Решение № 218 от 28.11.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Троян, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100064 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявен от “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от законния представител *** – управител, пълномощник юрисконсулт Ц. Д., против Ш. Ш. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, настоящ адрес: с*** Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 924/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

В ИМ се сочи, че с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 924/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян заповедният съд е разпоредил на ответницата да заплати на ищеца сумата 1333.32 (хиляда триста тридесет и три лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 398672 от 13.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата 197.88 (сто деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2022 г. до 08.08.2023 г. и сумата 233.55 (двеста тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.08.2023 г. до 15.11.2024 г.

В ИМ се твърди, че по договор за предоставяне на кредит № 398672 от 13.08.2022 г. ищцата е получила сумата от 2 000.00 лв., която се задължила да я върне с уговорена договорна лихва.

Ищецът, чрез своя пълномощник, е направил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 924/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян. Претендира присъждане на направените в производството разноски, както и разноските в заповедното 1 производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Ш. Ш. Ф., чрез пълномощника й адв. Д. Г., вписан в ЛАК, в който е заявено, че не се оспорва сключването на процесния договор между страните и получаването на сумата по кредита. В отговора е направено възражение, че договорът е недействителен, тъй като уговорената с него неустойка е следвало да бъде включена като разход в ГПР. Посочено е също, че ответницата е заплатила по договора сума в общ размер 700 лв., поради което е направено искане предявеният специален установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока за отговор на ИМ е постъпил насрещен иск от Ш. Ш. Ф., чрез пълномощника й адв. Д. Г.. В насрещната искова молба се твърди, че сключения договор за кредит № 398672 от 13.08.2022 г. между ищцата по НИ и ответника по НИ е недействителен. С договора била уговорена клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение в изключително кратък срок.

Размерът на неустойката – 826.26 лв. бил начислен към размера на отпуснатия кредит. Ищцата твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, както и че представлява неравноправна клауза. Отделно ищцата сочи, че договорът за кредит е недействителен, тъй като ГПР е неточно посочен, тъй като в него не са включени всички разходи по кредита. Поради което е направила искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че договор за кредит № 398672 от 13.08.2022 г., сключен между страните, е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответното дружество по насрещния иск “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ****, чрез пълномощника юрисконсулт А. Г., е представило отговор на ИМ, в който е изразено становище за недопустимост на предявения НИ, а по същество за неоснователност на същия. Направено е искане същият да бъде отхвърлен. С отговора са оспорени твърденията на ищцата за недействителност на договора за потребителски кредит поради невключване на неустойката в ГПР. В отговора на НИ е посочено, че по договора има три вземания-главница, договорна лихва и неустойка. Посочено е, че главницата е отпусната, но неусвоена сума по договора, договорната лихва е включена в ГПР, а неустойката не е включена, тъй като клауза за неустойка няма. За последното твърдение ответникът се е позовал на признаване на клаузата за неустойка в договорите за кредит, сключвани от дружеството, за неравноправна, след проверка от КЗП. Изложени са твърдения, че тази клауза вече е премахната от договорите, сключени от дружеството-ответник, поради което и не е включена в ГПР.

Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Във връзка с постъпила молба от “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от законния представител *** – управител, чрез пълномощника А. Г., с което е направено изявление за частично оттегляне на предявения иск, съдът с определение № 362/09.07.2025 г., влязло в законна сила, е прекратил частично производството по делото в частта на претендираната главница, като от първоначално 2 заявената претенция в размер на 1333.32 лв. е оттеглен иска за сумата 1083.32 лв., и се претендира главница в размер на 250.00 лв. Частично е оттеглен предявения иск и в частта на претендираната договорна лихва, като от първоначално заявената претенция в размер на 197.88 лв. се оттегля иска за сумата 164.91 лв., и се претендира договорна лихва в размер на 32.97 лв. за периода 10.05.2023 г. – 08.07.2023 г.

В съдебно заседание за ищцовото дружество и ответник по НИ не се явява законен представител и не се представлява от процесуален такъв. От юрисконсулт Г. е постъпила молба, в която е направено искане предявеният иск да бъдат уважен до размера на сумите след направеното оттегляне на ищцовата претенция, а насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответницата и ищец по НИ не се явява и не представлява в с.з. от своя пълномощник адв. Г.. В постъпило писмено становище е направено искане предявения срещу ответницата иск да бъде отхвърлен, а насрещният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на разноски за ДТ, като адв. Г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Установява се от представения договор за предоставяне на кредит от разстояние № 398672, че същият е сключен между страните на 13.08.2022 г. и че отв. Ш. Ф. и че с него е уговорено ответницата да получи сума в размер 2 000.00 (две хиляди) лв.

По договора за предоставяне на кредит от разстояние № 398672, сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ липсват поставени подписи. От заключението на СТЕ се установява, че са осъществени всички етапи от сключване на кредит от разстояние, като сумата по кредита е наредена на 13.08.2022 г.

Установява се от заключението на ССчЕ, че сумата по кредита е преведена по сметка на ответницата в „ОББ“АД на 15.0.2022 г.

От приетия като доказателство по делото договор за кредит № 398672 от 13.08.2022 е видно, че с чл. 3 е уговорена клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от датата на сключване на договора, което обезпечение може да бъде поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 2 428.82 лв. ( сбора на сумата на главница и договорна лихва). С клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение, то той дължи неустойка на кредитодателя в размер 826.26 лв.

Видно е от погасителния план към договор за потребителски кредит № 398672, че неустойката е включена към погасителните вноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние № 398672/13.08.2022 г.

Предвид че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за 3 потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда.

Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая с чл. 3, ал. 2 от процесния договор е уговорена компенсаторна неустойка при непредставяне на поне едно обезпечение в еднодневен срок от усвояване на заемната сума-поръчител или банкова гаранция, която договорна неустойка е в общ размер 826.26 лв. Съдът намира, че така уговорената неустойка по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на неустойка при непредставяне на обезпечение в 1-дневен срок се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.

Очевидно е, че в непосилно кратки срокове кредитополучателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. С това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП , т.е. касае се за неравноправна клауза.

Предвид нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, с която е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита, същата се явява недължима.

Ответницата и ищец по НИ, чрез своя пълномощник адв. Г., е релевирала твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, които съдът счита за основателни.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по 4 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

В чл. 2, т. 5 от договора за кредит № 398672 е посочен процент на ГПР 48.44 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –неустойката за непредставено обезпечение, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ищецът / ответник по НИ заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.