Разпореждане № 5968 от 21.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5968 гр. Кюстендил, 21.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20251520103536 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против длъжника Р. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 357.21 лв. /триста петдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен между заявителя и Р. М. М. за периода от 20.01.2025 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

42.74 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ – Договорна лихва – неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2025 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

196.35 лв. /сто деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ – неплатено падежирало до края на срока на договора – 20.06.2025 г. възнаграждение за закупена и използвана услуга ****, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2025 г. до изплащане на вземането; 200.00 лв. /двеста лева и 00 стотинки/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 04.04.2025 г.; 71.35 лв. /седемдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва - лихва за забава, дължима от 21.12.2024 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 19.11.2025 г.; както и 21.25 лв. - държавна такса, 230.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лв - за подготовка на документи.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, погасителен план към договора и др.

1

Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница, мораторна лихва и договорно възнаграждение заявлението е основателно, поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

В останалата му част, по отношение на претенцията за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, както и за претендираните неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането заявлението следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

Относно вземането за възнаграждение за допълнителен пакет услуга – ****. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. Настоящият съдебен състав намира, че предоставеният с договора „пакет допълнителни услуги“ - фаст, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба, доколкото видно от характера на услугата става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като негово задължение и съответно предвидени като права на потребителя. Заплащането на тази допълнителна услуга води до заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които освен това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне – например да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва. За възможността да извършва тези действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни разходи и такси. Съдът намира, че включените в пакета допълнителни услуги са свързани пряко или косвено с договора за заем, което изключва самостоятелният им характер, тъй като услугите не могат да се ползват от клиента извън основния договор за заем, поради което следва да се разглеждат заедно. Ето защо възнагражденията за тази допълнителна услуга са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.

4 ЗПК, който забранява годишният процент на разходите (ГПР) да бъде поголям от петкратния размер на законната лихва, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.

5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Наред с горното, уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в понеблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като послаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Сумите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би 2 следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата. Същите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него. Съдът намира, че формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения, т.е. дължи се предварителното заплащане на услуга, която изобщо може и да не бъде използвана при действието на договора. Горните мотиви водят еднозначно до извода, че предвидения допълнителен пакет услуга и уговорено възнаграждение за същия, противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК.

Относно таксите за извънсъдебно събиране на вземането: Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността.

Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 11.54 /единадесет лева и петдесет и четири стотинки/ лева . В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал.

8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 43.46 /четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ лева съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Искането за присъждане на разноски за подготовка на документи за подаване на заявление по чл. 410 ГПК се явява изцяло недоказано, поради което и не следва да се уважава. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

3

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжника Р. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес:

***********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В сумите, както следва: 357.21 лв. /триста петдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., сключен между заявителя и Р. М. М. за периода от 20.01.2025 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

42.74 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ – Договорна лихва – неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2025 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

71.35 лв. /седемдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва - лихва за забава, дължима от 21.12.2024 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 19.11.2025 г., както и сторените по делото разноски:

11.54 лв. - държавна такса и 43.46 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 196.35 лв. /сто деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ – неплатено падежирало до края на срока на договора – 20.06.2025 г. възнаграждение за закупена и използвана услуга **** , ведно със законната лихва, считано от 20.11.2025 г. до изплащане на вземането; 200.00 лв. /двеста лева и 00 стотинки/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 04.04.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

4

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5