА констатация за целяната от обвиняемия имотна облага и предоставя на последния достатъчно информация, за да разбере фактите по обвинението, срещу които е принуден да се защитава.

Неоснователни са претенциите на първия съд към съдържанието на обвинителния акт на СРП и по отношение твърдяната липса на яснота в позицията на прокуратурата относно времето на осъществяване на инкриминираното деяние, неговото място , начина на осъществяването му и лицата взели участие в извършването му.

В обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство прокурорът е изложил ясно,конкретно и достатъчно подробно своите фактически съображения, поради които приема, че деянието е осъществено на конкретна дата/дори час/, на конкретно място, с конкретно МПС, спрямо конкретни лица и конкретно,а и самостоятелно, от обвиняемия Г.. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт/стр.1 и 2/ прокурорът изрично е посочил фактическите обстоятелства, при които приема да е било осъществено деянието, като е приел ,че на конкретна дата и час/15.10.2022г., около 02.15ч./, на конкретно място/ в гр.София , ул.“Околовръстен път/ обвиняемия Г. е управлявал конкретен лек автомобил/ „Дачия“ с рег.№ В **** НХ/, с конкретна посока на движение /от АМ“Тракия“ към бул.“Ботевградско шосе“/,като с това МПС обвиняемия возил четирима чужди граждани/конкретно посочени/,които незаконно се намирали на територията на страната,както и това,че в същото време и на същото място 3 двама свидетели-полицейски служители, спрели управлявания от Г. лек автомобил и при извършената от тяхна страна проверка установили превозваните от обвиняемия чужди граждани,които били без документи за самоличност. Именно тези фактически обстоятелства са възпроизведени от прокурора,при това коректно, и в диспозитива на обвинителния акт, където е формулирано словестно и цифрово , поддържаното срещу Г. обвинение по чл.281 НК. Обстоятелствата дали тези твърдени от прокурора действия са били осъществени, дали те са били осъществени от подсъдимия и дали са били осъществени по начина, описан в обвинителния акт,както и дали те осъществяват състав на престъпление от Особената част на НК, представляват въпроси по съществото на делото , по които въпроси първоинстанционния съд дължи отговор едва в своя заключителен съдебен акт.

Тази процесуална позиция на въззивния съд не се променя от това,че в обвинителния акт прокурорът ,изграждайки своята версия за осъществяване на инкриминираното деяние, е дал описание и на други, предхождащи инкриминирания момент събития,касаещи осъществени от други лица деяния, които лица евентуално биха могли да бъдат подведени под отговорност за престъпления по чл.279,чл.280 и чл.281 НК. Това е така, тъй като осъществяване на обвинителната функция в наказателния процес е възложена на прокурора и той е единствения орган, които разполага с правомощието да преценява дали, кога, на кого и за какво престъпление да повдига обвинение.

От друга страна, описвайки начина, по който въпросните чужди граждани, са били преведени през границите на страната, от трети неустановени лица, и тяхното /на чуждите граждани/ самостоятелно придвижване на територията на България, прокурорът се е въздържал от твърдения, за каквато и да било съпричастност на обвиняемия Г. към тази предхождаща неговите инкриминирани действия, деятелност на тези трети лица и за каквато и да е съгласуваност между тях. Липсват, каквито и да е твърдения от страна на прокурора и за участие на друго лице/лица, наред с Г. в конкретно инкриминираната негова дейност по превозване на тези чужди граждани с управлявания от него лек автомобил на територията на страната. В този смисъл в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е направил твърдения за факти,които да влизат в противоречие, с направената от него словестна и цифрова квалификация на деянието, и така да създават неяснота относно неговата позиция за самостоятелното му извършване от Г..

4

Пресъздадената/на стр.3 от ОА/ от прокурора информация, съдържаща се в изискана в хода на ДП и приложена справка от АИС, за движението на процесния лек автомобил по АМ „Тракия“, за периода от 23,11ч.,на 14.10.2022г. до 01,35ч.на 15.10.2022г., не води до неяснота в неговата позиция относно времето и мястото на инкриминираното деяние и не се явява в противоречие с отразените такива/време и място/ в постановлението за привличане на обвиняемия и в диспозитива на обвинителния акт, тъй като отразява обстоятелство предхождащо инкриминирания момент и което обстоятелство не влиза в логична или темпорална колизия с направените от прокурора преди това твърдения за действия на обвиняемия на 15.10.2022г., около 02,15ч. на ул. “Околовръстен път“ в гр.София. Както вече бе посочено, единствено на преценката на прокурора е оставено очертаването на конкретните съставомерни параметри на поддържаното обвинение, включително и относно времето на извършване на претендираното деяние, което в конкретния случай прокурора е свел до 02,15ч. на 15.10.2022г., като не е отдал правно значение/не е инкриминирал/ действията на Г. преди това/в периода от 23,11ч. на 14.10.2022г. до 01,35ч. на 15.10.2002г./.

Неправилна е констатацията на районния съд,че в обвинителния акт е налице неяснота относно начина на извършване на „подпомагането“ за преминаването на чуждите граждани от страна на Г.. Изрично прокурорът в ОА/в обстоятелствената част и в диспозитива/ е посочил,че обвиняемия Г. е извършил това подпомагане,чрез превозване /транспортиране на лицата с конкретно посочен лек автомобил. Тук е мястото да бъде посочено,че тази констатация на районния съд е била провокирана от извършения от него правен анализ на разпоредбата на чл.281,ал.1 НК и на посочените там форми на инкриминираното деяние, при който анализ е свел инкриминираната от прокурора форма /да преминава/ до еднократно действие, изразяващо се в прекосяване на държавната ни граница, при това единствено в посока от друга държава към България. Единствено за прецизност настоящия въззивен състав намира за необходимо да посочи,че намира разлика между понятията „премине“ и „преминава“, изразяваща се в продължителността на действието, което те отразяват. Разпоредбата на чл.281,ал.1 НК не оставя съмнение и относно мястото,на което това действие/преминаване/, се осъществява, а 5 именно територията на цялата страна, а не единствено на държавните й граници,чието незаконно преодоляване се санкционира с разпоредбите на чл.279,ал.1 и чл.280,ал.1 НК.

Отново следва да бъде посочено,че прокурорът очертава рамките на обвинението и съответно подвеждането на приетите от него факти под съответна правна норма, като решаващия съд следва да изрази позицията си относно правилното приложение на материалния закон със своя заключителен акт. Прокурорът е суверенният орган, който преценява под каква правна норма да подведе приетата за осъществена от обвиняемия деятелност,а съдът ,като арбитър в наказателния процес не следва да изземва тези негови функции, а ако прецени, че държавният обвинител не е оценил правилно доказателствената съвкупност,събрана на досъдебното производство,като необосновано е извел поддържаната от него фактическа обстановка и/или е стигнал до погрешен извод за приложимия материален закон, да го „санкционира” при постановяване на неговия краен акт.