Решение № 882 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604839 по описа за 2022 година

Производство е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 23.05.2022 г., постановена по НЧХД 11961/2017 г. СРС, НО, 147-ми с-в на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия Т. Д. за невиновен в това, че на 05.04.2017 г. в гр. София, в сградата на СРС, находяща се на бул. „Драган Цанков“ 6 около 10:40 ч. се заканил на П. С. З. с престъпление против неговата личност и против личността на неговите ближни – децата му, с думите: „Ще те пребия и тебе, и децата ти!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения граждански иск от частния тъжител срещу подсъдимия в размер на 3000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди.

Против присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от частния тъжител З.. В жалбата се твърди, че постановената присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и че е незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В проведено разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходим допълнителен разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В хода по същество повереникът на частния тъжител – адв. Д. – заявява, че изцяло поддържа съображенията си, изложените пред първоинстанционния съд, както и тези, развити в жалбата и допълнението към нея. Счита, че обвинението е доказано по категоричен начин, с оглед на което моли съдът да отмени изцяло атакуваната присъда и да признае подс. Д. за виновен, като му наложи законосъобразно наказание. Алтернативно иска 1 от съда да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане.

Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, но правото му на защита е обезпечено чрез участие на упълномощения му защитник - адв. Н..

Последният моли съдът да не уважава депозираната жалба и да потвърди постановения съдебен акт, като излага аргументи в тази насока. Пледира за липса на безспорни доказателства, въз основа на които да се заключи, че подзащитният му е осъществил инкриминираното деяние.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези, изложени от страните в открито съдебно заседание, и като провери правилността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Основните фактически констатации на СРС са правилно установени, не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

След извършен собствен анализ на доказателствата, въззивният съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която в главните за предмета на доказване обстоятелства не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Т. Б. Д., с ЕГН:**********, българин, български гражданин, семеен, с висше образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. ****.

През 2014 г. между подсъдимия и св. Х.Б. възникнал конфликт, в резултат на който било образувано досъдебно производство, а впоследствие и съдебно, а именно – НОХД 20841/2016 г. по описа на СРС, НО, 112-ти с-в. Производството по делото приключило с постановена присъда, с която подс. Б. бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК спрямо Д.. С решение от 30.08.21 г. по ВНОХД 4262/2019 г. СГС, НО, 6 въззивен с-в била потвърдена първоинстанционната присъда. По така приключилото наказателно производство подсъдимият Д. се конституирал като частен обвинител, а св. Б. бил привлечен като обвиняем, впоследствие - подсъдим, представляван от св. Т. като адвокат. На проведено на 05.04.2017 г. съдебно заседание по НОХД 20841/2016 г. Б. се появил с още един упълномощен защитник в лицето на З. ( с пълномощно от 04.04.2017 г.). След приключване на съдебното заседание в 10:25 ч. на 05.04.2017 г. страните напуснали съдебната зала, находяща се в сградата на СРС, на бул.

„Драган Цанков“ 6. В по-нататъшния развой на делото З. не участвал, като защитата на Б. продължила да се води от адв. Т..

Следобяд на същия ден (около 17:30 ч.) З. посетил д-р П.Х., който му издал амбулаторен лист, в който било отразено следното: основна диагноза – други реакции на тежък стрес; придружаващи заболявания и усложнения: неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения; хипертноничо сърце без застойна сърдечна недостатъчност; обективно състояние на пациента: общо състояние задоволително; небни дъги и тонзили хиперемирани увеличени без налепи, език сух, обложен, афебрилен; пулмо изострено везикуларно дишане без хрипове; ритмична сърдечна дейност RR160/100фр 110/мин ЕКГ синусово тахикардия; корем на нивото на гръдния кош; кожа и лигавици – бледи и изпотени; кръвна захар на глюкомер 16.5 ммол/л.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Л. Т., на Хр. Б., на Ж. Б., на В. М., обясненията на подсъдимия Д.; Писмени доказателства: справка за съдимост; амбулаторен лист, справка от проведено с6ъдебно заседание по НОХД 20841/2016 г. на СРС, НО, 112-ти с-в; Способи за доказване: заключение от изготвена съдебно психологична и психиатрична експертиза, както и други, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

2

Проверката на атакувания съдебен акт показва, че при изготвяне на мотивите не са нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали. Съдът е изложил съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, като не са налице логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото. Действително липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ на доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при това положение е налице липса на мотиви, но в случая Т.а нарушение не е налице. Контролираният съд по ясен у недвусмислен начин е посочил кои доказателства и в кои техни части кредитира.

На следващо място претенцията на тъжителя и неговия повереник за липса на независим и безпристрастен съд, както и предубеденост у същия досежно изхода на делото не може да бъде удовлетворена. Принципно, за да е налице проявена предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, е необходимо да се констатират обективни данни за външно проявена позиция, на базата на които да се счете, че съдът е бил предубеден.

Предубеждението винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава, респ. на целия съдебен състав, не е формирано свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници, а на обстоятелства, стоящи извън тях. В конкретния случай, естеството на заявените оплаквания, в съчетание с това, че същите не са съпроводени с обективни данни, мотивират СГС да приеме, че оплакването на тъжителя за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на неговите права и по - точно на произтичащото от регламента на чл. 6 от ЕКПЧОС право на справедлив процес от независим и безпристрастен съд е неоснователно.

Това е така, защото, от една страна, съдържанието на контролирания съдебен акт недвусмислено сочи на липсата на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, тъй като не обективира негова предубеденост и пристрастност при формирането му.

От друга страна въззивната проверка установява, че по делото липсват обективни данни за реално процесуално поведение на съдебния състав или на съдията-докладчик, което да сочи на извод за проявена пристрастност и заинтересованост от изхода на делото.

Правилно районният съд е заключил, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна досежно няколко обстоятелства: деня и мястото на инкриминираното деяние, присъствалите лица, както и причината, поради която последните са се намирали в сградата на СРС, НО, а именно – висящо дело, страни по което са били подс. Д. в ролята на частен обвинител, свидетелят Б. – на подсъдим, св. Т. – на защитник на св. Б., а частният тъжител З. – на свой ред също се е явил като защитник на Б. в деня на инкриминираното деяние.

В настоящия случай, както акуратно е изтъкнал контролираният съд, са налице продължителни във времето отношения между подс. Д. от една страна и св. Б. (а покрай него и св. Т., и тъжителят З.) от друга, изградени на взаимна негативна нагласа, която дава повод на всеки един от тях да търси възможност да уязви другия. Така отчетените отношения обуславят и необходимостта от внимателен анализ на застъпената от всеки от тях версия за хода на събитията, вкл. емоционалните й отражение и натовареност. Правилно районният съд е селектирал показанията на свидетелите Б. и Т. и ги е кредитирал единствено в частите им, намиращи безспорна доказателствена опора. Въззивният съд при извършването на цялостна проверка на наличния доказателствен материал счита, че хронологията на събитията, така както е представена от свидетелите Б. и Т., не съответства на действителния й развой, най – вече досежно отправяне на заканителни реплики от страна на подс. Д. по адрес на З. – „Ще бия и теб, и децата ти!“. Застъпената от свидетелите Т. и Б. версия изцяло противостои на тази, лансирана от самия подсъдим в обясненията му, и съответно – остава недоказана по изискуемия се в закона начин.

Контролираният съдебен състав е отчел двойствената природа на обясненията на подсъдимото лице, като е преценил, че във важните за предмета на доказване части, 3 заявеното от подс. Д. остава необорено. Така самият подсъдим не отрича наличието на дългогодишни влошени отношения между него и св. Б., както и че на инкриминираните ден и място се е срещнал както със св. Б. и св. Т., така и с тъжителя З., но отрича да е отправял заплахи по адрес на З. и неговия и на ближните му телесен интегритет след края на проведеното по НОХД 20841/2016 г. съдебно заседание.

Свидетелските показания на Б. въззвиният съд намира за неинформативни в голяма им част, доколкото не касаят обстоятелства от предмета на доказване по делото, а именно – четени статии, характеризиращи личността на подс. Д.. В друга своя част заявеното от Б. представлява преразказ на инкриминираната случка, споделен му от самия пострадал З..

Изнесената от св. М. информация на свой ред следва да бъде обсъдена внимателно, като бъде отчетена евентуалната нейна заинтересованост поради близките й отношения с подсъдимия – тя му е съпруга. Преценявайки информационното съдържание на нейните показания и съотнасяйки ги с останалата доказателствена съвкупност, съдът прецени, че подкрепят споделеното от самия подсъдим относно наличието на предходни конфликти между подсъдимия и тъжителя З., които не касаят процесния случай. Споделеното от М. касателно видимото психическо състояние на тъжителя непосредствено след излизането му от съдебната зала, където се твърди да се е разиграла инкриминираната случка, съответства на застъпената от самия подсъдим версия, а именно – както тъжителят З., така и свидетелите Б. и Т. спокойно и без признаци на видим стрес са напуснали съдебната зала след края на заседанието. Това твърдение изцяло противостои на заявеното от свидетелите Т. и Б. за настъпила незабавна уплаха, смущение и прилошаване у тъжителя З., след като последният възприел заканителните думи, отправени му от подс. Д..