Акт № 5030 от 05.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5030

Хасково, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700792 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Д. Х. Д., чрез адвокат И. И. от АК – Кюстендил, против Решение № 138/15.06.2026 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) Пловдив в частта, в която са оставени без уважение жалбите ѝ срещу Постановления за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № [рег. номер]-022-0051479/26.05.2026 г. и изх. № [рег. номер]-022-0051499/26.05.2026 г., издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон и с неговата цел. В тази връзка най-напред се твърди, че потвърдените с него ПНОМ били незаконосъобразни, тъй като били издадени преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, без да било изпълнено изключението на чл. 221, ал. 4 ДОПК, когато можело да се приемат за допустими. Освен това административният орган не спазил изискването на чл. 6, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да не извършва действия, водещи до причиняване на вреди, в т.ч. такива по налагане на обезпечителни мерки, които не били изрично изключени от забраната и ако причиняват вредни последици, не бивало да се налагат. На следващо място се сочи, че в обжалваните постановления не била обоснована и мотивирана обезпечителната нужда, като не било спазено и изискването обезпечителни мерки да се налагат само, когато имало вероятност в бъдеще събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски да стане невъзможно или значително да се затрудни. Счита се, че посочените пороци не могли да се поправят със залагането на мотиви в решението на директора на ТД на НАП, пред който постановлението на публичния изпълнител било оспорено. Накрая се поддържа, че с едно от процесните ППОМ бил наложен запор върху банкова сметка, по която се превеждала пенсията на жалбоподателката, а пенсията била несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК и не подлежала на принудително изпълнение.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение, в частта, в която са потвърдени обжалваните ПНОМ, и да се укаже на съответния публичен изпълнител да вдигне изцяло наложените обезпечения, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител, я оспорва като неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагането на ПОМ № Р-16002625004640-039-001/30.01.2026 г. от С. М. З. на длъжност Главен инспектор по приходите, в качеството си на ръководител ревизия, до Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 121, ап. 1 ДОПК, е предложено да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002625004640-020-003/07.01.2026 г. и срок за извършването ѝ 09.02.2026 г., на Д. Х. Д..

С ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000293/02.02.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, във връзка с горепосоченото искане и на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, са наложени следните обезпечителни мерки, а именно: 1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в О. Б. Б. АД, У. Б. АД, ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и БАНКА ДСК АД за сумата от 64 954.53 евро; 2. Запор върху следните МПС: лек автомобил марка [Наименование], модел ФОЛКСВАГЕН АРТЕОН, рег. № [рег. номер], и лек автомобил марка [Наименование], модел МЕРЦЕДЕС ВИТО 115 ЦДИ, рег. № [рег. номер].

В преписката се съдържат и Удостоверения № 000***0/03.02.2026 г. и № 0000***/03.02.2026 г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“, според които лекият автомобил [Марка], модел А., рег. № [рег. номер] е със застрахователна стойност от 22 000,00 евро, а лекият автомобил [Марка] модел В. ***, рег. № [рег. номер] е със застрахователна стойност от 1 600,00 евро.

До горепосочените банки, както и до ОДМВР - Хасково са изпратени запорни съобщение на основание чл. 202, ал. 1/ал. 7 ДОПК, като от същите са постъпили отговори за налагане на запори, а от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД е посочено още и че по сметката няма наличност, а от О. Б. Б. АД – че лицето не е клиент.

Срещу ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000293/02.02.2026 г. е подадена жалба от Д. Х. Д., като с Решение № 41/17.02.2026 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП Пловдив тя е оставена без уважение.

С Решение № 2123/22.05.2026 г., постановено по адм. д. № 287/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отхвърлена жалбата на Д. Х. Д. против Решение № 41/17.02.2026 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП Пловдив.

С Ревизионен акт (РА) № Р-16002625004640-091-001/30.04.2026 г., издаден от С. Ц. З. на длъжност началник на сектор, възложител ревизията, и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г., са определени задължения на Д. Х. Д. по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО в общ размер от 103 935,31 евро, от които главници 71 403,53 евро и лихви 32 531,78 евро към 30.04.2026 г.

С Постановление изх. № [рег. номер]-139-0001013/11.05.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000293/02.02.2026 г., като са изпратени запорни съобщение и по същите са постъпили отговори.

Със съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК с изх. № [рег. номер]-048-0037093/26.05.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, жалбоподателката е уведомена за образувано изпълнително дело под № ********* от 2026 г. за неизплатени от нея публични вземания по горепосочения РА и е поканена в 7-дневен срок от датата на получаването му да ги плати доброволно по посочена банкова сметка.

С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0051479/26.05.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело и на основание чл. 200 ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни карти, открити при доставчик на платежни услуги в У. Б. АД, Т.** Банк ЕАД и БАНКА Д*** АД в размер на 40 000,00 евро, като до тези банки са изпратени запорни съобщения, разпореждания за изпълнение на запорно съобщение и съответно са постъпили отговори от същите.

С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0051499/26.05.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело и на основание чл. 200 ДОПК и чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 ДОПК, е наложен запор върху вземане от трето задължено лице - ТП на НОИ – Хасково за сумата от 104 458,67 евро, като до същото и до жалбоподателката са изпратени запорни съобщения.

Срещу двете ПНОМ са подадени жалби от Д. Х. Д., като с Решение № 138/15.06.2026 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е отменено частично ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0051479/26.05.2026 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, в частта, с която е превишена обезпечителната нужда на държавата в размер на 495.86 евро, и е оставена без уважение жалбата срещу него, с което се налага запор на банкови сметки на жалбоподателката за обезпечение на публични вземания в размер на 39 504.14 евро, и е оставена без уважение жалбата ѝ срещу ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0051499/26.05.2026 г.

Видно от представената обратна разписка, това решение е получено на 22.06.2026 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата направо в съда на 23.06.2026 г.

По преписката са приложени още: Справка за банкови и платежни сметки, Справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода от 01.01.1991 г. до 02.02.2026 г. от Агенция по вписванията, от която е видно, че лицето Д. Х. Д. не е собственик на недвижими имоти в страната, както и Разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0150149/02.06.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, за разпределение на постъпило плащане от извършени действия по изпълнителното производство срещу жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, ПНОМ може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, а неговото решение подлежи на обжалване пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му – ал. 2 на с.з. От друга страна, от разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ДОПK, регламентираща хипотезите, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка, се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е и ПНОМ.

По делото не се спори, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваното Решение № 138/15.06.2026 г. е издадено от материално и териториално компетентния орган – директора на ТД на НАП Пловдив, в рамките на 14-дневния срок по чл. 197, ал. 1 ДОПК, в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни мотиви, като не се констатират допуснати процесуални нарушения в административното производство.

По отношение на ПНОМ следва да се отбележи, че те също са издадени от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториална дирекция, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, съобразно правомощията му по чл. 167, ал. 1 ДОПК, в изискуемата писмена форма и с посоченото в чл. 196, ал. 1 ДОПК съдържание, вкл. фактически и правни основания за издаването им. От същите става ясно какво е приел за установено от фактическа страна административният орган и какви са правните основания за издаване на актовете. Тук е уместно да се посочи и че съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, липсата на мотиви към първоначалния административен акт, каквито възражения се навеждат от жалбоподателката, не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, както е сторено в настоящия случай. Ето защо оплакването, че в ПНОМ липсвало посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, е неоснователно.