Решение № 5020 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5020 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330118271 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81В, ап.3, общ. Столична, обл.

София срещу Л. Г. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.П., ЖК ****, бл.***, вх.*, ет.**, ап.**, общ. Пловдив, обл. Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1000 лева (хиляда лева) - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, вземания по който са прехвърлени на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** г., 274,28 лева (двеста седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 11.12.2019 г. – 13.12.2020 г., 295,93 лева (двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) – обезщетение за забава за периода 13.12.2020 г. – 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.08.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.грд. №14315/2024 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че между СИТИ КЕШ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева, която следвало да бъде върната на 12 броя вноски в срок до 13.12.2020 г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР в размер на 47,96 %. Твърди се, че договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК, 1 като излага подробни съображения в тази насока.

Посочва, че съгласно чл.31, ал. 3 от Общите условия страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва.

Посочва, че договорът е сключен по електронен път, като по отношение на него са спазени и предвидените в ЗПФУР условия. В случай, че съдът приеме, че не е налице валидно сключен договор в електронна форма, с оглед реалният характер моли да се приеме, че договорът за заем е сключен с предаване на сумата.

Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г., „СИТИ КЕШ“ ООД прехвърлило на ищеца вземанията към ответника. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която длъжника възразил. Предвид постъпилото възражение, се излагат съображения за наличие на интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Моли да се уважат исковете.

Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Особеният представител адв. А. Б. оспорва предявените искове. Оспорва да е възникнало правоотношение по посочения договор за кредит, като сочи, че липсва електронен документ, а представеният към исковата молба договор не е подписан. Оспорва ответникът да е получила парична сума, която се твърди в исковата молба.

Прави възражение за недействителност на договор поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на претенциите за главница и лихви, като се позовава на кратката 3 годишна погасителна давност.

Оспорва да е налице надлежно уведомяване за сключване на договор за прехвърляне на вземания. Моли се исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Приет е, като доказателство Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ****, сключен на ***** между СИТИ КЕШ ООД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател. В приетия като писмено доказателство договор за кредит е посочено, че се предоставя в заем сумата от 1000 лв., ГПР – 47,96 %, ГЛП – 40,05 % и обща сума за плащане 1274,28 лв.

В чл.6 от договора са уговорени условия при избрана опция предоставяне на обезпечение, какъвто е настоящия случай, видно от чл.1, т. 9. Предвидено е предоставяне в 3 -дневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез осигуряване на поръчител трето лице или банкова гаранция, като и двете трябва да отговарят на определени изисквания, съгласно общите условия и следва да одобрени от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Съгласно чл. 6.2 при непредставяне на обезпечение в указания срок, се дължи неустойка в размер от 1341,72 лв.

2

Към исковата молба е приложено уведомление за цесия.

С оглед оспорване от страна на ответника на сключване на договор по реда на ЗПУФР е разпределена доказателствена тежест, като не са представени доказателства за спазване на разпоредбите на ЗПФУР и сключване на договора за кредит по надлежния ред.

Представена е и приета като писмено доказателство разписка от Изипей АД от ***** г., като документът е генериран от еPay.bg и липсва подпис на лицето, получило отразената сума.

Разписката е оспорена от ответника, като не са представени други доказателства, установяващи заплащане на заемната сума на ответника.

За да се уважат предявените искове ищецът при разпределената му доказателствена тежест за това следва да докаже, че е налице сключения с ответника договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена определена сума пари, която последният е поел задължение да върне при уговорените в договора условия, ведно с претендираната лихва – възнаградителна и мораторна.

В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2.

Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между ответника и СИТИ КЕШ ООД, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от 3 обичайно ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод , че именно ответникът е договарял за сключването на процесния договор под номер, тъй като липсват доказателства посочения електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката да е свързан по какъвто и да било начин с ответника.

В общите условия е предвидено, че договорът се счита сключен с потвърждаване на изпратения на имейла на кредитополучателя стандартен европейски формуляр, като не се установява това да е направено.

В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени на хартиен носител договор и общите условия към него, както и лог файл, които обаче са оспорени изрично от особения представител на ответника, поради и което но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не представи в настоящото производство каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние.

Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща. В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.

Твърденият договор е по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че – за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис, с променено заглавие – ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Електронното изявление е представено в цифрова 4 форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. – ДВ, бр. 34, в сила от 7.10.2001 г. /. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП /в прил. ред. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г. / – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в прил. ред. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г. /, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/.