Решение № 1277 от 24.11.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. П***, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ненова при участието на секретаря М. Кузева като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело № 20225220102245 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Т. П. Д. чрез пълномощника си адвокат В. твърди, че въз основа на изпълнителен лист в полза на взискателя И*** Ж*** срещу него било образувано изпълнително дело № 995/2014 г. по описа на ЧСИ У*** Д*** с район на действие Окръжен съд – П***. По изпълнителното дело били наложени възбрани върху еднофамилна жилищна сграда в с. С*** и самостоятелен обект в сграда – апартамент, жилище в гр. П***, ведно с мазе и прилежащите идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата. По молба на взискателя за препращане на изпълнително дело било образувано изпълнително дело № 1481/2016 г. по описа на ЧСИ М. А. с район на действие Окръжен съд – П***. След изпращане на призовка за доброволно изпълнение на длъжника бил извършен опис на възбранения жилищен недвижим имот в с. С***, където живеели длъжникът и неговата майка.

Имотът бил изнесен на публична продан, но не бил продаден нито на първата, нито на втората публична продан. Апартаментът в гр. П*** бил възбранен, описан и продаден на публична продан, проведена от 17.02.2022 г. до 17.03.2022 г., за сумата от 115 935.12 лв. по изпълнително дело № 260/2021 г. по описа на ЧСИ Г*** Т*** по молба на взискателя и ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ АД. Постъпилите суми ЧСИ Г*** Т*** разпределил, както следва: за ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ АД сумата от 34 506.58 лв., за присъединения по право взискател Държавата в лицето на ТД на НАП – П*** сумата 38 356.08 лв. и за присъединения по право взискател И*** Ж*** 1 сумата от 6 886.22 лв. ЧСИ Г*** Т*** превел по сметката на ЧСИ М. А. и сумата от 1 064.73 лв. за погасяване на заплатени авансово такси и разноски по изпълнително дело № 1481/2016 г.. Събрани били и такси и разноски по ТТРЗЧСИ, включително пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ общо в размер на 6 370.82 лв., както следва: 2 096.58 лв. за събиране на вземането на „Банка ДСК“ АД, 3 025.63 лв. за събиране на вземането на Държавата като присъединен по право взискател, 685 лв. за събиране на вземането на И*** Ж*** като присъединен по право взискател. Независимо, че още на 17.03.2022 г. било ясно, че апартаментът ще бъде продаден и 14 дни по-късно цялата сума била внесена, с разпореждане на ЧСИ М. А. по изпълнително дело № 1481/2016 г. била насрочена нова публична продан на имота в с. С*** от 19.04.2022 г. до 19.05.2022 г. за сумата от 7 200 лв. Въпреки преведените суми за удовлетворяване на всички взискатели и по двете изпълнителни дела и подадените от ищеца няколко молби, подкрепени с надлежни удостоверения, ЧСИ М. А. отказала да спре публичната продан. Към 18.05.2022 г., когато задълженията и по двете изпълнителни дела били погасени, ЧСИ М. А. поискала от ищеца плащането на сумата от 685 лв., представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането на И*** Ж***, като в противен случай публичната продан нямало да бъде спряна и щяла да приключи на следващия ден. Поради това ищецът чрез пълномощника си заплатил сумата в брой на ЧСИ М. А.. Счита, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането на взискателя И*** Ж*** била събрана незаконосъобразно от ЧСИ М. А. по изпълнително дело № 1481/2016 г., тъй като същата сума е била събрана от ЧСИ Г*** Т*** по изпълнително дело № 260/2021 г. С това ЧСИ М. А. причинила преки вреди на ищеца в размер на 685 лв. С оглед изложено моли ЧСИ М. А. да бъде осъдена да му заплати сумата от 685 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от проведено незаконосъобразно изпълнение по изпълнително дело № 1481/2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата ЧСИ М. Г. Н.-А. чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва като неоснователен предявения иск.

Оспорва твърдението на ищеца сумата от 685 лв., представляваща такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ, да е събрана незаконосъобразно, като твърди, че същата е платена доброволно от длъжника, след като му е предявено уведомление за заплащане на такси във връзка с негово искане за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че срещу ищеца били образувани две изпълнителни дела – изпълнително дело № 1481/2016 г. при ответницата с взискател И*** Д.а Ж*** и изпълнително дело № 260/2021 г. при ЧСИ Т*** с взискател „Банка ДСК“ АД, в полза на която имало вписана ипотека върху имота на длъжника в гр. П***. Преди да бъде образувано изпълнително дело № 260/2021 г. била наложена възбрана върху недвижимия имот в гр. П*** по 2 изпълнително дело № 1481/2016 г., но изпълнение върху същия не било насочвано. Изпълнението по изпълнително дело № 1481/2016 г. било насочено към другия недвижим имот на длъжника, намиращ се в с. С***.

След като било образувано изпълнително дело № 260/2021 г., ЧСИ Т*** уведомил ответницата, че е насочил изпълнение върху имота в гр. П***, след което тя издала на взискателя удостоверение за присъединяване и надлежно уведомила взискателя за това. Въпреки това взискателят не пожелал да вземе удостоверението и същото и към момента се намирало по изпълнителното дело в оригинал. През периода от 22.11.2021 г. до 22.12.2021 г. ответницата насрочила публична продан на имота в с. С***, която по жалба на длъжника била спряна с определение от 22.12.2021 г. по гр.д. № 852/2021 г. по описа на Окръжен съд – П***. Впоследствие жалбата била оставена без уважение и били потвърдени като законосъобразни извършените от ответницата изпълнителни действия. По молба на взискателя била насрочена нова публична продан на същия имот за периода от 19.04.2022 г. до 19.05.2022 г., като за през това време не били извършвани други изпълнителни действия спрямо длъжника. С молба от 28.04.2022 г. длъжникът чрез пълномощника си представил постановление за възлагане на имота в гр. П***, издадено от ЧСИ Т*** и надлежно вписано. По информация на длъжника по № 260/2021 г. вследствие на продажбата са останали парични суми, които могат да удовлетворят взискателя по изпълнително дело № 1481/2016 г. Поради това с разпореждане от 05.05.2022 г. ответницата наложила запор върху вземанията на длъжника, които ще останат вследствие на продажбата на имуществото по изпълнително дело № 260/2021 г. С разпореждане от 11.05.2022 г. ЧСИ Т*** поискал справка за размера на дълга, каквато била изготвена от ответницата и изпратена на 12.05.2022 г. Със съобщение от 16.05.2022 г. ЧСИ Т*** уведомил ответницата, че няма да извършва разпределение по изпълнителното дело, тъй като събраната сума била достатъчна, за да удовлетвори и тримата взискатели – Държавата, ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и „присъединения по право взискател“ И*** Ж***. Същият уведомил ответницата, че не признава запора на вземанията, тъй като счита, че сумата, която се дължи на взискателя трябва да се изплати въз основа на изпълнителен лист или удостоверение в оригинал, които все още се намирали по изпълнителното дело, водено при ответницата. Поради отказа на ЧСИ Т*** да изпълни запора, били наложени и запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки при различни банкови институции. По този начин ответницата ефективно извършвала изпълнителни действия по делото, поради което й се дължала таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. На дата 17.05.2022 г. от длъжника била постъпила молба за прекратяване на делото с твърдението, че сумата за удовлетворяване на взискателя Ж*** била събрана пред ЧСИ Т***, в т.ч. дължимите такси и разноски. Към същата дата по сметката на ответницата такива суми не били постъпили. На 18.05.2022 г. постъпила нова молба от длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело с приложено удостоверение от ЧСИ Т***, съгласно което били 3 извършени плащания, в т.ч. до сметката на ответницата в размер на 6 886.22 лв. за удовлетворяване на вземанията на И*** Ж*** като „присъединен по право взискател“, т.е. на практика ЧСИ Т*** превел въпросната сума единствено на основание наложения от ответницата запор, а не поради присъединяване по право на взискателя Ж***, тъй като същата не била представила пред него изпълнителен лист в оригинал или удостоверение по чл. 456 от ГПК. Постъпилата на 18.05.2022 г. сума била достатъчна за погасяване па вземанията на взискателя, поради което с разпореждане от 19.05.2022 г. публичната продан била спряна. По тези съображения били несъстоятелни доводите на ищеца, че проданта нямало да бъде спряна, докато не бъдат изплатени дължимите такси и разноски. Същият ден от ЧСИ Т*** по сметка на ответницата била преведена сумата от 1 604.73 лв., представляваща обикновени такси – авансови по изпълнително дело № 1481/2016 г. Тъй като длъжникът чрез пълномощника си продължил да настоява изпълнителното дело да се прекрати, с уведомление от 19.05.2022 г. му били предявени дължимите такси по ТТРЗЧСИ във връзка с прекратяване на изпълнителното дело. Същият ден пълномощникът на длъжника заплатил дължимата сума доброволно на каса при ответницата, след което обезпечителните мерки били вдигнати. По съществ о претенциите на ищеца следвало да се насочат към ЧСИ Т***, който е превел сумата от 6 886.22 лв. въз основа на запорното съобщение от 11.05.2022 г., като е знаел, че не разполагала с оригинал на удостоверение по чл. 456 от ГПК или с оригинал на изпълнителен лист, както изисква законът. Доколкото не е имал право да извършва превод на сума от 6 886.22 лв. без преди това да има изпълнителен титул или удостоверение по чл. 459 от ГПК, същият неправомерно събрал таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Счита, че забележка 3 към т. 26 от ТТРЗЧСИ е приложима в случаите, когато взискателят ефективно се е присъединил пред друг ЧСИ, който е събрал сумата въз основа на удостоверение или изпълнителен лист в оригинал и е извършил плащане, при което сумата се превежда на първоначалния ЧСИ, но на същия не се дължи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В случая таксата от 685 лв. била дължима на основание извършените от ответницата изпълнителни действия, а именно запорно съобщение от 11.05.2022 г., като ЧСИ Т*** е следвало да покани взискателя да представи оригинал на удостоверение или изпълнителен лист и в случай, че такъв не бъде представен, да задели сумата по негова сметка при извършването на разпределение. По изложените съображения намира исковата претенция за неоснователна и недоказана.

Претендира разноски. Ангажира писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Въз основа на изпълнителен лист от 07.08.2014 г. по молба на взискателя И*** Д.а Ж*** против длъжника Т. П. Д., действащ като ЕТ „Т***-Т. Д.“, е образувано изпълнително дело № 995/2014 г. по описа на ЧСИ У*** Д***.

На 29.04.2015 г. е вписана възбрана върху притежаваните от длъжника 4 недвижими имоти в гр. П*** и в с. С***.

По молба на взискателя изпълнителното дело е продължено от ЧСИ М.

А. под № 1481/2016 г.

На 17.01.2016 г. е извършен опис на недвижимия имот в с. С*** и същият неколкократно е изнасян на публична продан, без нито една от тях да е приключила с възлагането му.

Междувременно въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2021 г. против длъжника Т. П. Д. е образувано изпълнително дело № 260/2021 г. по описа на ЧСИ Г*** Т*** за събиране на вземанията на взискателя „Банка ДСК“ АД.

С писмо от 18.10.2021 г. ЧСИ Т*** е уведомил ЧСИ М. А. за образуваното изпълнително дело, за налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти в гр. П*** и в с. С*** и за насрочен опис на същите на 19.10.2021 г.

На 29.10.2021 г. по изпълнително дело № 1481/2016 г. по молба на взискателя И*** Д.а Ж*** е издадено удостоверение по чл. 456 от ГПК, съгласно което оригиналът на изпълнителния лист е приложен по същото изпълнително дело.