Определение № 1019 от 13.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500895 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 13200/02.06.2026 г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ № 146, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И.К. и частна жалба с вх. № 13211/02.06.2026 г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ № 146, Бизнес център „България“, представлявано от И.Ш., и двете насочени срещу Определение № 768/20.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 2575/2025 г., по описа на РС – Благоевград, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите – ответници в първоинстанционното производство за изменение на постановеното от РС-Благоевград решение в частта за разноските.

В жалбата на „Кредисимо“ ЕАД се правят оплаквания, че РС неправилно съдът е приел, че производството се ползва с достатъчна правна и фактическа сложност, за да съответства на положения от адвоката труд хонорар от 204.52 евро, като не е отчел наличието на голям обем еднозначна съдебна практика за нищожност на договори за потребителски кредити и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителство. Отбелязва се, че Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, в това число и в редакцията към

1 датата на подписването между страните на представения по делото договор за правна помощ и съдействие вече няма задължителен характер за правораздавателните органи при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, поради което първоинстанционният съд е следвало да присъди в тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД по предявените срещу него свързани искове адвокатско възнаграждение, което да отговаря на сложността на конкретния казус, а именно 122.71 евро.

Жалбоподателят се позовава на Определение № 50015/2024 г., постановено по т.д.№ 1908/2022 г. по описа на ВКС, в което при сходен казус, съдът е приел, че съразмерен спрямо правната и фактическа сложност на извършените от адвоката на страната в касационното производство действия е хонорар от 150.00 лева. Заявява се, че е налице неравнопоставеност между адвокатите, които получават възнаграждение за предоставена правна помощ на материално затруднени лица, когато са назначени като особени представител от съда и възнаграждението се определя по ЗПП и НЗПП, и адвокатите, които предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица на база договор по чл. 38 ЗАадв, като първите получават в пъти по-ниски възнаграждения.

Изтъкнати са съображения и че липсата на възможност да се определи възнаграждението на адвоката индивидуално, съобразно вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл се цитира решение по дело C-438/22 на СЕС.

В допълнение се сочи, че исковата молба, депозирана от процесуалния представител на ищеца, се характеризира с бланкетност, каквито са и другите, изготвени от процесуалния представител на ищцата документи. Навежда се, че е налице връзка между предявените установителни искове спрямо двамата ответника в производството, доколкото договорът за поръчителство не може да съществува самостоятелно, без договора за кредит. С оглед на това се обосновава становище, че защитата, която е оказал пълномощника на ищеца е била еднопосочна. Обръща се внимание, че ответниците са оказали пълно съдействие за установяването на обективните фактически обстоятелства по 2 делото, при което спорът между страните в основната си част е бил от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите от съда, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, което означава, че същият не се характеризира с голяма правна сложност.

Подчертава се, че процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично на проведеното в рамките на производството едно открито съдебно заседание, което се тълкува в насока, че той самият също не е счел производство като такова с голяма правна и фактическа сложност, в което не се е наложило да се събират многобройни гласни и писмени доказателства.

В жалбата на „Ай тръст“ ЕООД се правят сходни оплаквания.

Аргументирайки доводите си за неправилно определено от РС-Благоевград, в завишен размер адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, в допълнение жалбоподателят „Ай тръст“ ЕООД обръща внимание на вида и броя предявени искове, както и на обстоятелството, че искът спрямо това дружество е акцесорен и зависи от изхода по исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД. В тази насока развива съображения, че извършената работа от процесуалния представител на ищеца по двата иска за нищожност е една и съща, тъй като става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права.

И в жалбата на „Ай Тръст“ ЕООД се набляга върху липсата на задължителен характер на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора.

По така изложените съображения, и двамата жалбоподатели искат от въззивния съд да отмени Определение № 768 от 20.05.2026 г., като неправилно и незаконосъобразно и да измени постановеното по делото решение, като намали присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв.М. при условията на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение от 204.52 евро на 122.71 евро по всеки от исковете.

В срока за отговор на частните жалби, такива са постъпили от насрещната страна С. Е. В., чрез адв.М.. Ответникът по жалбите оспорва същите, като излага подробни доводи относно свършената от него работа конкретно по настоящето дело. Обръща внимание, че защитата на ищеца включва запознаване с голям брой съдебна практика както на националния съд, така и 3 на СЕС.

Обръща се внимание, че адвокатското възнаграждение, което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, следва да понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения, а в настоящия случай доколкото адв.М. е регистриран по ЗДДС, той дължи и заплащане на ДДС.

В отговора на частните жалби се цитира съдебна практика на ВКС, в която са изяснени критериите при определяне на възнаграждения на адвокати по чл.38, ла.2 от ЗАдв.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да остави без уважение частните жалби.

Благоевградския окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частните жалби са подадени в срок и от легитимирани страни с правен интерес, поради което се явяват процесуално допустимщ.

Разгледани по същество, жалбите са съображения: неоснователни по следните

С постановеното на 15.04.2026 г. решение по гр.д.№ 2575/2025 г. РСБлагоевград, съдът е прогласил за нищожни oоговор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025г., сключен между С. Е. В. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК 175330437, в качеството му на кредитодател и договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2025 г., сключен между С. Е. В. с ЕГН ********** и „Ай Тръст" ЕООД, с ЕИК 203508899. Освен това, РС-Благоевград е осъдил да бъдат заплатени на С. Е. В. с ЕГН **********, следните суми: от „Кредисимо“ ЕАД сумата 17.04 евро /с левова равностойност на 33.33 лв./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 3130196/17.02.2025 г., и от „Ай Тръст" ЕООД сумата 118.25 евро /с левова равностойност на 231.48 лв./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2025 г.

С решението съдът е разпределил и разноските по делото като двамата ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, са осъдени да заплатят по сметка 4 на РС-Благоевград дължимата държавна такса – всеки един по 51.13 евро, а на пълномощника на ищцата – възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на по 204.52 евро по исковете срещу всеки ответник.

След подадени от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД молби по чл.248 от ГПК, РС-Благоевград е постановил обжалваното определение № 768/20.05.2026 г., с което са оставени без уважение исканията им за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение. В определението си РС е посочил, че е взел предвид броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото и реално извършените от пълномощника на ищеца действия в производството, при което няма основания за промяна на първоначално определеното възнаграждение.

Така постановеното определение на РС-Благоевград, следва да бъде потвърдено по следните съображения:

В случая безспорно на ищцата в производството е предоставена базплатна правна помощ от адв.М. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като при определяне на конкретния размер на възнаграждението следва да се съобразят всички факти и обстоятелства по делото, вкл. и не само фактически и правна сложност на спора, материалния интерес, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседание, реално извършените от пълномощника на страната процесуални действия и т.н. В случая са предявени срещу „Кредисимо“ ЕАД два иска – установителен и осъдителен и един установителен иск срещу „Ай тръст“ ЕООД.

Установителният иск срещу „Кредисимо“ ЕАД е с цена 833.33 лв., а осъдителния – 60.00 лева /изменена по реда на чл.214 от ГПК в о.с.з. от 17.03.2026 г. на 33.33 лв., респ. 17.04 евро/. Цената на иска срещу „Ай тръст“ ЕООД е 231.48 лв. по установителния иск и 250.00 лв. /изменена по реда на чл.214 от ГПК в о.с.з. от 17.03.2026 г. на 231.48 лв., респ. 118.25 евро/ по осъдителния. По делото пред РС-Благоевград е насрочено и проведено 1 съдебно заседание, в което не се е явил представител на ищцата, но са депозирани молби и становище от нейно име. По делото са събрани единствено писмени доказателства.

Имайки предвид, че правомощието на съда по прилагането на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална 5 справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр.д.№ 2834/2023 г., Г.К., III г.о. на ВКС), възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да е съответно и да покрива и тези принципни разбирания.

В същото време, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /с настоящо наименование Наредба за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа/, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лице, като нищожността е задължителна за съда и за всички минали или бъдещи последици. Прието е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.