Определение № 583 от 03.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Ловеч, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20254300200546 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от А. С. А., с която моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището, представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Т. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което предлага молбата за УПО да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на А. С. А. - адв.

С.Т. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като счита, че са налице условията на чл. 70 от НК, излага аргументи в тази връзка.

Лишеният от свобода А. С. А. в съдебно заседание поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че няма наказания до момента, счита, че се е поправил.

1

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В момента лишеният от свобода А. С. А. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Протокол № 4/03.02.2025 г. по НОХД № 52/2025 год. по описа на ОС-Велико Търново, на осн. чл. 354а, ал.1 от НК, в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, влязло в законна сила на 03.02.2025 г., с начало на наказанието 11.02.2025 г., от което наказание към днешна дата е изтърпял 9 /девет/ месеца и 22/двадесет и два/ дни, от предварителен арест – 4 /четири/ месеца и 2 /два/ дни, фактически е изтърпял 1 /една/ година, 1 /един / месец и 24 /двадесет и четири/ дни, от работа 2 / два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни, или ВСИЧКО 1 /една/ година, 4 /четири/ месеца и 11 /единадесет/ дни и има ОСТАТЪК от 1 /един/ месец и 19 /деветнадесет/ дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН-Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на А. С. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.

439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

2

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода А. С. А. е постъпил в затвора Ловеч на 11.02.2025 година, при първоначално определения от съда строг режим на изтърпяване.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности - 64 т. Проблемните зони с най големи нужди са: отношение към правонарушението - формално се приема за виновен, не осъзнава причината за правонарушението, липсва мотивация за промяна; злоупотреба с наркотици не отчита, че са отключващ фактор за извършване на престъплението, не осъзнава вредата им; умения за мислене - частично разпознава проблемите, няма зряла стратегия за справяне с тях, не осъзнава последствията, дефицити в абстрактното мислене. Рискът от сериозни вреди за обществото е в средния диапазон, предвид естеството на деянието, склонността да реагира импулсивно, влиянието на обкръжението и употребата на наркотици. Рискът е насочен към обществото и отделни граждани - физически и имуществени вреди. Това е продиктувано от липсата на ясна представа и желание за промяна в поведението си. Ескалира при неблагоприятно референтно обкръжение и употребата на ПАВ. Слаби морално волеви задръжки, ниско правно съзнание, множество комплекси. Засяга обществото и него - развиване на зависимост, попадане отново в МЛС. За служителите и останалите лишени от свобода рискът е нисък – за втори път е в МЛС.

На 18.11.2025 г. е изготвена последваща оценка на промените в цялостния профил и настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание. Наблюдава се понижаване на риска от рецидив с два пункта от 64 т. на 62 т., като е настъпила промяна в една от зоните: трудова заетост - полага труд към цех Дърводелна; отнася се отговорно към поставените му задачи.

Рискът от вреди остава среден за обществото. Рискът за служителите и за лишените от свобода остава без промяна - нисък.

В хода на наблюдението и разговорите същият не признава вината си в престъпното деяние, като се оправдава с неподходящо обкръжение.

Слабокритичен към действията и постъпките си, като се опитва да прехвърля вината към външни обстоятелства. На престъпните си прояви гледа повърхностно. Няма зряла асертивна стратегия за справянето с проблемите, и късно осъзнава последствията от действията и поведението си. Рискът от рецидив е занижен само с 2 т. и това се дължи на настъпили промени в зоната 3 на трудовата заетост, тъй като лишения от свобода вече работи. Последната обаче не попада в рисковите зони.

Лишеният от свобода А. е участвал в адаптация на новопостъпили лишени от свобода. Продължава се индивидуална корекционна дейност по задачите заложени в плана на присъдата.

От доказателствата, приложени по делото, се установява, че на 27.03.2025 г. е настанен в 5-та работеща група, където е назначен на работа със Заповед № Л-238/27.03.2025 г. на Началника на затвора да полага труд в цех „Хамбергер" към затвора Ловеч. След спирането на работа от фирмата в цех „Хамбергер" л.св. А. С. А. е прехвърлен да полага труд към цех „Дърводелна".

Справя се добре с трудовите си задължения и не са постъпвали негативни сигнали за него. В становището обаче е посочено, че А. не е награждаван и не е наказван. Лишеният от свобода продължава да работи по плана на присъдата и поставените цели в него. Същият се изпълнява частично. Оскъдните ресурси и криминалните му нагласи ограничават възможностите за позитивна промяна в корекционен план. Не изпълнява задачите за формиране на умения да предвижда последиците от действията си и при проблеми да търси алтернативи в рамките на закона- често повтаря едни и същи грешки.

Продължава провеждането на индивидуална работа с цел корекция на поведенческите дефицити.

От мотивираното становище на Началника на Затвора – Ловеч се установява, че лишеният от свобода А. С. А. е за пореден път в затвора и е наясно с изискванията на средата, тъй като има минал опит от предишни осъждания. Все още е на строг режим, няма награди. Пренебрежителен е към норми, склонен да поема риск, като игнорира негативните последици.

Решенията и действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от външни обстоятелствата. Налице са утвърдени криминални нагласи свързани с кражби, управление на МПС с алкохолно наркотично опиянение, съзнателно неизплащане на месечна издръжка на малолетната си дъщеря, управлявал лек автомобил в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. Видно от психологическото заключение прогнозата за качествена и дълговременна промяна, е по скоро неблагоприятна. Има желание единствено да полага труд, но това му желание е с цел съкращаване на престоя му в затвора. Наблюдават 4 се незначителни позитивни промени, но проблемните зони остават същите.

Рискът от рецидив е занижен с 2 пункта, но все още е в средните стойности.

Ресурсът за положителна промяна е оскъден. Към настоящият момент, лишения от свобода не е дал достатъчно основания да се мисли, че са настъпили някакви устойчиви и необратими позитивни промени, и остава рисков фактор за обществото. Това показва липса на разбирането, че в обществото има закони и те не са пожелателни. Вероятността от рецидив след освобождаването е висока, а реално ресурсите за положителна корекция са оскъдни.

По делото е представен и социален доклад от ИСДВР Ц. Н., която посочва, че А. не признава вината си в престъпното деяние, като се оправдава с неподходящо обкръжение. Слабокритичен към действията и постъпките си като се опитва да прехвърля вината към външни обстоятелства. На престъпните си прояви гледа повърхностно. Пренебрежителен е към норми, склонен да поема риск, като игнорира негативните последици. Решенията и действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от външни обстоятелствата. Целите на корекционните дейности са свързани с преодоляване на дефицитите в основните криминогенни зони. Наблюдава се недостатъчна способност за разпознаване и решаване на проблеми, целеполагането в по-голяма степен е в късата времева перспектива.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял всичко 1 /една/ година, 4 /четири/ месеца и 11 /единадесет/ дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 1 /един/ месец и 19 /деветнадесет/ дни.

Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и 5 дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка настоящата инстанция съобразява, че рискът от рецидив е занижен само с 2 т. и към момента остава в средните граници – 62 точки, както и липса на промяна в нагласите и мисленето му и неблагоприятните прогнози за ресоциализация. Режимът му все още не е променен от строг на общ и няма награди. Ето защо, съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода А. С. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 /един/ месец и 19 /деветнадесет/ дни от наложеното му наказание с Протокол № 4/03.02.2025 г. по НОХД № 52/2025 год. по описа на ОС-Велико Търново, на осн. чл. 354а, ал.1 от НК в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като неоснователна.