Решение № 5550 от 20.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5550 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501434 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Интегра Пластикс“ ЕАД срещу решение от 18.11.2025 г. по гр.д. №23496/2025 г. на Софийския районен съд, 69 състав, с което е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на ищеца М. Й. Ф. от длъжността „Инженер, качество /Специалист по продължаващо подобряване на качеството и техническо обучение/“ в предприятие с код по НКПД 21496040, извършено на основание чл.71 КТ със заповед №198/24.02.2025 г. на работодателя „Интегра Пластикс“ ЕАД, възстановена е на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ ищецът М. Й. Ф. на длъжността „Инженер, качество /Специалист по продължаващо подобряване на качеството и техническо обучение/“ в предприятие с код по НКПД 21496040 в „Интегра Пластикс“ ЕАД, осъден е жалбоподателят да заплати на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ на М. Й. Ф. сумата 26 142,00 лв.

– обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 25.02.2025 г. – 25.08.2025 г., заедно със законната лихва от 24.04.2025 г. до погасяване на задължението, и разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и немотивирано, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че е налице сходство в заеманите от ищеца длъжности. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените кумулативно съединени искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Й. Ф. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

СРС, 69 състав, е сезиран от М. Й. Ф. с искова молба, с която срещу „Интегра Пластикс“ ЕАД са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ, като ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ – в срока за изпитване. Сочи, че уволнението и е незаконосъобразно, тъй като клаузата, предвиждаща, че трудовият договор е със срок за изпитване е недействителна, с оглед предвидената в чл.70 ал.5 КТ еднократност на сключването на трудов договор със срок за изпитване, както и че работодателят не е целял да провери годността и за изпълнява новата длъжност, а да прекрати трудовото и правоотношение без заплащане на обезщетение по чл.331 КТ, по който ред е следвало да бъде извършено прекратяването, а и не са били налице обстоятелства, даващи му право да прекрати трудовия договор на друго законово основание, за което да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда поради закрилата, от която се ползва като майка на дете до 3-год. възраст, по чл.333 ал.1 т.1 КТ, както и че уволнението е извършено след изтичане на 6-мес. срок за изпитване.

По делото не е спорно, и се установява от представения трудов договор №9/27.02.2019 г., че страните са били безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „Специалист с контролни функции, автоматична поточна линия /технолог сепариращ цех/“, считано от 01.03.2019 г.

Не е спорно и се установява от представения анекс №1/20.12.2019 г. към трудов договор №9/27.02.2019 г., че считано от 01.01.2020 г. ищецът е заемала длъжността „Началник смяна /Началник смяна ПГ Сортиране/“ в ответното дружество.

Не е спорно и се установява от представеното допълнително споразумение от 29.11.2024 г. към трудов договор №9/27.02.2019 г., че считано от 01.12.2024 г. ищецът е назначена на длъжността „Инженер, качество /Специалист по продължаващо подобряване на качеството и техническо обучение/“, като договорът е за неопределено време със срок на изпитване от 6 мес., уговорен в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа – 01.12.2024 г.

Видно от представената по делото заповед №198/24.02.2025 г., трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ, считано от 25.02.2025 г. Заповедта е връчена на ищеца на 24.02.2025 г., поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 25.02.2022 г.

Съгласно трайната практика на ВКС, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на 2 работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /така решение №160/01.06.2016 г. по гр.д. №222/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.

Договорът със срок за изпитване по чл.70 ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него, и в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл.71 ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му.

Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.5 КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Според трайната практика на ВКС, обективирана в решение №118 от 04.06.2015 г. по гр.д. №6968/2014 г. на III ГО, решение №261 от 07.11.2014 г. по гр.д.

№1477/2014 г. на ІV ГО, решение №369 от 03.02.2014 г. по гр.д. №3037/2013 г. на ІV ГО, решение №27 от 25.02.2014 г. по гр.д. №2868/2013 г. на ІV ГО, решение №366 от 28.04.2010 г. по гр.д. №1023/2009 г. на ІV ГО, решение №26 от 28.02.2018 г. по гр.д. №2545/2017 г. на III ГО, решение №400 от 18.06.2026 г. по гр.д. №3389/2025 г., III ГО и др., трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа - чл.70 ал.1 КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.

Според чл.74 ал.1 и ал.4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл.70 КТ - трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл.71 ал.1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. При преценката за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Това е така, защото едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо. В този смисъл са и постановените решение №168/10.06.2014 г. по гр.д. №5342/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение №42/15.07.2021 г. по гр.д. №203/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №65/02.02.2026 г. по гр. д. №2128/2025 г. на 3

ВКС, ІІІ ГО, и др.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Специалист с контролни функции, автоматична поточна линия /Технолог сепариращ цех/“, основната и функция е извършване на контрол на технологията на производство, като основаните и трудови задължения включват: контрол във връзка спазването на технологията на производство и работа с оборудването, текущ и последващ контрол на произвежданите продукти, контрол във връзка оборудването, анализ на качеството на продукцията, участие при внедряване и разработване на нови продукти и технологии, изискване на необходимите суровини, материали, заготовки и детайли за производството. Длъжността е пряко подчинена на ръководителя на отдел „Производство“.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Началник смяна /Началник Смяна ПГ Сортиране/“, основната и функция е ръководство дейността на смяната в Цех 1, съгласно дадените указания, и извършване на работи, определени от съответните инструкции, наредби и предписания, като основаните и трудови задължения включват: да се информира при постъпване на смяна за състоянието на апаратурата, съоръженията и оборудването, наличните суровини и материали, организира работното място, съгласно утвърдения технологичен режим, обобщава производствените резултати и следи за изпълнение на производствения план-график, по време на смяната отговаря за спазването безопасността и хигиената на труда, и противопожарната охрана, за които провежда и ежедневен инструктаж, участва и при анализа качеството на продукцията.

Длъжността е пряко подчинена на ръководителя на отдел „Производство“.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Инженер, качество /Специалист по продължаващо подобряване на качеството и техническо оборудване/“, основните и цели са: отговорност за откриването, инициирането, ръководенето и изпълнението на проектите и дейности за подобренията в предприятието, утвърждаване на непрекъснати подобрения в локацията, ръководство на местната мрежа от фасилитатори на TBW, отговорност за развитието на техническата компетентност на служителите от отдел „Операции“, отговорност за процеса на развитие на компетентността на операторите.