Определение № 1956 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002104132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Холидей и Райзен“ ЕООД, чрез адв. Е. Д., против въззивно решение № 219/31.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което след частична отмяна в една част и потвърждаване в останалата на решение № 108/25.01.2023 г. по гр. д. № 5940/ 2022 г. на Районен съд – Плевен, са уважени предявените от Р. Ц. Т. против касатора искове по чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник офис организатор с материална отговорност“, в отдел (място на работа) офис гр. Плевен; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 02.10.2022 г. – 02.04.2023 г. в размер на сумата 4 643,40 лв. По съединения иск по чл.128, вр. чл. 242 КТ дружеството е осъдено да заплати на служителката сумата 773,90 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2022 г.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

1

В изложението си касаторът се позовава на селективното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Изложени са доводи, че с обжалваната от ищцата заповед № 017/01.10.2022 г. не е прекратено трудовото й правоотношение, а с нея само е констатирано извършеното уволнение с предходна заповед № 130/30.06.2022 г., която не е въведена като основание на исковата й претенция.

Ответната страна по жалбата Р. Т., чрез адв. А. Д., е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ – за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение в претендирания размер от 773,90 лв.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, за този вид искове минималният праг за достъп до касационен контрол е цена на претенцията над 5 000 лв. В случая, искът е с цена под посочения размер, поради което касационната жалба в тази си част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В останалата част, имаща за предмет исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т.3 КТ, жалбата е процесуално допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

По делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността „сътрудник офис организатор“ за офис гр. Плевен. Със заповед № 130/30.06.2022 г. работодателят е отправил до служителката 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Със заповед № 017/ 01.10.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р. Т., считано от 02.10.2022 г. Въззивният съд е посочил, че с исковата си молба ищцата е поискала отмяна на уволнението, извършено със заповедта от 01.10.2022 г., като с първоинстанционното решение е прието за незаконно уволнението, извършено със заповед от 30.06.2022 г., респ. със заповед от 01.10.2022 г. С въззивното решение е прието, че посочването от районния съд и на заповедта от 30.06.2022 г. не е произнасяне „плюс петитум“, тъй като въпросът за прекратяване на трудовото правоотношение е 2 правен въпрос, по който съдът се произнася задължително при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Правоотношението се счита прекратено с осъществяването на фактическия състав, предвиден в закона за съответното основание. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, когато прекратяването е с предизвестие, то с изтичането на неговия срок правоотношението е прекратено. В случая, работодателят е издал две заповеди – с тази от 30.06.2022 г. е дал 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; а с последващата заповед от 01.10.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на избраното основание, считано от 02.10.2022 г. В хода на производството ответникът е признал, че е допуснал техническа грешка при посочване на датата, от когато следва да се счита прекратен трудовият договор. Въззивният съд е посочил, че никоя от заповедите не установява фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - да са променени изискванията за образование и/или професионална квалификация, на които служителят да не отговаря, което обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението. Прието е още, че заповедта от 01.10.2022 г. е издадена след изтичане срока на предизвестието и след като правоотношението е било прекратено, поради което е без предмет. В заключение е направен извод, че претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са изцяло основателни.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 , пр. 3 ГПК за селектиране на жалбата.

В практиката на ВКС е изяснено, че като селективно основание, понятието „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която предпоставя особено тежък порок на обжалвания акт, установим пряко от съдържанието на изложените мотиви. В тези случаи се касае за видимо тежко нарушение по приложението н а материалния закон, нарушение на основни принципи и съдопроизводствени правила на гражданския процес, или явна необоснованост. В случая, аргументацията на жалбоподателя в изложението му не обосновава наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него, без да е необходимо да се извършва проверка по съществото на спора и приетото от съда. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.

3

Следва да се посочи, че оплакванията на страната, касаещи произнасяне на съда извън предмета на спора, с който е бил сезиран, са относими към евентуална недопустимост на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Това основание за допускане на касационния контрол не е налице.

Изложените доводи, че съдът се е произнесъл „плюс петитум“, респ. по „непредявен иск за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 130/30.06.2022 г.“, а с петитума на исковата молба е поискано отмяна на уволнението, извършено със заповед № 017/01.10.2022 г., не обуславят вероятност обжалваното решение да е недопустимо. В случая, предмет на производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е дали работодателят е упражнил законосъобразно правото си едностранно, след отправено до служителката

3-месечно предизвестие, да прекрати трудовото правоотношение с нея на избраното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по този иск в рамките на поисканата от ищцата защита срещу незаконното уволнение. Следва да се посочи, че безпротиворечиво в практиката на ВКС е изяснено, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако след изтичане на предизвестието, работодателят е издал и други актове, те могат да имат констативен характер за прекратеното трудово правоотношение, или ще са без правно значение, ако въвеждат други основания за прекратяване на трудовия договор. Освен това, в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, моментът на прекратяване на трудовия договор с предизвестие (чл. 326, чл. 328 и чл. 334 КТ) настъпва с изтичането на последния ден от срока на предизвестието. В случая, дори да се приеме, че тримесечният срок на даденото на ищцата предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ е започнал да тече още от 30.06.2022 г. (а не от 01.07.2022 г., съгласно изрично предвиденото в чл. 326, ал. 4 КТ), то той би изтекъл на 30.09.2022 г., като трудовото правоотношение ще се счита прекратено от 01.10.2022 г., на която дата е издадена и оспорената заповед № 017/01.10.2022 г., констатираща последиците от упражненото от работодателя право да прекрати трудовия договор с предизвестие.

Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на 4 касационното обжалване.

Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство, което е основателно и доказано за сумата 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал. 3, т. 3, пр. 2 ГПК касационната жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 813141699, в частта й, имаща за предмет въззивно решение № 219 от 31.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ с цена - 773,90 лв.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219 от 31.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 813141699, да заплати на Р. Ц. Т., с ЕГН - **********, разноски за касационната инстанция в размер на сумата 1 000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5