Разпореждане № 6659 от 13.07.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6659 гр. София , 13.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

С. АТ. П. като разгледа докладваното от С. АТ. П. Частно гражданско дело № 20211110136799 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Ветуест“ ЕООД срещу ИВ. ХР. Ц..

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът приема следното:

Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.

В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл.411 ГПК, това е съдът по постоянния адрес на длъжника.

Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно по следните съображения:

Подаденото заявление се основава на приложен запис на заповед, в който случай съдът дължи проверка дали същият отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В частност по отношение на изискването за падеж в чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1 ТЗ е предвидено, че може да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на определен ден. Във всички случаи падежът следва да бъде посочен ясно и 1 по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.

Във всички останали случаи записът на заповед е нищожен, в т.ч. в случаите на предвидени в ефекта последователни падежи (чл. 486, ал. 2 ТЗ). В последната хипотеза в съдебната практика изрично се приема, че „когато страните искат да уговорят плащане на определени интервали от време, обезпечено с издаване на записи на заповед, то следва да бъде издаден отделен запис на заповед за сумата на всеки падеж по отделно. Падежът може да се определи по четири изчерпателно посочени в чл. 486, ал. 1 ТЗ начина. Не са допустими частични плащания на последователни падежи - арг. от чл. 486, ал. 2 ТЗ“ (Решение № 228 от 24.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 519/2005 г., ТК).

В настоящия случай, приложеният запис на заповед съдържа 5 последователни падежа, което обуславя неговата нищожност по чл. 486, ал. 2 ТЗ.

Ето защо, депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и за издаване на изпълнителен лист следва да се отхвърли.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от „Ветуест“ ЕООД, с ЕИК 203886735 против ИВ. ХР. Ц., с ЕГН **********.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Районен съдия:

РАЗПОРЕДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2