Решение № 182 от 26.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. К., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500333 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от Х. Г. Х., в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20258120400839 по описа на ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ. В нея се твърди, че е насочена против действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, с твърдения, че му се удържа прекомерно голяма сума, несъответстваща на закона.

Жалбодателят твърди, че неговото трудово възнаграждение е в размер на 8 646.06 лв./осем хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и шест стотинки лева/, а след извършените удръжки, му се превеждат само 1060 лева, което означавало, че разполага с по-малко от МРЗ за 2025 г. Счита, че извършеното е в нарушение на разпоредбата на чл.446 от ГПК, която предвижда, че част от трудовото възнаграждение е несеквестируема и не може да бъде удържана.

Изтъква, че издържа четиричленно семейство - съпруга и две деца, поради което съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК удръжката трябвало да бъде намалена наполовина. Твърди, че правената му удръжка била толкова голяма, че го лишавала от средства за издръжка на семейството му и за обслужване на текущите му задължения, включително два потребителски кредита, които вече не можел да погасява. Смята атакуваното действие на ЧСИ за 1 незаконосъобразно и прекомерно, като нарушаващо чл. 446, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и не отчитащо броя на издържаните лица.

Моли да бъде отменено атакуваното действието на ЧСИ, с което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в този прекомерен размер, като същото се преизчисли, съгласно разпоредбата на чл.446 от ГПК, като се вземе предвид, че той- длъжникът издържа четиричленно семейство. Да бъде разпоредено спиране на тези удръжки до тяхното преизчисляване и възстановяване на неправомерно удържаните суми, ако са преведени по изпълнителното дело и да бъде уведомен работодателя му за новия, законосъобразен размер на издръжката. Към жалбата са приложени писмени доказателства - три броя фишове за трудово възнаграждение на длъжника, удостоверение за сключен граждански брак и 2 броя удостоверения за раждане.

Ответникът по жалбата- взискател в изпълнителното производство „Б.Д.“ АД, чрез процесуален представител- юрисконсулт, депозира в срок писмените си възражения, в които излага съображения за недопустимост на жалбата, като просрочена, като при условията на евентуалност излага и съображения за нейната неоснователност. Не претендира присъждане на разноски.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ излага мотиви за законосъобразност на обжалваните действия, рест. за неоснователност на депозираната жалба. В тях се излагат и съображения, че нетното трудово възнаграждение на длъжника е в размер на 7269.25 лв. и същият издържа две деца, т.е. налице е законовата хипотеза на чл.446, ал.1, т. З от ГПК, като при нея следвало да се удържа горницата над два пъти и половина размера на МРЗ, когато длъжникът е с деца, които издържа. Това означавало в казуса, че удръжката, която работодателя следвало да прави е в размер на 4 576.75 лв.

/7269.25 лв.- (1077 + 1077 + 538.50), но същият в нарушение на законовите разпоредби извършил на 05.08.2025 г. , на 05.09.2025 г. и на 03.10.2025 г. само по 1000 лв. на месец.

Окръжният съд, в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 2025820400839 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К., се установява, че същото е образувано на 25.06.2025 г., по 2 молба на взискателя „Б.Д.“ АД, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 12.06.2025 г., издаден на основание чл.416, вр. с чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 335/2025 г. по описа на Районен съд- М., срещу длъжника Х. Г. Х., с предмет събиране на лихвоносно парично вземане в размер на главница от 28 285.09 лв. за период от 11.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от тази дата до окончателното й изплащане; договорна лихва за периода от 10.02.2024 г. до 01.06.2025 г. в размер на 2 365.08 лв.; санкционираща лихва да периода от 10.02.2024 г. до 01.06.2025 г. в размер на 194.58 лв.; друга лихва за периода 02.06.2025 г. до 09.06.2025 г. в размер на 81.41 лв.; друго допълнително вземане за периода от 11.06.2025 г. в размер на 618.5 лв., държавна такса в размер на 618.52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Установява се, че в деня на образуване на изпълнителното производство е изготвена и връчена лично на длъжника на 30.06.2025 г. Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, в която е посочен и размерът на лихвоносното задължение, ведно с разноските по образуваното дело, който към 25.06.2025 г. възлиза на 35 315.75 лв.

В резултат на извършено имуществено проучване на длъжника, са наложени обезпечителни мерки, вкл. и запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника, като работещ на безсрочен трудов договор в „Т.-Б.“ ЕАД.

Изготвеното Запорно съобщение от 25.06.2025 г. е връчено на третото задължено лице- работодател на длъжника на 27.06.2025 г., от който ден, съгласно чл.507, ал.2 и ал.3 от ГПК за него възниква задължението да бъде пазач на трудовите вземания на длъжника. Изрично във връченото запорно съобщение, ЧСИ е посочил, че по реда на този запор удръжките от трудовото възнаграждение на длъжника следва да се правят от работодателя при условията и реда на чл.446 от ГПК.

Със съобщение с вх.№30467/17.07.2025 г., издадено по реда на чл.508, ал.1 и ал.2 от ГПК, работодателят е признал вземането, разпоредил е изплащане на удръжки, съгласно запорното съобщение, като е посочил и банковата сметка на длъжника, и е посочил, че друго лице няма претенции към същото вземане.

Приложил е и издадената от него в този смисъл Заповед № 154/02.07.2025 г.

От доказателствата, събрани по изпълнително дело, се установява, че на 05.08.2025 г. са постъпили чрез банковата сметка на длъжника удръжки в 3 размер на 1000 лв., на 05.09.2025 г. също 1000 лв. и на 03.10.2025 г. още 1000 лв. По делото имам данни, че впоследствие от длъжника са постъпили по изпълнителното дело и допълнителни средства в размер на 21 243.53 лв.

От анализа на приложените от жалбодателя писмени доказателстваФишове за работна заплата, се установява, че за м. юли, м. август и м. септември, направените от работодателя удръжки по запора върху трудовото възнаграждение на длъжника са в размер на по 1000 лв. за всеки от тези месеци, при основна заплата 7 677.54 лв, брутна такава в размер на 8 646.6 лв. и нетна такава от 7 269.25 лв.

Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът изгради правните си изводи:

По допустимостта на жалбата: С нея длъжникът Х.Х. обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което смята за частично несеквестируемо.

Съгласно т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичане на едноседмичен срок от връчване на съобщението за наложен запор върху изцяло несеквестируемо вземане, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане –от узнаването, че третото задължено лице е платило на ЧСИ или е отказало да плати на длъжника поради наложения запор. В казуса Запорно съобщение по силата на закона е връчено само на третото задължено лицеработодател на длъжника на 27.06.2025 г., което означава, че длъжникът е уведомен за наложения признат запор въз основа на издадената от работодателят Заповед № 154/02.07.2025 г., връчена му на 14.07.2025 г., т.е. в производството сроковете са изтекли, но имайки предвид и отразеното в цитираното тълкувателно решение, че пропускането на срока осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие, следва да се приеме, че сезиращата съда жалба е допустима и подлежи на разглеждане относно искането на длъжника да бъде отменен наложения запор в размер над частично несеквестируемия такъв.

Разгледана съображения: по

Разпоредбата същество, на чл.

446 жалбата от

4 е неоснователна по следните

ГПК регламентират критерии за несеквестируемост по отношение на трудовите доходи на длъжникафизическо лице. За да бъде наложен запорът, законът изисква да бъдат предприети две процесуални действия: изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника и изпращане на запорно съобщение до трето задължено лице. Запорното съобщение се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение, като за да прояви действието си спрямо третото задължено лице не е необходимо поканата да е била връчена на длъжника.

Съгласно пък разпоредбата на чл. 507, ал. 1-3 от ГПК, с получаване на запорното съобщение третото лице не може да предава дължимите от него суми на длъжника и то става техен пазач. Според чл. 508, ал. 1 от ГПК обстоятелствата, относно които третото задължено лице следва да уведоми съдебния изпълнител, са дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции; превежда ли суми по банкова сметка на длъжника и банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата, като ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител, като при всички случаи при удръжките само той има задължение да съобразява несеквестируемият доход по чл. 446 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго, каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата и съобразно посочените в разпоредбата правила.

Цитираните разпоредби на чл.446, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК предписват, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение, определено след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, която за 2025 г. е 1077 лв., то от възнаграждението му за труд могат да се правят удръжки върху горницата над два пъти и половина размера на МРЗ, ако е с деца, които издържа. В производството е безспорно, че длъжникът има две деца - Д., роден на 03.11.2023 г. и Б., роден на 23.05.2025 г., които издържа.

Или, при нетна работна заплата от 7 269.25 лв., която е повече от четирикратния размер на МРЗ от 4 308 лв., следва да бъдат правени по реда 5 на чл.446, ал.1, т.3, предл.последно от ГПК, удръжки в размер на горницата между чистата работна заплата от 7 269.25 лв. - 2 692.50 лв./ два пъти и половина размера на МРЗ/, или в месечен размер от 4 576.75 лв. Наличието на задъления по потребителски кредити не влияе на този законово определен размер.

И тъй като се установи от извършения анализ на приложените фишове за работна заплата, че удръжките по наложения запор върху трудовите доходи на длъжника, са в месечен размер под така законово определения, то и депозираната жалба се явява неоснователна. Поради изложеното, така депозираната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение.

И при този изход на делото, доколкото разноски не се търсят от взискателя по делото, то присъждане на такива и не се следват.

При тези мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от Х. Г. Х., в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20258120400839 по описа на ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ, жалба с вх. № 47832/27.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ