Определение № 392 от 13.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Ловеч, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ВАЛЕНТИН Ст. ВЪЛКОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200431 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 65 от НПК.

Постъпила е молба вх. № 6425/11.08.2026 година от М. М. Б., с ЕГН:

**********, с адрес с. Д., ул. „***** „№7, чрез пълномощника си – адвокат Х.

С., с адрес гр. Л., ул. „Т.“ №22, ет. 4 с правно основание чл. 65 , ал 1 от НПК .

Сочи, че с Определение № 247/22.05.2026 г., по ЧНД № 241/2026 г. , по описа на ОС-Ловеч, на основание чл. 56, ал. 3 , във вр. чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗ му е наложена марка за отклонение „домашен арест“.

Твърди, че до момента няма постъпило искане от издаващата държава Англия за екстрадиране. Излага, че в продължение на трети месец е изпълнявал стриктно постановената мярка. Твърди, че при извършване на периодичните проверки от органите на РУ -Ловеч, не са установили нарушение от негова страна на постановената мярка определена с определение на Окръжен съд – Ловеч.

Излага, че е баща на две деца, от друга страна поддържа семейство, работи на трудов договор, а работодателят му разбира в какво състояние се намира. Твърди, че му подпомага месечно с определени средства да поддържа 1 семейството си. Посочва, че поради невъзможност не може да изплащам задължението си по изтеглен потребителски кредит от банка ДСК, който е просрочен и по този повод е предаден на ЧСИ.

Твърди, че от момента на постановяване на мярката „Домашен арест“ не може да закупува най-необходимото - хляб и дребни провизии за ежедневна необходимост поне за децата. Излага, че съпругата му взема на вересия от магазина, като взетите продукти се пишат на книга.

Изтъква, че въпреки че искането му за извършено престъпление в съучастие за екстрадиция в Англия не е доказано по категоричен начин, но в същност настоящия процес не касае предмета на делото по същество, единствено ще страда семейството му, но това ще е предмет на доказване евентуално при искане за екстрадиция.

Посочва, че е крайно наложително до пристигането на евентуално искане за екстрадиция от Англия да ходи да работи, поне минимално да събере някакви средства да им остави и да приключи това мъчение за него и семейството му.

Моли съда да измени взетата мярка „Домашен арест“, с определение № 247/22.05.2026 г., по ЧНД № 251/2026 г. , по описа на ОС-Ловеч в по-лека „Подписка“, като по отношение за сигурност и възможност за проследяване да му бъде поставена „гривна“ единствено да ходи на работа, за да набави средства на семейството си, за периода на неговото отсъствие при евентуална екстрадиция.

Моли да се изиска справка от РУ-Полиция - Ловеч, има ли нарушения при извършваните проверки по отношение на взетата мярка „домашен арест“.

Моли съда да уважи жалбата му.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – окръжен прокурор В. счита, че подадената молба от М. Б. е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице нови основания за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „домашен арест” в по-лека.

Защитникът на Б. - адв. Х. С. в съдебно заседание, поддържа молбата на подзащитния си и моли същата да бъде уважена. Счита, че по делото не са налице данни, които да сочат на реална опасност подзащитният му да се укрие 2 или да извърши друго престъпление. С оглед на това моли съда да измени взетата по отношение на нея мярка за неотклонение в по-лека такава.

Обвиняемият М. Б. в съдебно заседание поддържа молбата си. Моли съда да му бъде изменена мярката в по-лека, за да може да се труди, за да изплаща изтегления от него заем и да издържа семейството си.

Съдът, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в процеса и събраните към настоящия момент доказателствата по делото, приема за установено следното:

Обвиняемият М. М. Б. е бил задържан от служители на РУ- Ловеч към ОДМВР-Ловеч на 20.05.2026 година. Обявен е за международно издирване от британските власти на основание Заповед за арест № 44230011342, издадена на 01.11.2023 г. от East Hampshire Magistrates' Court и Заповед за арест № 442500022330 за извършени престъпления: умишлено причиняване на телесна повреда и нанасяне на тежка телесна повреда. Б. се издирва с цел провеждане на наказателно производство за извършените престъпления, за част от които е предвидено максимално наказание - доживотен затвор.

С Постановление на Окръжна прокуратура – Ловеч от 21.05.2026 г. на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА и във вр. с чл. 64, ал. 2 от НПК, Б. е задържан за срок от 72 часа, считано от 14:00 часа на 21.05.2026 година.

С Определение № 247/22.05.2026 г. по ЧНД № 241/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е взел по отношение на М. Б. мярка за неотклонение „Домашен арест“.

С Определение № 305/25.06.2026 година по ЧНД № 309/2026 г. по описа на ОС – Л., съдът е оставил без уважение молбата на Б. за изменение на взетата по отношение на него мярка „Домашен арест“ в по-лека, като определението е влязло в законна сила на 30.06.2026 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК, обвинението е подсъдно на ОС – Ловеч като първа инстанция, поради което и настоящата инстанция приема, че е родово и местна компетентна да разгледа процесната молба, като първа инстанция.

По отношение на самата молба, настоящата инстанция счита същата за процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от НПК, но разгледана по същество приема като неоснователна.

3

В производството по чл. 65 от НПК съдът следва да съобрази дали и към настоящия момент са налице обстоятелствата обуславящи вземане на обжалваната мярка или са налице нови обстоятелства, които да обусловят нейното изменение.

Въпреки, че съдът не е изискал справка от РУ МВР – Ловеч дали Б. е нарушавал обжалваната мярка, по делото не са налице данни за това, тъй като контролът по спазването на забраната по чл. 62, ал. 1 от НПК, е възложено на органите на РУП – Ловеч, поради което съдът приема, че от вземането на мярката за неотклонение „домашен арест“ до настоящия момент няма данни исканото лице да е нарушило процесната мярка. Настоящата инстанция, обаче счита, че по принцип това е задължение на обвиняемото лице и от изпълнението на това задължение не следва позитивен извод, даващ основание за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

Относно доводите на защитника адвокат С. за семейното и материалното положение на обвиняемия, установява се, че към момента М. Б. не работи. Същият е просрочил изтеглен потребителски кредит от банка „ДСК“, за което е получил покана-уведомление от ЧСИ, че кредитът му е станал предсрочно изискуем. Налице са и доказателства, че семейството на Б. има „вересия“ на стойност 439,84 евро в хранителен магазин „Вега прес“ с. Д..

Изтъкнатите обстоятелства, макар да представляват нови такива по смисъла на чл. 65 НПК, обаче, не са от естество да променят извода на съда, че взетата по отношение на исканото лице мярка за неотклонение „домашен арест“ и към настоящия момент се явява законосъобразна и съответства на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК.

При определяне на мерките за неотклонение, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, се вземат предвид степента на обществена опасност на деянието, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта и другите данни за личността му. Съдът съобразява тежестта на престъпленията, за които лицето се издирва от британските власти, както и необходимостта от обезпечаване участието му в производството по ЗЕЕЗА. Не без значение е и обстоятелството, че Б. е бил обявен и за международно издирване от британските власти, с оглед на което и настоящат инстанция приема, че при изменение на обжалваната мярка 4 съществува опасност да се осуети предаването му на британските власти за провеждане на наказателно производство.

Съдът счита, че мярката за неотклонение „Домашен арест”, взета по отношение на М. М. Б., е обоснована и законосъобразна, съответства на целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, поради което следва да бъде оставена без уважение молбата му за промяна в по-лека и същата следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Б., чрез пълномощника си адв. Х. С., за изменение на взета по отношение на него мярка за неотклонение „Домашен арест” в по-лека.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или протест в 3дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред АС Велико Търново на 20.08.2026 година от 10:00 часа.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5