Решение № 430 от 17.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Перник, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500526 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 9183/01.05.2023г. от В. А. В. за отмяна на основание чл.

240, ал. 1 ГПК на неприсъствено Решение № 298/23.03.2023 г.,постановено по гр.дело № 5364/2022 г. по описа на PC Перник. В молбата се сочи, че са налице основанията по чл. 240, ал.1 от ГПК, като моли ПОС да постанови съдебен акт, с който да уважи направеното искане, да отмени цитираното съдебно решение и да върне производството на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответникът по молбата К. Т. С., по изложени доводи е изразил становище за основателност на молбата и за оставянето й без уважение. По делото са били налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника съобразно изискванията па чл. 238 ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като е получил препис от нея лично на посочения в исковата молба адрес за призоваване /което е и негов постоянен адрес/; призовката за първото по делото съдебно заседание е била изпратена на постоянния адрес на ответника, но той не е бил открит на адреса; при редовно връчена искова молба с приложенията към нея, не се е явил в първото по делото заседание; не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след 1 като е бил редовно и своевременно призован за съдебното заседание при условията на чл. 41 ГПК; ищецът чрез своя процесуален представител е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Пернишкият окръжен съд с оглед предметните предели на производството, очертани с молбата по чл. 240 ГПК, доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Производството по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК предвижда отмяна на постановеното неприсъствено решение по искане на страната, срещу която то е било постановено, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради наличието на хипотезите, посочени в т. 1-3. Производството е извъинстанционно, контролно-отменително, а не въззивно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, и в него въззивният съд само се произнася по наведените доводи и проверява основателността на молбата на заявените от молителя основания без да решава спора по същество. В случая в молбата за отмяна се сочи единствено като основание чл. 240, ал. 1 ГПК, но в нея нито цифрово, нито словесно се излагат конкретните обстоятелства, чрез които се обосновава някое от основанията по чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Ето защо, в настоящото производство по чл. 240, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да изследва служебно само основанията по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, при които проверката на съда за не/надлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание се установяват от съдебните книжа по делото, респ. е видимо от самите книжа-съобщения и призовки.

От материалите по делото се установява, че гр. д. № 5364/2022 г. на РС – Перник е образувано по искова молба на К. Т. С. срещу В. А. В., за признаване за установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500,00 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 615/2022 г. по описа на Районен съд Перник, ведно със законна лихва от 16.02.2022 г.

Връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на В. А. В. на посочения в исковата молба адрес за призоваване /който и след служебно извършената от съда справка за адресната регистрация на ответника е установено, че съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес/ е извършено чрез майка му на 01.12.2022 г. В съобщението ведно с разпореждане № 15563/27.10.2023г. на PC Перник му е указано, че следва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, посочено е какво следва да съдържа отговорът и последиците при неизпълнение на задължението, включително и изрично за последиците по чл. 238, ал. 1 ГПК, като е указано на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение. Също така е указано на ответника, че съгласно чл. 40 и 41 от ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен 2 адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, а страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж □ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същите задължения имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, като при неизпълнението им всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

С определение № 197/19.01.2023 г. първоинстанционният съд, след като е констатирал, че няма постъпил отговор от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, се е произнесъл по доказателствата и насрочил делото за разглеждането му в съдебно заседание на 16.03.2023 г. Препис от определението по предварителните въпроси и призовката за насроченото съдебно заседание са били изпратени на В. А. В. на посочения по-горе адрес.

Призовката е била върната в цялост с отбелязване: "Адресът е посетен на 24.01.2023 г., 11.02.2023 г., 21.02.2023 г. и 07.03.2023 г., но на адреса не е открит никой. На оставени съобщения не се отзовават лица за получаване на съдебните книжа.", като датата 11.02.2023 година е отбелязана с червен химикал.

Делото е било разгледано в насроченото на 16.03.2023 година съдебно заседание, в което съдията докладчик позовавайки се на това отбелязване в призовката е приел, че ответникът В. А. В. е редовно призован, не се явява, не се представлява. В призовката е удостоверено, че на адреса в *** са направени четири посещения в периода 24.01.2023г. до 07.03.2023г., като на адреса не е открит никой. Същевременно разпореждането по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на същият този адрес като са му указани санкциите по чл. 40 и 41 ГПК, включително неговите задължения.

От проведеното на 16.03.2023г. първо съдебно заседание е видно, че ищецът е поискал произнасяне на неприсъствено решение. Съдът уважил това искане, като е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 239 ГПК - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, в което делото е било обявено за решаване и с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, уважил иска срещу В. А. В., като е признато за установено на основание чл. 535 ТЗ, че в полза на К. Т. С. съществува изискуемо вземане срещу В. А. В. за сума в размер на 2500,00 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (16.02.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 10.10.2018 г., за която суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 615/2022 г. по описа на Районен съд Перник.

При гореустановеното въззивният съд намира, че по делото не се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК и не може да се приеме наличие на някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, което да е лишило молителя от възможност да участва в производството по делото и да защити правата си.

3

Анализът на предприетите действия по връчване на съобщението по чл. 131 ГПК до ответника сочи, че са изпълнени правилата на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК за надлежното му връчване, а следователно и приложената към него препис от исковата молба с приложенията към нея. Съобщението е надлежно оформено според изискванията на чл. 46 ГПК и с получаване на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено.

Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата и е запознато и със задължението да предаде същите на адресата, като законът фингира връчването на адресата (чл. 46, ал. 4, изр.

1 ГПК). Следователно връчването на съобщението по чл. 131 ГПК на 01.12.2022г. на ответника, извършено на адреса на ответника чрез друго лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК е редовно. По делото към молбата за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК, не са представени писмени доказателства, които да водят до изводи различни от гореизложените. Ето защо, в действията на първоинстанционния съд не е налице нарушение на правилата за връчване на преписа от исковата молба, което да е ограничило правата на ответника в производството да депозира отговор в срок и да участва в процеса.

По силата на чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 41, ал. 2 от ГПК и се състои в това, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. При това е достатъчно страната фактически да отсъства от адреса си, като това отсъствие е постоянно, а не непременно да е променила адресната си регистрация. Необходимо е страната да е отсъствала повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо от това дали това е настоящия или постоянния й адрес. Връчването на съобщението или призовката на друг адрес може да се извърши само ако страната е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 от ГПК и го е съобщила на съда. Преценката за това дали разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК е приложима се формира от съда въз основа на удостоверението на длъжностното лице връчител, че страната отсъства от адреса повече от месец, който при сведение че тя е напуснала адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведението лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от страна на длъжностното лице връчител, че съобщението или призовката не могат да бъдат връчени, тъй като не намира адресата, без същевременно да има сведения, че той е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК може да бъде приложена само при наличието на данни, че длъжностното лице е посещавало адреса, в рамките на повече от един месец, поне три пъти по различно време, включително и в обичайното време за пребиваване на адреса. В конкретния случай длъжностното лице връчител не е установило изрично, че ответникът В. А. В. е напуснал адреса. Същият обаче е удостоверил, че е посетил адреса четири пъти и то в период по-дълъг от един месец, като не е открил нито ответника В. А. В., нито друго лице, което да е съгласно да получи призовката. Тези удостоверявания на длъжностното лице дават достатъчно основание да се приложи фикцията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, поради което като е счел, че ответникът В. А. В. е 4 редовно призован за насроченото съдебно заседание съставът на Районен съд – Перник не е допуснал процесуално нарушение, с което да е лишил същият от възможността да участва в производството и което да е основание за отмяна на неприсъственото решение по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на призовките за съдебното заседание.