Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 10.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 199/2024
Вид
Решение № 278
Подписан
10.05.2024
В сила
10.05.2024
Състав
Ивелина Солакова, Димо Колев, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • §1, ал. 1 т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Велико Т., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500199 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба на К. М. К. от гр. В. Т. против решение № 196/15.01.2024г. по гр. д. № ...г. по описа на РС В. Т., в частта му, с която е прието по отношение на жалбоподателя, че дължи на ищеца – „ВиК Й.“ ООД сумата от 291, 93 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатените суми за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води за обект в гр. В. Т., ул. „С.“ №.. за периода 17.01.2019г. – 20.01.2021г. по издадени 14 бр. фактури в периода 28.02.2019г. – 01.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 41, 24 лв. – мораторна лихва върху вземането по всяка фактура, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 725/2022г. на ВТРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се, че жалбоподателят не дължи нищо на ответника, тъй като е заплатил точно и в срок стойността на всички ползвани от него количества вода.

Оспорва се, че доставчикът е начислявал служебно потребени количества вода, а не е взел предвид самоотчетите на самия абонат. Оспорва се доказателствената стойност на представения по делото карнетен лист, в който не са отразени показанията на водомера 1 на потребителя и липсва негов подпис. Възразява се, че съдът неправилно е ценил издадените от доставчикът фактури, в който не отразена реална консумация, а служебно начислени количества вода, както и такива от общия водомер. Във връзка с последното се оспорва надеждността на показанията на общия водомер, тъй като на същия няма метрологична пломба, както и поради това, че при отчитането му не присъствал представител на етажната собственост. Жалбоподателят оспорва да са му издавани предписания, че водомера му не е метрологично годен. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение, в атакуваната му част и да постанови друго, с което предявения установителен иск за главница и лихва да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че жалбоподателят е потребител на ВиК услуги и купувач по облигационното отношение, имащо за предмет доставката им до процесния водоснабден обект. Посочва се, че на основание чл. 39 ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г. и на основание ОУ е начислено служебно потребление на въззивника, тъй като водомерът му е с изтекъл срок на метрологична годност. Допълва се, че съгласно чл. 11 ал. 5 от посочената наредба задължение на абоната е да достави, монтира, провери, поддържа и ремонтира индивидуалния си водомер. Изтъква се, че авансово начислените количества вода впоследствие са изравнявани при реалните отчети, поради което фактурираното количество вода е доставено на абоната и той дължи неговата стойност. С тези аргументи се иска от ВТОС да потвърди решението в обжалваната му част с присъждане на разноски.

В останалата си част, решение № 196/15.01.2024г. по гр. д. № ...г. по описа на РС В. Т., с която е отхвърлен установителния иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.

79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 141, 22 лв. – главница за отчетния период 17.08.2017г. – 17.01.2019г. и сумата от 42, 13 лв. - мораторна лихва върху главницата по 14 броя фактури издадени в периода 29.09.2017г. – 31.01.2019г., поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл.

296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва 2 служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 433 15 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за която са издадени фактури в периода 29.09.2017г. – 29.01.2021г., както и сумата от 83, 37 лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода 29.10.2017г. – 23.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че в качеството си на експлоатационно предприятие е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в имот, находящ се гр. В. Т., ул. „С.” №.., задавен при него на името на ответника по партида с аб. № 1119134. Ищецът допълва, че в горепосочения период абонатът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на консумирана вода и получени услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ, регламентиращи договорните отношения между страните, поради което на основание чл. 44 от тях му е начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 725/2022г. на ВТРС, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срок. Отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи вземанията, за които се издадена заповед за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че е заплатил на ищеца реално ползваните от него ВиК услуги. Изтъква, че в процесния период е правил самоотчет на водомера си, който не е съобразяван от ищеца и последният служебно му е начислявал кубици вода, които реално не е потребявал. Ответникът оспорва да е получавал покана за доброволно плащане и да е полагал подпис в известието за доставянето й. Оспорва да дължи стойността на разпределената му обща вода.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и 3 гласни доказателства, както и от заключението на изслушаната СИЕ районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно установено, че за релевантната част от исковия период 17.01.2019г. – 20.01.2021г. ответникът е титуляр на партида с абонатен 1119134, разкрита при ищеца относно доставката на питейна вода и предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „С.” №... Не е спорно, че договорните отношения между страните във връзка с продажбата на питейна вода и ВиК услуги са регламентирани от ОУ от 2014г. Установява се още, че поради изтекъл срок на метрологична проверка на монтирания в имота на ответника водомер и неосигурен от него достъп за извършване на такава, на основание чл. 25 ал. 8 и ал. 10 от ОУ по партидата му служебно са начислени от ищеца 123 куб.м. потребена вода, за което са издадени 14 бр. фактури в периода 28.02.2019г. – 01.01.2021г. /кореспонденция с ответника и с държавни институции във връзка с подавани от него жалби, както и справка за подлежащите на профилактична проверка измервателни уреди/. Ответникът е представил изготвени от него самоотчети, според които са му фактурирани повече от потребените от него количества вода.

От показанията на свид. М. – бивш служител на ищеца се установява, че е работила като инкасатор и е отчитала потреблението в имота на ответника в процесния период. Водомера в жилището му не бил сменян повече от 10 години, това се виждало от справка в дружеството. За това не бил изправен и на ответника са начислявани служебни количества вода по карнетния лист, които са отразявани с код 3. Давано му е предписание да подмени водомера си, но той не е сторил това. Лично свидетелката е занесла предписанието на абоната.

От показанията на свид. Н. - служител на ищеца се установява, че процесните фактури са издадени със служебно начислени количества вода, тъй като водомера на ответника е с изтекла метрологична годност. Начисляването е извършено съгласно действащите между страните ОУ по 5 куб. м. на месец на член от семейството при нетоплофицирано жилище, като след 3 месечен период започва да се увеличава консумацията с 1 куб.м. до достигане на разликата между отчета на индивидуалните водомери и общия водомер.

От заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че дължимите суми по фактурите издадени в периода 28.02.2019г. – 29.01.2021г. са определени правилно в съответствие с цените за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, определение с Решение на КЕВР и утвърдени със заповед на управителя на ищцовото дружество. Установява се още, че дължимите количества вода са начислявани служебно от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл. 25 ал. 10 от ОУ, а тяхната 4 стойност е изчислявана съобразно определените от КЕВР цени. Вещото лице е проверило и дава заключение, че всички извършени от ответника плащания са отразени от ищеца и са отишли за погасяване на съответните задължения по процесните фактури. Според вещото лице ответникът дължи на ищеца стойността на фактурите издадени в периода 28.02.2019г. – 29.01.2021г., която възлиза на сумата от 291, 93 лв. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че начислените количества вода на ответника са определени като разлика между отчета на индивидуалните водомери в кооперацията и общия водомер.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 725/2022г. на ВТРС ищецът се е снабдил със заповед изпълнение № 263/22.03.2022г. за вземанията си по фактурите и лихвата за забава върху главниците по тях, която е връчена на длъжника и същият в срока по чл.

414 ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

Страни в облигационното отношение по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води са ВиК операторите /арг. от чл. 198о от ЗВ/ и потребителите на ВиК услуги /§1, ал. 1 т. 2 от ДР на ЗРВКУ/. Ищецът безспорно е оператор на ВиК услуги по см. на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. и в това си качество доставя такива на своите абонати на територията на гр. В. Т..