Решение № 6300 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6300 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100510120 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10120/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.-БГ“ ООД ЕИК **** от гр.София срещу решение №11968 от 07.07.2023 г постановено по гр.д.

№5875/22 г на СРС , 171 състав ; с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД на “Н.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** срещу въззивника , че последният дължи сумата от общо 681,01 лева стойност на предоставени туристически услуги по фактура №0..1406 от 10.08.2020 г за закуски и кафе и по фактура №0..1407 от 10.08.2020 г за наем за ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни за 10 туристи , ведно със законната лихва върху посочената главница от 27.07.2021 г до окончателното й заплащане ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №8456 от 13.08.2021 г по ч.гр.д.№44147/21 г на СРС , 171 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като докладът на СРС е непълен и е нарушена правото му на защита . Незаконосъобразно не му е допуснат още един свидетел за установяване на постигнатите договорености между страните . Не трябва да се кредитират показанията на св.С.а , която като съпруга на управителя на ищеца е заинтересована по чл.172 ГПК . Представената ценова оферта на ищеца е неотносима , защото ответникът е договорил преференциални условия .

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.

1

Искът е доказан по основание и размер . Налице е отказ да се образува досъдебно производство , по което са събрани свидетелски показания на М.Е. , че е сервирана закуска , консумирано е кафе и на място е имало кафе машина .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.07.2023 г и е обжалвано в срок на 01.08.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника от обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите във въззивната жалба и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС ,е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че безспорно между страните е налице устен договор за наем на къща за гости „Тончовата къща“ в с.Арбанаси за 10-дневен престой за периода 30.07.2020 г – 08.08.2020 г . Според ценова оферта на ищеца оборудването и кухнята се ползват срещу допълнително заплащане от 70 лева на вечер за приготвяне на храна от туристите . Св.С.а установява , че ответникът не е спазил уговорката след напускане на къщата да заплати консумираните закуски и кафета . Според св.К. кухнята в обекта е ползвана от туристите , а на място няма кафе машина . Ответникът не е осчетоводил процесните фактури , а за престоя е платил 4300 лева . Искът е доказан с показанията на св.С.а , че е имало достъп до кухнята и са консумирани закуски и кафе .

Решението на СРС е неправилно . Действително докладът на първоинстанционният съд е непълен , но настоящият съд дължи произнасяне по същество при наличните по делото доказателства . Не следва да се допускат свидетели на въззивника пред СГС , тъй като доказателствената тежест за визираните обстоятелства е на ищеца , а оспорванията на въззивника са доказани пред СРС .

Страните не спорят , че е налице устен договор за наем на къща за гости „Тончовата къща“ в с.Арбанаси за 10-дневен престой за периода 30.07.2020 г – 08.08.2020 г . Ответникът е заплатил за предоставените туристически услуги 4300 лева . Ищецът твърди , че с това плащане са заплатени само нощувките в „Тончовата къща“ в с.Арбанаси и претендира общо 681,01 лева стойност на предоставени допълнителни туристически услуги по фактура №0..1406 от 10.08.2020 г за закуски и кафе и по фактура №0..1407 от 10.08.2020 г за наем за ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни за 10 туристи .

По отношение на наем за ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни за 10 туристи в размер на 500 лева настоящият съд счита , че искът е останал недоказан .

Ищецът е представил ценова оферта на л.13 от делото пред СРС , според която при 2 използване на кухненски бокс , механа и външно барбекю за консумация на собствени храни трябва да се заплаща по 70 лева на вечер . Няма данни тази оферта да е била приета от ответника . Св.К. установява , че уговорката е била различна от ценовата оферта и е касаела наем на цялата къща и прилежаща площ без други доплащания .

По отношение на предоставени закуски и кафе искът също е недоказан . Единственото доказателство , че са предоставени закуски и кафе са показанията на св.С.а /съпруга на управителя на ищеца/ . Тези показания не трябва да се кредитират поради пряка заинтересованост на свидетеля . В о.с.з свидетелката ползва бележки за възпроизведените от нея факти , а от друга страна същата не е присъствала на място при предоставяне на закуските и кафетата и няма преки възприятия върху спорните факти , вкл. и за конкретните параметри на консумацията . На практика св.С.а възпроизвежда изгодни за ищеца факти , като същата няма как да знае количеството на закуските и кафетата , които евентуално са предоставени .

На място не е са съставени от ищеца никакви документи за предоставяне на допълнителни услуги на туристите . Съгласно установената практика в туристическия бранш дори заплащането на сметките за допълнителните услуги да е отложено към момента на напускане на обекта или за след това , то по време на престоя се оформят текущи документи /разписки , подписи върху сметки за храна , протоколи и пр./ за консумацията , подписани от съответните туристи или от техен представител .Тази практика е в полза и на туристите , и на собственика на туристическия обект , защото в противен случай могат да възникнат спорове , неясноти и невъзможност да се докаже консумацията , както по настоящото дело. Не е разпитана като свидетел по делото М.Е. , домакин-хигиенист на ищеца , която е присъствала на място по време на почивката ,. Не са представени от ищеца негови вътрешни счетоводни документи , което пряко или косвено доказват реалната консумация на допълнителните услуги . Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство представено пред въззивния съд няма доказателствена стойност , особено за възпроизведени в него показания на М.Е. .

Плащането от ответника от 03.08.2020 г е по „окончателна фактура“ , а ответникът не е осчетоводил процесните фактури . Липсва пълно или частично признание на процесните задължения от ответника , включително и в електронна кореспонденция . Твърдят се от ищеца видеозаписи от периода на почивката , но такива също не са представени по делото .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските пред СРС и пред настоящия съд .

С оглед материален интерес по всеки един от исковете под 20 000 лева по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение №11968 от 07.07.2023 г постановено по гр.д.№5875/22 г на СРС , 171 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на “Н.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , че „Т.-БГ“ ООД ЕИК **** от гр.София дължи сумата от общо 681,01 лева стойност на предоставени туристически услуги по фактура №0..1406 от 10.08.2020 г за закуски и кафе и по фактура №0..1407 от 10.08.2020 г за наем за ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни за 10 туристи , ведно със законната лихва върху посочената главница от 27.07.2021 г до окончателното й заплащане ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №8456 от 13.08.2021 г по ч.гр.д.№44147/21 г на СРС , 171 състав .

ОСЪЖДА “Н.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** да заплати на „Т.-БГ“ ООД ЕИК **** от гр.София сумата от 100 лева разноски пред СРС и 125 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4