Решение № 3747 от 25.06.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13273/2019
- Вид
- Решение № 3747
- Подписан
- 25.06.2020
- В сила
- 25.06.2020
- Състав
- ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал.1 т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА в. гр. дело № 13273 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
151884/26.06.2019 г. по гр.д. № 76471/2018 г. на Софийския районен съд, 58-ми състав, е признато за незаконно на основание чл. 357, вр. чл. 358, ал.1 т.1 от КТ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на В.И.Т. по предявения от него иск срещу и Ц. за с. м. п.- София град и е отменена заповед ЗН 75 от 1.11.2018 г. на директора д-р Г.Г., с която е било наложено наказанието.
Недоволен от първоинстанционното решение ответникът Ц.за с.м.п.– София е депозирал въззивна жалба, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се, че самият ищец е признал, че е извършил нарушение, като не е отишъл да прегледа автомобила, което е част от задълженията, включени в длъжностната му характеристика. Според въззивника неправилно СРС е взел предвид единствено обясненията на работника и е приел за установено, че към момента не е имало свободен шофьор, който да го закара до линейката. В тази връзка според въззивника в нарушение на съдопроизводствените правила не са били обсъдени част от приетите писмени доказателства – ежедневно сведение и наряден лист, изготвени и подписани от самия Т., от които се твърди, че се установява, че е имало дежурен шофьор, с когото ищецът е могъл да стигне до сервиза. Според въззивника задължението на техника е било да прегледа автомобила, като установи повредата, след което да направи преценката за необходимостта от ремонтни действия. Излагат се доводи и, че липсата на друг дежурен техник също не обосновава извод за липса на виновно поведение, както неправилно е прието в обжалвания съдебен акт.
Поради изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че СРС правилно е приел, че независимо че ищецът не е отишъл лично до сервиза, е бил във връзка с шофьора, като автомобилът е бил откаран до оторизиран сервиз, организирано е прибирането на екипа и съхранението на оборудването в автомобила. Сочи се, че евентуалното напускане на ищеца от гаража, би означавало всички автомобили, които напускат и пристигат гаража през времето на неговото отсъствие не биха били отчетени от него. Поради тези съображения въззиваемата страна счита, че ищецът е изпълнил задълженията си, произтичащи от длъжностната му характеристика. Поради изложените съображения моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се сторените разноски.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 358, ал.1 т.1 от КТ от В.Т., за признаване на незаконно на наложеното му със заповед ЗН 75 от 1.11.2018 г. на директора д-р Г.Г., дисциплинарно наказание „забележка“.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "техник-механик, ЕАТ" при Ц.за с.м.п.– София.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността, връчена на ищеца /обстоятелство, което същият не отрича/, според която основните му задължения включват: лично да участва и контролира предаването на автомобили между смените; при възникнала повреда на даден автомобил, да установява същата, да организира, да транспортира и осигурява резервен автомобил на екипа, незабавно да уведомява завеждащия работната смяна; да предава и приема автомобилите за ремонт, да проверява извършените ремонтни дейности на автомобилите; да съставя на заявки за необходимата ремонтна дейност на автомобилите; да изготвя рапорт за извършено ПТП по време на дежурството; да следи за хигиенното състояние на автомобилите, както при приемане и предаване, така и по време на работа.
Не се спори и, че с представената по делото заповед № 75/01.11.2018 г. на Т. е наложено наказание „забележка“ за неизпълнение на трудовото си задължение по т. 2 от Раздел IV от длъжностната характеристика за заеманата от работника длъжност, а именно на 14.10.2018 г. не е отишъл на място при авариралия автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******, след като шофьорът на автомобила се е свързал с него, за да установи наличието на повреда, с което е извършил нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
Спорният по същество във въззивното производство въпрос е свързан с наличието на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, изключение от забраната за служебна проверка на правилността на решението на първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване. В случая, въззивният съд, като инстанция по същество, следва да обсъди и спазването на императивните норми на чл. 193 и чл. 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание.
На първо място, СГС приема, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого е извършено то и в какво се изразява.
Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ - същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание "забележка", отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата, на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които то е извършено и в какво се изразява нарушението. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение - чл. 187, 1, т. 10 КТ.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, а и е безспорно между страните, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения в разумен срок /достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства/ именно във връзка с процесното дисциплинарно нарушение - чрез посочване на начина /обстоятелствата/ и момента на извършването му, като В. Т.на 19.10.2018 г. е отказал да даде обяснения, което е било удостоверено от Е. К., а в последствие е дал писмени такива, депозирани на дата 24.10.2018 г./л. 25-26 от първоинстанционното дело/, което също означава, че е разбрал какво точно нарушение му се вменява. Т.е. на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита. В депозираните писмени обяснения Т. е посочил, че отиването му до сервиза в случая би било напразен разход на средства, тъй като не би могъл да добави нищо за състоянието на автомобила освен ежедневното сведение. Посочил е, че е следвало да се използва крик, който по данни на В. М.е липсвал, че е следвало да провери подкартерната кора, за което обаче е било необходимо да се демонтира, което е забранено от работодателя, а и повредите са щели да бъдат констатирани от служителите в сервиза чрез по-модерна технология. Посочил е, че задълженията са били изпълнени като е организиран превоза на автомобила, на екипа и оборудването.
Не се спори, че са спазени и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора - за осъществяване на нарушенията и съответствието им с наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ - може да бъде осъществена.
Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т.
10 КТ включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.
Във връзка с основанието за налагане на наказанието по делото не се спори, че на дата 14.10.2018 г. ищецът е бил дежурен механик.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.М.се установява, че на дата 14.10.2018 г. по време на упражняване на трудови функции, се е наложило транспортиране на пациент с линейка от Ботевград за окръжна болница „Света Анна“- София. По време на пътуването свидетелят установил, че колата изпушила силно с черен дим и изгубила мощност. След като достигнал до окръжна болница „Света Анна“ се свързал с дежурния механик Т. и му обяснил за повредата в автомобила. Свидетелят уведомил Т., че ще потегли с автомобила, като в случай че не се движи нормално, ще я закара в оторизирания сервиз в ж.к. „Дружба“. След като закарал автомобила в сервиза отново позвънял на Т. и помолил същият да дойде, за да му бъдат предадени ключовете и да приеме автомобила, като се притеснявал от евентуална кражба. Свидетелят сочи, че била извикана друга линейка от Ботевград, за се прибере медицинското оборудване и да бъде превозен екипа.
Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dee03517-73a6-415d-88e1-af721c49baf1