Решение № 71 от 24.05.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Смолян, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * А.а като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. П. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, депозирана чрез процесуалния представител - адв. * * от АК – Смолян, със съдебен адрес: гр. Смолян, *против Наказателно постановление № 20/2022г., издадено на 18.01.2023г. от *, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР и на основание чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Излага се още, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи за необоснованост на атакуваното НП. Настоява се за неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят И. Д., редовно призован – не се явява. Представлява се от адв. * * и адв. В. Т., които поддържат становище за основателност на депозираната жалба и настояват за отмяна на атакуваното НП. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – * – Смолян, редовно призован – не се явява.

Представлява се от юрк. * и юрк. В.ев, които поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят атакуваното НП да бъде потвърдено.

Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско вънзаграждание по 1 реда на НЗПП.

* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Районен съд – Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2022г. свидетелите А. К. и Л. М. – и двамата служители на РУ на МВР – Смолян изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на гр. Смолян. Около 23:05ч. двамата свидетели получили сигнал от *, че в бар „*“, който се намирал на бул. „*“ в гр. Смолян, има лице, което създава проблеми в заведението. Отзовавайки се на получения сигнал, свидетелите К. и М. пристигнали пред заведението, където осъществили разговор с управителя на същото. Управителят на бар „*“ обяснил на двамата свидетели, че в заведението се намира клиент в нетрезво състояние, който досажда на останалите клиентите и на персонала, отпива от техните чаши, разхвърля предмети в заведението, счупил стъклена чаша.

Свидетелите К. и М. влезли в бар „*“, където на бара констатирали лицето, което създавало смут в заведението. След като установили, че това лице бил жалбоподателят И. Д., двамата свидетели го помолили да излязат извън заведението, където да разговарят на спокойствие. Жалбоподателят Д. се съгласил и заедно с двамата полицейски служители излезли пред бар „*“, на паркинга на магазин „*“ в гр. Смолян.

Полицейските служители обяснили на жалбоподателя И. Д. какъв е поводът за полицейската проверка и му поискали документ за самоличност. В този момент, жалбоподателят извадил служебната си карта, издадена му от Административен съд – София /АССГ/, където работел като деловодител, обяснявайки на двамата полицейски служители, че е съдия и може да си прави каквото поиска. По време на разговора с двамата служители на * – Смолян, жалбоподателят И. Д. бутал с ръце тялото на свидетеля Л. М., дърпал го и го хванал за главата и раменете. Д. на няколко пъти бил предупреден от полицейските служители да преустанови действията си, но въпреки това същият продължил. Въпреки всичко жалбоподателят И. Д. представил личната си карта, като подавайки я на свидетеля А. К., започнал да го бута и дърпа, за да си вземе личната карта обратно, като не позволявал на свидетеля К. да запише личните му данни и да осъществи полицейската проверка.

Жалбоподателят Д. дори опитал да издърпа обратно документа си за самоличност от ръцете на свидетеля К., но не успял. Жалбоподателят отново бил предупреден да спре да пречи на полицейските органи, като му било обяснено, че в противен случай ще бъде задържан, но той отново не преустановил действията си, което наложило и задържането му.

На 26.12.2022г. свидетелят Л. М. съставил на жалбоподателя И. Д. Акт за установяване на административно нарушение № 20/26.12.2022г. с бл. № *.

АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите А. К. и * *, както и на жалбоподателя И. Д.. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН, като отказът е удостоверен от свидетеля Н. К..

2

Въз основа на така съставения АУАН, на 18.01.2023г., в кръга на правомощията си, * – Смолян издал атакуваното Наказателно постановление № 20/2022г., издадено на 18.01.2023г., с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР и на основание чл. 53 ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 25.12.2022г., около 23.20 часа, в гр.Смолян, бул. „*“ № *, пред бар „*“, противозаконно пречи на орган на МВР в качеството си на наряд по ООР да изпълнява служебните си задължения, изразяващо се в бутане и дърпане на младши инспектор А. К. при снемане на самоличността му, като прави опит да си вземе личната карта преди да му е снета самоличността.

Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите А. К., Л. М., Н.

К., както и надлежно приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК по делото писмени доказателства - ***

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А. К., Л. М. и Н. К., доколкото същите са последователни, логични и обективни, като в тях свидетелите посочват подробно констатациите по извършената полицейска проверка на от 25.12.2022г., обстоятелствата, свързани с начина и процедурата по съставянето на АУАН, обстоятелствата по установяване на нарушението, като приетите по делото писмени доказателства допълват показанията на разпитаните по делото свидетели. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че свидетелите К. и М. са и преки очевидци на случилото се, като същите пряко и непосредствено са възприели факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

Анализът в съвкупност на посочените доказателства спомага за формирането на еднозначни изводи и затова съдът приема за достоверни показанията на тези свидетели.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство, съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от АНО санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното 3 наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган /видно от служебно изисканото копие на Заповед № 8121з - 1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи/. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

В обстоятелствената част на НП подробно е посочено, че е извършено посегателство срещу служител на МВР при изпълнение служебните му задължения – младши инспектор Л. М., като са описани и действията, посредством които е осъществено посегателството. С това административно наказателното обвинение е станало ясно в напълно достатъчна степен за жалбоподателя И. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Изпълнителното деяние на нарушението "противозаконно пречене" се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на функциите му. Начинът на извършване на деянието може да бъде в различни форми, като по начало се изисква активно действие, активно поведение от страна на дееца, т. е. активно препятстване на орган на МВР да изпълнява задълженията си по служба. Не е необходимо действията да са довели до пълна невъзможност на служителите да изпълнят задълженията си, а само обективно да са създали такава среда, която да ги е затруднила, да е направила по-трудно изпълнението на тези задължения.

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено по делото, че полицейските служители – свидетелите А. К. и Л. М. са действали законосъобразно, като са отправили до жалбоподателя И. Д. валидни полицейски разпореждания, съгласно правомощията си – да им предостави личната си карта /чл. 64, вр. с чл. 70, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМВР/. Същият, след като е направил неуспешен опит да парадира със служебното си положение на съдебен служител, все пак предоставил документа си за самоличност на свидетеля К., но започнал да бута и да дърпа полицейския служител, с цел да вземе обратно документа си за самоличност, като не позволявал на свидетеля К. да запише личните му данни.

Съдът не споделя тезата на защитата, че жалбоподателят не е съзнавал, че извършва противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, доколкото същият е употребил алкохол. Следва изрично да се посочи, че обстоятелството, че жалбоподателят И. Д. се е намирал в нетрезво състояние по време на извършване на полицейската проверка, не следва да води до смекчаване на административно – наказателната му отговорност, 4 доколкото същият сам се е привел в състояние на алкохолно опИ.е. Безспорно е също така, че свидетелят А. К. в този момент е изпълнявал служебните си задължения и е извършвал полицейска проверка, заедно със свидетеля Л. М..

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗМВР, за което му е наложено административно наказание "глоба" в минимален размер.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, във връзка с които степента на обществена опасност на деянието да бъде отчетена като по-ниска от типичната. Напротив, нарушението е елемент от цялостното поведение на жалбоподателя И. Д., насочено към осуетяване извършването на проверката и предотвратяване съставянето на АУАН, което изключва възможността за приложението на цитираната норма.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че при безспорно установеното нарушение, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ.