Решение № 4677 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4677 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330114627 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , както следва:

1. за осъждане на И. И. А. да заплати сумата от 536, 06 лв., представляваща 1/2 (съобразно дела му) от стойността на доставената за периода от 09.01.2022 г. до 08.04.2022 г. електрическа енергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д" и за заплащане на сумата от 31, 69 лв., представляваща ½ от начисленото обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,

2. за осъждане на Х. А. П. да заплати сумата от 268, 03 лв., представляваща 1/4 (съобразно дела му) от стойността на доставената за периода от 09.01.2022 г. до 08.04.2022 г. електрическа енергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д" и за заплащане на сумата от 15, 85 лв., представляваща ¼ от начисленото обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законна мораторна лихва върху 1 главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,

3. за осъждане на М. П. Г. да заплати сумата от 268, 03 лв., представляваща 1/4 (съобразно дела й) от стойността на доставената за периода от 09.01.2022 г. до 08.04.2022 г. електрическа енергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д" и за заплащане на сумата от 15, 85 лв., представляваща ¼ от начисленото обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д" електрическа енергия за периода от 09.01.2022 г. до 08.04.2022 г. Твърди, че за процесния обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д" е открит клиентски номер *** на И. И. А., като след смъртта задълженията за заплащане на начислената електрическа енергия са възникнали за неговите наследници съобразно правата им. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът И. И. А. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил признание на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна М. П. Г.. Твърди, че на 01.08.2022 г. ответникът Х. А. П. е прехвърлил в нейна полза наследствения си дял от своята ***а Е И. А., която е наследник на И. И. А.. Предвид изложените съображения признава иска по отношение на нея и Х. А. П., като представя доказателства за заплащане на ½ от начислените задължения.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х. А. П. – чрез назначения му от съда особен представител адв. Т.. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че към исковата молба не са представени доказателства относно обстоятелството, че Х. А. П. е наследник на И. И. А..

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов представител в полза на потребител И. И. А., в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 09.01.2022 г. до 08.04.2022 г. за обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д.".

По делото е представено извлечение от сметката на потребителя И. И.

А., от което е видна общата стойност на начислените задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че И. И. А. е починал на *** г., като е оставил за свои законни наследници И. И. А. – син и Х. А. П. и М. П. Г. – в качеството им на наследници на ***та на наследодателя - Е И. А., починала след него – *** г.

Доколкото се установява, че титулярят на партидата е починал преди периода на начисление на претендираната електрическа енергия, следва да се приеме, че задължението за заплащане на начисленото количество електрическа енергия е възникнало лично за ответните страни в качеството 3 им на наследници на потребител за обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул.

„Д.".

В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.

Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, доколкото в производството по делото не са въведени възражения, че общите условия не са публикувани по установения за това ред.

Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН ***, находящ се в гр. с., ул. „Д" е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, 4 респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В производството по делото е направено признание на предявения иск от страна на И. И. А. и М. П. Г., която е посочила, че признава иска и по отношение на Х. А. П..

С оглед така установеното следва да се приеме, че юридическите факти, обуславящи основателността на предявените искове се признават от страна на ответните страни И. И. А. и М. П. Г., поради което се установява, че последните – в качеството си на наследници на титуляря на партидата, са страна по възникналото с ищцовото дружество облигаторно правоотношение.

Недопустимо е обаче признание на иска и фактите, обуславящи неговата основателност, да се направи от единия ответник за друг ответник в производството по делото, доколкото признанието на факти и обстоятелства следва да е направено лично от страната или неговия процесуален представител. Същевременно особеният представител на Х. А. П. оспорва предявените искове като неоснователни.

По делото е представен Договор за продажба на наследство от 01.08.2022 г. с нотариална заверка на подписите акт № ***** на н. Р. Т., от който се установява, че Х. А. П. е продал на М. П. Г. наследството му оставено от покойната му ***а и общ наследодател Е И. А., починала на *** г., целият размер на полагащите му се ид.ч. от наследството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, за сумата от 5 000 лв.

С разпоредбата на чл. 212 ЗЗД е уреден специфичен договор за продажба - продажбата на наследство. Съгласно ал. 1, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Кое лице има качеството на наследник се определя от разпоредбите на Закона за наследството.

Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя кои физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване, респ. – по право на заместване (чл. 5 - 8 ЗН, чл. 10 ЗН).

С договора за продажба на наследство наследникът Х. А. П. е прехвърлил всички свои наследствени права, задължения и фактически отношения от наследството, оставено му от Е И. А.. Наследството е открито с настъпване на смъртта на наследодателя на Х. А. П. - Е И. А., починала на 5

*** г., като с изповядване на договора са прехвърлени всички права, задължения и фактически отношения, възникнали след датата на откриване на наследството – *** г. Същевременно се установява, че Е И. А. има качеството на наследник на И. И. А., като е починала след него, поради което не се прилага института за наследяване по право на заместване, а последната е наследила неговите права и задължения, които са постъпили в нейния патримониум съобразно наследствения й дял (1/2 ид.ч.) и след настъпване на смъртта й са се прехвърлили по силата на универсалното наследствено правоприемство в полза на нейните наследници - Х. А. П. – *** и М. П. Г. – ***.

Чрез прехвърляне на правата и задълженията, получени вследствие на откритото и прието наследство, ответникът Х. П. не е загубил качеството си на наследник, поради което е процесуално правно легитимиран да отговаря по предявените искове. Доколкото със сключване на договора се прехвърлят всички задължения, предмет на наследството, следва да се приеме, че ответникът П. не е материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като задълженията за доставена и потребена електрическа енергия са възникнали след датата на сключване на договора за продажба на наследство. Предвид изложеното исковата претенция следва да се отхвърли по отношение на ответника Х. А. П..