Решение № 262068 от 21.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 262068 гр. Пловдив, 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4385 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Х.М.Г. против „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ чрез „Метлайф Юръп д.а.к“ – клон България, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм) във вр. с чл.

234, ал. КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 500 евро, представляваща застрахователно обезщетение, което следва да му бъде заплатено в качеството му на бенефициент по застрахователна полица № ***/17.01.2014 г., сключена между *** и „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България, и сумата от 5 440 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.12.2015 г. до 06.04.2020 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата депозиране на исковата молба в съда – 07.04.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между *** на ищеца *** и „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № ***/17.01.2014 г., в полза на ищеца Х.М.Г. – в качеството му на бенефициент. Твърди, че своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – смъртта на неговата ***, като приложил необходимите документи. Въпреки отправената покана застрахователно обезщетение не било изплатено, като отказът бил мотивиран с обстоятелството, че застрахованото лице е знаело за наличието на онкологично заболяване, преди сключване на застрахователния договор, което обстоятелство оспорва. Твърди, че в момента, в който разбира за поставената й диагноза *** му е уведомила застрахователя, като своевременно е предоставила необходимата информация. Поддържа, че въпреки своевременното му уведомяване, застрахователното дружество продължава да приема застрахователните премии, като не упражнява правата си по чл. 13 от Общите условия – за промяна на застрахователната премия, сума или срока на договора или прекратяване на договора, ако не би сключил последният при променените условия. Сочи, че *** му не е получавала предложение в нито една от посочените хипотези, като дружеството е приемало всички застрахователни премии, дори последната, заплатена на датата на смъртта на *** му – *** г. Твърди, че в Кодекса на застраховането ясно са регламентирани действията, които застрахователят следва да предприеме в случай на промяна на обстоятелствата. Твърди, че застрахователят има право да прекрати договора или да го измени, в случай, че ако е знаел за тези обстоятелства - заболяването на неговата

***, би сключил договора, но при други условия. При несъзнателно неточно обявяване на обстоятелствата, договорът се изменял по взаимно съгласие на страните, а ако такова не е налице – договорът може да бъде прекратен с писмено уведомяване на другата страна. След като договорът не е прекратен и при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят следва да изплати застрахователно обезщетение. Сочи, че *** му е предявила пред застрахователите си отказ от премии по всички допълнителни договори, като представя медицинска документация във връзка с настъпила пълна и трайна нетрудоспособност. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 27.02.2015 г.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че ищецът е бенефициент по застрахователна полица № *** от 16.01.2014 г. по застраховка „Живот“, сключена между застрахователното дружество и ***.

Твърди, че от представените по делото медицински документи се установява, че застрахованото лице в месеците октомври-ноември 2013 г. е посетила болнични заведения по повод оплаквания и болки в стомаха, като е била хоспитализирана и е дадено заключение за наличие на язвено-инфилтративна форма на карцином на стомаха. На 07.01.2014 г. застрахованата посетила и друго лечебно заведение, в което била поставена диагноза дискохезивен стомашен карцином, със завишени туморни маркери. На 26.01.2014 г. е извършена операция, при която е взета биопсия и са установени метастази от карцином от стомашен произход. Твърди, че въпреки проведеното лечение е настъпила смъртта на застрахованото лице – на *** г., като причина за смъртта е карцином на стомаха с генерализирани метастази.

Твърди, че във връзка с настъпилата смърт пред застрахователя е образувана щета – уведомление, като след снабдяване с необходимите документи е установено, че причината за смъртта е вследствие на предхождащо сключване на полицата заболяване, което не е било декларирано при сключване на застрахователната полица по застраховка „Живот“. Поддържа, че преди сключване на договора застрахованото лице е декларирало в здравен въпросник, че не страда и не е била лекувана от злокачествено заболяване, като не е декларирала, че няколко дни преди сключване на договора е посещавала лекар – специалист във връзка с проведена гастроскопия. По тази причина и на основание чл. 189 КЗ (отм.) е постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказали въздействие за настъпване на събитието. Счита, че между премълчаното обстоятелство и настъпилото застрахователно събитие е налице причинно-следствена връзка, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд, Твърди, че за застрахователя е предвидено право за прекратяване на договора при настъпване на обстоятелства във връзка с влошаване на здравословното състояние на застрахованото лице, но последният не е задължен да прекрати договора, предвид установеното право за постановяване на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове чл. 208, ал. 1 КЗ (отм) във вр. с чл. 234, ал. КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск) – настъпване на смъртта на застрахованото лице; 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие между застрахования и ответника в полза на трето ползващо се лице - ищеца, възникнало от договор застраховка „Живот и/или злополука“.

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между „Метлайф Юръп д.к.а.“ – клон България, и *** е сключен договор за застраховка „Живот“, обективиран в застрахователна полица № *** от 16.01.2014 г. в полза на трето лице – Х.М.Г..

От представената по делото застрахователна полица се установява, че страните са постигнали съгласие за сключване на застрахователен договор по застраховка „Живот“ със следния покрит риск – 18 годишна застраховка при достигане на определена възраст или по-ранна смърт със срок до 17.01.2029 г. и застрахователно покритие от 6 500 евро.

Между страните в производството, което обстоятелство е изяснено от съда по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК, е безспорно обстоятелството, че до настъпване на застрахователното събитие застрахованото лице Ц. Г. Г., е заплатила дължимите застрахователни премии, както и че застрахователят не е упражнил правата си за изменение на застрахователния договор с промяна на размера на вноските.

В застрахователната полица е посочено, че застраховката се сключва в полза на бенефициента, посочен от застрахования в заявлението – в случая е посочен ищецът Х.М.Г..

По делото е представено попълнено от страна на застрахованото лице Ц. Г. Г. заявление за сключване на застрахователен договор „Живот и/или злополука“. Към заявлението е приложен здравен въпросник, попълнен от застрахованото лице, в който въпросник *** е декларирала, че не страда от рак, тумор или някаква форма на злокачествено образувание, както и че не страда от други болести, травми и аномалии, за които е бил лекуван. Застрахованото лице е декларирало, че е провеждало консултации с гинеколог, довели до оперативно премахване на доброкачествено образувание преди 3 месеца, декларирала е, че са й правени рентгенография, ЕКГ и други диагностични изследвания, при които резултатите са били нормални.

По делото са представени Общи условия към Основна застраховка „Живот“. В разпоредбата на чл. 3 от Общите условия е предвидено, че ако притежателят на полицата на е отговорил вярно или пълно на въпросите, включени в документите въз основа на които е сключена застраховката, дружеството има право да прекрати договора за застраховка или да поиска промяната му в съответствие с приложимите разпоредби на българското законодателство.

В производството по делото са приложени и изискани медицински документи от лечебните заведения, в които застрахованото лице *** е била изследвана и съответно лекувана. Данните от представените медицински документи са снети и обективирани в експертно заключение, дадено по допуснатата от съда и приета без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – онколог.

Съдебно-медицинската експертиза е посочила, че на 07.01.2014 г. *** е постъпила в Клиниката по гастроентерология и хепатология към Военно-медицинска академия – София с оплакване от затруднено приемане на твърда храна и загуба на 17 кг. за една година. На същата дата е извършена фибро-гастроскопия (ФГС), от която е установен Ту-процес на стомаха и са взети 10 биопсии. Установено е, че на 08.01.2014 г. е направена компютърна томография (КАТ) на стомаха и са установени КТ данни за лимфом на стомаха, увеличени лимфни възли и асцит – течност в корема. Вещото лице е посочило, че от ФГС и КАТ е трудно да се отграничи лимфом на стомаха от скирозен карцином. Експертизата е установила, че потвърждаването на вида на тумора е осъществено на 16.01.2014 г., когато излиза резултата от биопсиите, а именно – стомашна лигавица с инфилтрация от дискохезивен стомашен карцином, включващ и пръстеновидно-клетъчен карцином.

Вещото лице е изяснило, че дискохезивен стомашен карцином и пръстеновидно-клетъчен карцином са патоанатомични понятия за разрушени връзки между туморните клетки и за натрупване на муцин в клетката, която изглежда като пръстен с камък. Вещото лице е установило, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на *** и установеното онкологично заболяване.

В съдебното заседание, при разпита на вещото лице, последното е уточнило, че на 07.01.2014 г. е установен туморен процес на стомаха, което не означава злокачествено заболяване, а означава визуално установена туморна формация, т.е. съмнение за туморен процес. Излага, че при изследване, се е случвало да се установи, че визуално констатираното не е туморна формация. Вещото лице е установило, че направеният КТ на стомаха, установил лимфом, също не поставя диагноза, лимфом означавало удебеляване на стомаха, което може да се дължи на различни причини, включително възпалителен процес. Посочило е, че на първо място са налице фиброгастроскопични данни, след това КАТ, които показват съмнение и насочват към хистология. Сочи, че диагнозата се поставя след хистологично изследване, която в случая е излязла като резултат на 16.01.2014 г., след което се минавало на онко-комитет, в зависимост от организацията в съответната болница.