Решение № 2071 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2071 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100505684 по описа за 2025 година

С Решение № 2924 от 21.02.2025 г., постановено по гр. д. № 40146/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 71-и състав, е отхвърлен предявеният от Б. Л. Т. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 1374,41 лв., представляваща остатък от обезщетение по застрахователна полица „Каско на МПС“, за претърпени от собственика на застрахован при ответника лек автомобил „БМВ 530 Хдрайф“ с рег. №********, вследствие настъпило на 24.05.2024 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск, за които е образувана щета №51-0130005283/24/28.05.2024 г. ведно със законна лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане като неоснователен.

Със същото решение Б. Л. Т. е осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 400,00 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът е пропуснал да отбележи, че не се спори ответникът да е заплатил на ищеца по претенцията му за обезвреда в размер от 516,86 лева, което съставлявало извънсъдебно признание на вземането по основание и до погасения размер. Твърди, че доколкото конкретният случай касае частична щета на застрахования автомобил, дължимото за репариране на вредите застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждане състояние към момента на реализиране на застрахователния риск и обезщетението следвало да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на застрахованото лице. Сочи, че съгласно експертното заключение стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил при съобразяване на установените по вид и степен увреждания възлиза на сумата от 1891,27 лева. Посочва, че обезщетението не подлежи на определяне по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал.

1

4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 година. Излага съображения, че клаузите от общите условия, които позволяват на застрахователя да определи едностранно размера на своята парична престация по застрахователния договор по приета от негова методика, съобразно която да бъде остойностена възстановителната стойност на застрахованото имущество.

Посочва, че освен това коефициентът на овехтяване е инкорпориран в договорената застрахователна стойност на имуществото, в рамките на която се определя размерът на дължимото застрахователно обезщетение. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска за сумата от 1374,41 лева. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че определеният в общите условия начин на обезщетяване при частични щети на МПС се прилага независимо от наличието на законовата уредба на чл. 400 КЗ. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ищеца по делото, чрез адвокат А. И., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбата е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.

1 КЗ. За да се уважи предявеният иск и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Между страните не е спорно, като и на основание чл. 153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че между страните е била сключена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 4704230260001874 от 31.07.2023 г., валидна към датата на процесното ПТП, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Хдрайф“, рег. № ********, по която ответното дружество заплатило обезщетение в размер на 516,86 лева по щета № 51-01300-05283/24 от 28.05.2024 г.

Противно на изложеното във въззивната жалба, следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е съобразил извършеното плащане от 516,86 лева по образуваната при него щета и правилно е преценил, че това представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

Единственият спорен въпрос между страните, който е предмет и на въззивна проверка с оглед разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, е дали обезщетението следва да се определи на база средни пазарни цени или на база цени, определени съгласно общите условия на застрахователя.

Съгласно общата разпоредба на чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен за заплати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато е предвидено в този кодекс. Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, 2 което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Съгласно чл. 1, раздел IV "Обезщетяване на МПС над 7 години до 18 години от Общите условия на застрахователя, застрахователното обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на увредените детайли по калкулация на застрахователя като цената на новите части се определя съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от най-ниската пазарна цена, цената на бояджийските материали се определя по ценови листи на застрахователя, като количеството бояджийските материали и нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методиката на застрахователя.

В конкретния случай не е спорно, че процесният автомобил е в експлоатация над 10 години, като първоначалната регистрация му е на 20.12.2013 г.

Макар и да се касае за договорни отношения, за които е приложим уреденият в чл.

9 ЗЗД принцип на свобода на договарянето, следва да се посочи, че последният не би могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато е разпоредбата на чл.

386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., II Т. О., ВКС и др./.

В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че отговорността на застрахователя следва да бъде определена в границите, очертани в клаузите на раздел IV „Обезщетяване на МПС над 7 до 18 години“, т.1.1, т.1.2 и 1.3 от Общите условия на застрахователя, като се приложи и коефициент на овехтяване 0,3.

Следователно съдът приема, че размерът на обезщетението следва да се изчисли съобразно средни пазарни цени, изчислени на база стойностите, дадени от вещото лице в отговор на въпрос № 1, в който са включени и цените по официалния сервиз на марката на автомобила. Това е така, защото само този подход отчита и двата пазарни сегмента, като обективно изчислява действителната средна пазарна цена, а не отчита средната пазарна цена за двата вида ремонт поотделно, която е неотносима. Макар и да няма данни по делото процесният автомобил да е бил гаранционен, няма и основание да се приеме, че собственикът на автомобила е длъжен да замени увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил. При това няма основание да се възприеме заключението на САТЕ относно стойността на обезщетението само с оригинални или само с алтернативни части, тъй като отразява само конкретния пазарен сегмент. При тези съображения въззивният съд намира, че с оглед дадения по въпрос № 1 отговор обезщетението възлиза на сумата от 1891,27 лева. Не е спорно, че по щетата ответникът е заплатил на ищеца първоначално сумата от 516,86 лева. Ето защо, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1374,41 лева или 702,72 евро.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от Софийски районен съд решение следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което да бъде изцяло уважен предявеният иск.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3

1028,43 лева /525,83 евро/ – разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за съдебнотехническа експертиза в производството пред Софийски районен съд.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК с оглед изхода на спора пред въззивното производство право на разноски има въззивникът. Същият претендира заплатената държавна такса в размер на 27,49 лева, както и 700 лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. По направеното възражение за прекомерност, следва да се посочи, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК в приложимата редакция към датата на приключване съдебното дирене - ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Доколкото нормата е процесуална, а в конкретния случай направеното от въззиваемата страна възражение не е мотивирано, претендираното адвокатско възнаграждение не подлежи на намаляване, поради което следва да бъде присъдено в пълния размер. Ето защо, на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 727,49 лева или 371,96 евро разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред Софийски градски съд.