Определение № 289 от 30.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 30.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Ю. Б. М., чрез процесуалния му представител адв.Цв.Д., против протоколно определение от 29.01.2024г., постановено по в.гр.д.

№2290/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без уважение направеното с молба вх.№2324/29.01.2024г. от ищеца Ю. Б. М., чрез процесуалния му представител адв.Цв.Д., искане за изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му от 1 000лв. на 5 500лв.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допусне исканото с горепосочената молба изменение на размера на предявения иск.

Въззиваемото дружество „Електроразпределение Север“АД, гр.Варна, в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Производството по в.гр.д.№2290/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадена от Ю. Б. М. въззивна жалба против решение №2957/21.08.2023г., постановено по гр.д.№5655/22г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Б. М. против „Електроразпределение Север“АД иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 000лв. - частичен иск от общо 16 360, 31лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода 1 от 18.12.2021г. до 17.03.2022г. за обект, находящ се в гр.Варна, ул.

„Вилите“№33 , клиентски №1100108728, абонатен №0111001074, за която сума е издадена фактура №0107701751/18.03.2022г.

С молба вх.№2324/29.01.2024г., депозирана по в.гр.д.№2290/23г. по описа на ВОС, въззивникът, ищец по първоинстанционното дело, е претендирал да бъде допуснато от въззивния съд изменение на размера на предявения от него частичен иск от 1 000лв. - частичен от общо 16 360, 31лв. на 5 500лв. частичен от общо 16 360, 31лв., която молба е оставена без уважение, предвид нормата на чл.214, ал.1, изр. 3 от ГПК, с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Съгласно разрешението по т.7б от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен, подлежи на обжалване.Съгласно мотивната част, така, защото прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част.Страната не разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл.126 и чл.296 и сл. от ГПК.Докато е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото вземане, претенция за разликата е недопустима, защото предявеният иск - предмет на висящия спор, който не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита на това право.Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право, въведено чрез иска като предмет на делото, поради което влязлото в сила решение би било пречка да се предяви иск за разликата, ако първоначалният иск не е бил заявен като частичен, поради недопустимостта да се пререшава въпросът за размера на вземането в нов исков процес.Силата на пресъдено нещо на постановеното решение преклудира непредявения размер и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, с която не е допуснато увеличението на размера на иска, който не е бил предявен като частичен.

Предявеният от Ю. Б. М. по гр.д.№5655/22г. по описа на ВРС иск е частичен - за сумата от 1 000лв. като част от 16 360, 31лв.Ищецът е претендирал изменение на размера му също като частичен - увеличение до размера от 5 500лв., като част от 16 360, 31лв.Тъй като предявеният иск е частичен, обжалваното определение, с което е отказано допускане изменение по реда на чл.214 от ГПК, не се явява преграждащо по - нататъшното развитие на делото за съответната част, защото страната разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство.Тъй като определението не е преграждащо, съответно не попада в хипотезата на чл.7б от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, и неговото обжалване не е предвидено изрично в закона, същото не подлежи на самостоятелно обжалване.Подадената частна жалба, инициирала настоящото производство, като насочена против неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, е 2 недопустима.Образуваното по нея производство, също като недопустимо, следва да бъде прекратено.На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски по настоящото дело на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, т.к. с него не се разрешава окончателно спорът по материалното право между страните, при което и разрешаване същата ще следва да претендира сторените от нея разноски по настоящото дело.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№170/24г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3