Определение № 174 от 15.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600170 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК. Образувано е по частни жалби, подадени съответно от осъдения П. М. Л. и неговия служебен защитник.

Частната жалба на осъдения П. М. Л. е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен акт. В нея осъденото лице твърди, че е виновен за извършеното престъпление, но съжалява за стореното и дълбоко се разкайва. Оправдава постъпката си с тогавашната си млада възраст. Изтъква като основание за допускане на условно предсрочно освобождаване тежкото си семейно положение, което не аргументира.

Претендира въззивният съд да уважи молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С частната жалба служебният защитник на осъдения П. Л. прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Счита, че са налице необходимите кумулативни предпоставки по чл.70 от НК, за да се уважи молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, която е само 4 месеца и 16 дни. Изразява позиция, че осъденият се е поправил и превъзпитал, същият зачита закона, намира се в добри отношения с персонала в затвора, овладява уменията си за мислене, съжалява за извършеното престъпление и приема наложеното му наказание. Аргументира настъпилото поправяне и превъзпитание на осъдения 1 с намаляването на риска от рецидив, чиято стойност спаднала от 54 точки на 52 точки, а понастоящем – на 50 точки. Подчертава, че осъденият работи и понастоящем от заплатата му се отделят средства за заплащане на определеното с присъдата обезщетение за вреди. Изтъква, че осъденият повишава образователния си ценз и има подкрепата на семейството си, които фактори допринасят за неговото поправяне и превъзпитание. Като обръща внимание, че това е първото осъждане на осъдения Л., заявява, че у него не са налице трайни криминогенни навици, поради което следва да се приеме, че с изтърпяната вече част от наложеното му наказание лишаване от свобода са постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК. Приема, че в доклада на пробационния служител от Затвора Бургас е изразено мнение за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения при налагане на пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК за срок до края на наказанието.

Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения и вместо него да постанови друго, с което да допусне претендираното предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Георги Ханджиев е депозирала писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Аргументира липсата на настъпило трайно поправяне у осъдения с осъществено от него в затвора неправомерно поведение, изразило се в седем нарушения на затворническия режим, които обосновали налагането на седем дисциплинарни наказания.

Посочва, че едно от нарушенията съставлява употреба на високорисково наркотично вещество – марихуана, а последното нарушение датира от 24.01.2023г. и съставлява притежание на неразрешена вещ. Обръща внимание, че при настоящата оценка на риска, датираща от 2023г., е отчетено минимално понижение на стойностите в сравнение с оценката от предходния атестационен период – от 52 точки на 50 точки, като рискът от рецидив остава 2 среден. Акцентира на непостоянството на осъдения в трудовата му ангажираност, на неговата склонност да действа импулсивно, както и на отключващите у него фактори, каквито са злоупотребата с алкохол и възникването на междуличностни конфликти.

Намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че отчетените до момента резултати и цялостното поведение на осъдения Л. в пенитенциарното заведение не могат да мотивират извод за неговото поправяне и че е налице необходимост от продължаване ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и корекционното въздействие спрямо осъдения с цел повишаване на уменията му за мислене, допълнително развиване на наличните му социални и адаптивни умения за да се увеличат шансовете му за успешна реинтеграция и съответно да се намали риска от рецидив. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Настоящите частни жалби са подадени съответно от осъденото лице и от неговия защитник, които имат право на обжалване съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което те са допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода П. М. Л. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

Лишеният от свобода П. М. Л. е за първи път в затвора, където понастоящем, считано от 09.10.2017г., изтърпява наказание от седем години лишаване от свобода.

С присъда №263 от 06.11.2018г. по НОХД №438/2018г. на Окръжен съд – Бургас осъденият Л. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода 3 за срок от 12 години, намалено с решение №194 от 21.02.2020г. по ВНОХД №235/2015г. на Апелативен съд – Бургас на 11 години лишаване от свобода, намалено съответно с решение №108 от 15.10.2020г. по н. д. №463/2020г. на Второ нак. отделение на ВКС на седем години лишаване от свобода.

Осъденият Л. започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим, какъвто му е бил определен с постановената от съда присъда. Със Заповед БС № 100/01.06.2021 г. първоначалният строг режим на изтърпяване на наказанието е бил заменен с общ. Осъденият Л. е бил преместен в затворническо общежитие от открит тип - „Житарово“.

Към 20.07.2023г. осъденият Л. е изтърпял фактически 5 години, 9 месеца и 11 дни, от положения в затвора труд му е приспаднато 10 месеца и 3 дни.

Към посочената дата остатъкът от наказанието е 4 месеца и 16 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 3 месеца и 20 дни.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Бургас, в доклад на ИСДВ, в становище на началник на сектор „СДВР“ към Затвора Бургас, в доклада за пробационен надзор и експертна оценка на актуално психическо и емоционално състояние на осъдения Л., установяват следното:

Изготвената през 2020г. първоначална оценка на риска от рецидив отчела 54 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив. Рискът от вреди по отношение на персонала и останалите лишени от свобода бил определен като нисък. Констатирани проблемни зони със завишени стойности били отношение към правонарушението, образование и обучение, злоупотреба с алкохол, умения за мислене.

Изготвената през 2021г. втора оценка на риска от рецидив и вреди не отчела промяна спрямо първоначалната и останала в средни параметри – 54 точки.

През 2022г. била изготвена трета оценка на риск от рецидив и вреди, която отчела минимална промяна на стойностите – от 54 точки на 52 точки.

Отчетени били незначителни промени в зоните трудова заетост и злоупотреба с наркотици. Рискът от рецидив и вреди останал в средните стойности.

На 12.01.2023г. била изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, 4 която е актуална и понастоящем. Отчетено било минимално понижение на общите стойности в сравнение с предходния атестационен период – от 52 точки на 50 точки. Рискът от рецидив останал среден. Отчетено било понижение в зоните отношение към правонарушението и трудова заетост, докато в зоната умения за мислене липсвала промяна. Посочените три зони останали проблемни. Осъденият приемал отговорността за извършеното престъпление в известна степен, но се оправдавал с употребеното количество алкохол; изразявал съжаление за извършеното деяние, заявил мотивация за промяна на криминалното поведение, но проявил и нагласи в подкрепа на такова; считал прекомерната употреба на алкохол за проблем, свързан с извършеното престъпление, но не бил категоричен, че изцяло ще преустанови употребата на алкохол в условията на свобода; не разпознавал проблемите, срещал трудности при решаването им по законосъобразен начин, не осъзнавал последствията, склонен бил да действа импулсивно, като отключващите фактори били злоупотреба с алкохол и възникване на междуличностен конфликт.

През част от периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият Л. е бил трудово ангажиран, като в корпуса на затвора работил в бригада „Хамути“, а после и в затворническата кухня.

След промяната на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от строг в общ и преместването на осъдения в ЗООТ „Житарово“, по време на престоя му там той е полагал доброволен труд в затворническата кухня. Поради допускане на дисциплинарно нарушение осъденият е бил спрян от работа и преместен в ЗООТ „Дебелт-1“ на 25.11.2021 г.

На 31.01.2022 г. осъденият Л. е бил назначен на платен труд на външен работен обект „Промет Стийл“, като на 01.03.2022 г. е бил спрян от бригадата по негова молба, след което полагал доброволен труд в салона на групата, но отново отказал трудов ангажимент.

На 05.04.2022г. осъденият Л. е бил преместен в ЗООТ „Строител“, където е работил като хигиенист на доброволен принцип, но след допускане на ново дисциплинарно нарушение, свързано с употреба на наркотици, той е бил преразпределен на 21.07.2022 г. отново в ЗООТ „Дебелт-1“, където се намира понастоящем.

В ЗООТ „Дебелт-1“ осъденият Л. последно е полагал доброволен труд 5 като хигиенист в коридора на групата в периода мес. декември 2022 г. – мес. февруари 2023 г., след което се е отказал да полага доброволен труд и понастоящем не бил трудово ангажиран.

По време на престоя в пенитенциарното заведение осъденият Л. се е включвал в организираните спортни мероприятия. Той не е бил включен в специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“, поради малкия остатък на търпяното наказание лишаване от свобода.

Поведението на осъдения Л. не е било изцяло съобразено с нормативните изисквания и правилата за вътрешния ред в затвора. Той бил склонен да действа импулсивно, като омаловажавал последствията от собствените си действия. За периода на изтърпяване на наказанието имал седем наложени дисциплинарни наказания, сред които: на 26.02.2019 г. за употреба на високорисково наркотично вещество – марихуана /коноп/, а на 24.01.2023г. за притежание на неразрешена вещ /слушалки с микрофон/, му е било наложено последното дисциплинарно наказание – „забрана за участие в колективни мероприятия“.

Осъденият Л. е в двугодишния срок от изтърпяване на последното наказание, съобразно разпоредбата на чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС, който срок не е изтекъл понастоящем.

Награждаван е веднъж през 2019 г. с писмена похвала за усърдие в трудовата му дейност.