Протокол № 70 от 04.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 70 гр. Варна, 03.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900033 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:32 часа се явиха:

Ищецът С. Н. П., чрез законния представител Н. П. ИВ., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява лично или чрез законния си представител, не се представлява.

Ищецът В. ИВ. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява.

Съдът докладва молба вх. № 2600/02.02.2022 г. от адв. П. К., пълномощник на ищците, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Й.С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Вълчи дол, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се представлява.

Свидетелят Б. С. Д., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице Н. К. М., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание, не е депозирала заключение.

Вещото лице Й. Люб. М., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание.

Юриск. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното уведомяване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва, че с молба вх. № 2600/02.02.2022 г. ищците, чрез адв. К., заявяват, 1 че не възразяват да бъде разпитана свидетелката Д., като поставят въпроси към същата.

Съдът пристъпва към разпит на призования свидетел, с оглед на което сне самоличността й, както следва:

Б. С. Д., ЕГН: **********; българка; български гражданин; неосъждана, без родство и дела със страните по делото, предупредена за отговорността по чл. 290 НК.

Свид. Д.: М. ми е племенник, майка му ми е сестра.

СЪДЪТ уведомява свидетеля Д. за правото по чл. 166, ал. 2 от ГПК.

Свид. Д.: Съгласна съм да свидетелствам, не възразявам да потвърдя показанията си, дадени пред наказателното производство.

Обещавам да говоря истината пред съда.

На въпроси на ищците, поставени с молба вх. № 2600/02.02.2022 г.:

Свид. Д.: Бях в автомобила заедно с М., когато се случи произшествието. Той е мой племенник. Беше вече тъмно. Имаше улично осветление. Доколкото си спомням, мисля, че М. караше без фарове.

Съдът предявява на свидетелката фотоматериалите, представляващи приложение към съставената автотехническа експертиза /л. 5 от същата/.

Свидетелката Д. разпознава местопроизшествието, като втората снимка, обозначена като „изглед на процесната улица в участъка на ПТП“.

Свид. Д.: Там е кръстовището. Има асфалтирана улица, която преминава през неасфалтиран участък.

Пешеходките бяха на чакълестата улица. Ние се движихме по асфалта, завивахме към чакълестата улица.

Видях пешеходките когато М. зави. Беше остър завоя, и на края на пътя, като зави, ги видях. Не съм видяла пешеходките преди да завием, като влязохме в завоя ги видяхме.

Първо С. пада, после В.. Те бяха от моята страна, до моя прозорец. Видях ги, когато ги блъснахме.

Не мога да преценя колко бързо се движеше автомобила, не съм карала кола. М. не е форсирал, не е забързал в завоя. Не е натискал спирачки. Както се движеше, така зави и продължи.

Пешеходките вървяха най-вдясно по пътя. Там има треви, по тях не могат да вървят пешеходките, те се движеха по незатревената част, най вдясно.

На въпроси на юриск. С.:

Свид. Д.: М. реши да завива натам, защото от тази пресечка излизаме на главния път и от главния път кара към къщи, това ни е пътя към дома.

Освен двете момичета, друг с тях нямаше. Ние преди да завием, като пътя беше направо, видяхме, не знам колко души бяха, минаха друга група хора. Те вървяха преди 2 момичетата. Ние застигнахме края на групата. Преди да завие ги видяхме, минаха хора по пътя, млади бяха, към тях си отиват. Когато завихме нямаше никой, тъмно е, не се виждаха вече другите хора.

Като М. зави, аз видях само как почва да вика С., С. й викаме ние, и гледам как първо тя пада, после В. пада. Той мина, мисля, че с предната гума върху краката й. Точно до прозореца бяха те. Предна, дясна гума.

На въпроси на съда:

Свид. Д.: Те се движиха към нас с лице. Ние завиваме надолу и те идват, вървят в посока към нашата кола с лице. Те бяха една зад друга.

Юриск. С.: Нямам други въпроси.

Свид. Д.: Нямам пътни разходи дотук. Дойдох с бащата на М., той сложи гориво.

Свидетелката беше освободена и напусна съдебната зала.

Съдът докладва депозирано с вх. № 1831 от 25.01.2022 година заключение на вещото лице по допусната съдебно автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно автотехническата експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице, както следва: инж. Й. Люб. М. - 40 год., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.

Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам. Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК.

С оглед днес изслушаните показания на свидетелката, подкрепят се единствено показанията на бабата, която е разпитана в настоящето производство, която казва, че е открила децата в лявата част на пътното платно и че те са обяснили, че са се дръпнали, когато са видели колата.

Обстоятелството, че са били с лице към колата, потвърждава показанията в тази им част, на бабата, по водените разговори между тях за произшествието.

В предишното разглеждане на експертизата, аз не съм кредитирал тези показания на бабата, тъй като не са снети от момичетата директно. Считах, че предвид удара, настъпил в задната част на телата, няма как това нараняване да се получи при фронтален удар на тялото.

Кредитирам факта, че вредата, която е нанесена на В. е предимно от отвеждането на тялото от равновесие. Не считам, че е преминато през крака, тъй като при други ПТП имам наблюдение, че обикновено се касае за много по-големи вреди, нанесени по мускулатурата и костната система, ако беше минала гумата отгоре. Сравнявам травмите на пострадалите.

Считам, че вариантът, ако пешеходките са вървели с лице към автомобила, трябва да се разгледа в контекста на критичната скорост на завоя, която е до 18 км/ч, тъй като всеки 3 автомобил, който се движи над тази скорост, има вероятност да бъде изведен от управление, т.е. да е в неуправляемост. До момента не са събрани показания от свидетелите, че автомобилът е бил неуправляем. Напротив, бил е управляем. Липсата на фарове, считам, че изключително много е намалила възможността автомобилът да бъде възприет мигновено, при извършване на завоя. Лампата, която се коментира и е заснета и в снимковия материал, се намира на кръстовището, в лявата част, а те завиват в дясно, т.е. тя има възможност да осветява и по далеч, но само доколкото не е пълен мрака. Затова не можем да говорим, че автомобилът е можел да бъде разпознат при поява от осветлението. Т.е. имаме вземане на очите, като яркост от лампата и съответно обекти, които не излъчват светлина, са по-слабо видими, трудно се разграничават. Т.е. считам, че тук единственият момент, в който е можел да бъде осъзнато, че идва автомобил, е по шума. Шумът и вече близката непосредствена поява.

Друг въпрос е, че в ДП няма описана точка в която да има кръв или остатъци от ПТП.

Единствената следа, по която се съди, това е показанията на изслушаната днес свидетелка и на водача М.. Окомерно, тъй като снимките нямаме данни от каква височина, на какво разстояние от кръстовището са изготвени, не можем да определим дали разстоянието е примерно 6 или 4 м. Окомерно смятам, че разстоянието около дължина или дължина и половина на автомобила след навлизане в улицата. Ако разглеждаме така, разглеждаме съответно разстояние между 6 до 10 м, че е станало ПТП, след като автомобилът е влязъл в улицата. Дори да разгледаме максималното разстояние от 10 м, автомобилът, при движение с 18 км/ч, се движи приблизително с около 4 м в секунда, т.е. времето е било не повече от 2 сек. За тези 2 сек. автомобилът е имал възможност да бъде приведен и да започне спиране, но не и да бъде окончателно извършено спирането. От друга страна, за пешеходките от значение е конкретният момент, че те също имат време за реакция, съизмеримо с това на водача в тъмната част на денонощието, като тяхното време трябва да е около 1.2 сек до 1.4.

От там нататък трябва да предприемат реакция и да се дръпнат, т.е. считам, че под 2 сек не биха могли да се дръпнат от пътното платно, при адекватно възприемане, че има нещо, което застрашава живота им.

Така, че от тази гледна точка, не смятам, че е било възможно, независимо дали са били в гръб или в лице, те да отреагират на секундата и да направят техническо преместване, така, че да излязат от полето на автомобила. Но пак се връщам на факта, че за мен те са ударени в гръб. Имам несъответствие с показанията на свидетелите и затова съм се опитал да коментирам част от тях, които биха могли да бъдат отнесени към произшествието.

Съдът докладва, че с молба вх. № 2600/02.02.2022 г. ищците поставят въпроси към вещото лице:

С оглед извършената маневра „десен завой“, за който критичната скорост сте посочили, че е 18 км/ч, както и това, че няма обективни данни за изпълнение на аварийни действия от страна на водача на л.а. и предвид дадените от него показания в настоящото производство, съобразена ли е била скоростта му от около 18 км/ч – 40 км/ч?

Вещо лице М.: Ако водачът реално се е движил бързо, със скорост около 40 км/ч, тя 4 е технически възможна за автомобила, тъй като освен посещение на ПТП на место, издирих автомобил, идентичен с този, с който е настъпило произшествието. Въз основа на това съм снел коректни криви на завой, тъй като в общата информация, достъпва в справочници се казва, че му дават една много по-голяма крива, която не е реална. Изследвал съм реалната крива на завоя, автомобилът може да извърши този завой и както е посочено в експертизата, при по-голяма скорост той ще се изтласка в ляво, към левия бордюр, левия банкет.

Съответно, при вземане на завоя със съобразена скорост под 18 км/ч, той може да запази средната част на улицата, или при презавиване, което означава, че не връща навреме волана, да отиде към дясната част на улицата. Т.е. ако автомобилът се е движил със скорост от 18 до 40 км/ч, той не се е движил със съобразена скорост, за да вземе безопасно завоя.