Решение № 253 от 24.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Русе, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело № 20254520101369 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Д. К. Д., ЕГН **********, от гр. *******, чрез адв. Д. С., твърди, че давал многократно пари в заем на ответника А. П. М., ЕГН **********, от гр. *******, в периода от 02.03.2022 г. до 30.08.2023 г., му дал общо сумата 19060 лв., която той обещавал да върне в кратки срокове и веднага щом продаде апартамент на своята майка, като подписал и Декларация от 14.02.2024 г., че ще издължи същата в срок от 6 месеца, но не го сторил, за която сума ищецът е предявил против ответника иск с правно основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД: Да бъде осъден ответника да му заплати сумата 19060 лв. - главница, представляваща невърнат заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД: да бъде осъден ответника да му заплати лихва за забава в размер на 1457,70 лв. за периода от 15.08.2024 г. до 04.03.2025 г. датата преди деня на предявяване на исковата молба. Претендира и направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.

По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД:

Претендираното право произтича

1 от следните обстоятелства: възникване на облигационни отношения между ищеца и ответника, по силата на сключен устен Договор за заем, обективиран в Декларация. По силата на Договора, ищецът е престирал и за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената сума в претендирания размер. В тежест на ищеца е да докаже възникването на правоотношение по договор за заем с твърдяното съдържание и получаване на паричната сума от ответника. В тежест на ответника е да докаже извършено плащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава, респ. – да е уговорен между страните падеж на задължението, както се твърди.

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, уведомен лично по месторабота, не се явява в първото заседание по делото негов представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощника му адв. Д. С., като моли да се уважат предявените искове съобразно представените писмени доказателства и да се постанови неприсъствено решение, като се присъдят и разноските по делото.

Съдът като взе предвид, че ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като се уважат претенциите в предявения размер. Видно от представените по делото доказателства: Декларация от 14.02.2024 г.; Нареждане разписка от 02.03.2022 г.; Постановление от 20.03.2024 г. на Районна прокуратура – Русе; Покана за доброволно изпълнение; Протокол за връчване на покана за доброволно изпълнение; Лихвен лист и Удостоверение за банкова сметка на Д. К. Д., се установява, че предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства.

По делото са представени доказателства за направени разноски от ищеца 2 по настоящото дело в размер на 820,71 лв. /419,62 евро/ държавна такса и 2250 лв. /1150,41 евро/ адвокатски хонорар, поради което и в този размер общо 3070,71 лв. /1570,03 евро/ следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********, от гр. *******, както следва:

1/ на основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД сумата 19060 лв. /9745,22 евро/ - главница, представляваща невърнат заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

2/ на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 1457,70 лв. /745,31 евро/ - лихва за забава за периода от 15.08.2024 г. до 04.03.2025 г. - датата преди деня на предявяване на исковата молба;

3/ ведно със законната лихва върху сумата 19060 лв. /9745,22 евро/, считано от предявяване на иска 05.03.2025 г. до окончателното плащане;

3/ на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК: сумата от 3070,71 лв. /1570,03 евро/ представляваща направени разноски от ищеца по настоящото дело.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3