Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13557 от 11.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33335/2024
Вид
Решение № 13557
Подписан
11.07.2025
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1, 2 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13557 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110133335 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Й. Д., с ЕГН **********, Н. В. Ф., ЕГН **********, и В. Р. Ф., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици, последните две като законни наследници на Р. Й. Ф. - бивш титуляр и съсобственик с М. Д., на топлоснабден имот- Апартамент № 19, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят при условията на разделност следните суми:

- за Н. В. Ф., ЕГН **********, ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от 67,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 15,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 5,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.,

- за В. Р. Ф., ЕГН **********, ¼ ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от 67,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното 1 изплащане на вземането, сумата от 15,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 5,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.,

- за М. Й. Д., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от 135,51 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 31,20 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 11.09.2023 г., сумата от 10,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.

В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответниците Н. В. Ф. и В. Р. Ф., в качеството им на законни наследници на Р. Й. Ф.- бивш титуляр и съсобственик на топлоснабден имот- Апартамент № 19, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, заедно с М. Й. Д., в качеството си на съсобственик на топлоснабден имот- Апартамент № 19, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Излага твърдения, че имотът е бил съсобствен на Р. Й. Ф. и М. Й. Д., при равни квоти по силата на наследствено правоприемство, като след смъртта на Р. Ф. неговата ½ ид.ч. е била наследена от ответниците - Н. В. Ф. и В. Р. Ф.. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.

Ищецът е представил писмени доказателства за твърденията си е направил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. В. Ф., ЕГН **********, В. Р. Ф., ЕГН **********, и М. Й. Д., ЕГН **********, подават общ отговор на исковата молба, в който оспорват като неоснователни част от предявените искове, поради погасяването им по давност, а в останалата част, поради извършено плащане. Възразяват, че претенцията за сумата от 35,71 лв. по фактура № 1006695507 за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и начислената мораторна лихва в размер на 11,33 лв. върху главницата от 142,54 лв., са погасени по давност. Признават остатъка от задължението от 235,50 лв., представляващо главница по фактура № 1013897904/2021 г., задължението от 51,07 лв., представляващо мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 235,50 лв., задължението от 21,40 лв., представляваща главница за ДР, както и задължението от 5,86 лв., представляващо мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 21,40 лв. Твърдят, че сумите, за които има извършено признание, са заплатени по сметка на ищеца, ведно с дължимите лихви от завеждане на исковата молба. Молят за отхвърляне на исковете. С отговора на исковата молба представят писмено доказателство за извършеното плащане, което молят да бъде прието по делото.

По искане на ищеца е конституирано като трето лице-помагач „БРУНАТА“ ООД, което представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота на ответниците, в т.ч. главни отчети и изравнителни сметки.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който признава извършеното плащане на част от претендираните с ИМ вземания, но поддържа иска в останалата си част, като счита, че въпроса за давността е правен и следва съда да се произнесе по направеното от ответниците възражение.

Претендира и сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, доколкото счита, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото и са предприели плащане едва след образуване на същото.

В съдебно заседание, ответниците, с изключение на В. Ф. не се явяват и не се представляват. Ответницата В. Ф., поддържа подадения съвместен отговор на ИМ и направеното в него възражение за погасяване на част от вземанията по ИМ по давност.

Моли да не се присъждат в тежест на ответниците разноски, тъй като счита, че не са дали повод за водене на делото, като са предприели незабавно плащане на задълженията си, след узнаване за образуваното дело, а преди това не са били поканени от ищеца да платят.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

Доколкото страните не спорят по фактите, съдът с доклада си е обявил за безспорно, че ответниците са собственици на процесния имот при заявените в исковата молба квоти, както и че до процесния имот е доставена топлинна енергия на посочената стойност, а в имота е извършвана услуга по дялово разпределение от ФДР „Бруната“ ООД. В хода на производството, ответниците са заплатили, а ищеца е признал, че е получил плащане на сумата от общо 323,63 лв., с която сума са погасени вземанията на ищеца за главница за ТЕ до размер от 235,30 лв., съгласно издадената Обща фактура № 1013897904/31.07.2021 г., 3 представляваща дължимата стойност на потребената в процесния имот ТЕ, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., която сума е получена като сбор от прогнозно начислените от ищеца в периода суми за ТЕ от 128,17 лв. и определената от ФДР след извършеното дялово разпределение сума за доплащане в размер на 107,13 лв., за която няма данни да е била платена преди датата на издаване на ОФ – 14.09.2021 г.; за мораторна лихва върху платената главница за ТЕ от 235,30 лв., в размер на 51,70 лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г.; 21.40 лв. – главница за ДР, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 ф. и 5,86 лв. – мораторна лихва върху платената главница за ДР, дължима за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., както и 10,00 лв. законна лихва върху двете главница, дължима за периода от образуване на делото на 07.06.2024 г. до 28.08.2024 г. /датата на плащането им/.

С отговора на исковата молба, ответниците са заявили възражение за давност по отношение на останалата част от претенцията на ищеца за главницата за ТЕ в размер на 35,71 лв., представляваща сума за доплащане по Обща фактура № 1006695507, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., с падеж за плащане – 15.10.2020 г. /съгл. приложената по делото ОФ, на л.23/, както и дължимата върху тази сума мораторна лихва в посочен размер от 11,33 лв. Това възражение не е прието за основателно от ищеца, като същия поддържа исковата си претенция в тази част и моли съда да се произнесе по възражението за давност и неговата основателност, доколкото това е правен въпрос.

С оглед изложеното, единствения спорен въпрос е относно дължимостта на сумите, за които ответниците са релевирали своевременно възражение за погасяването им по давност и дължимостта и размера на съдебните разноски за настоящото производство, за решаването на които въпрос, съдът е насрочил ОСЗ. В проведеното на 11.04.2024 г. съдебно заседание, ищецът се представлява от упълномощен представител, в лицето на юриск. Ибрямова, която поддържа исковата претенция изцяло, в частта извън доброволно платената от ответниците част, както и за присъждане на сторените от ищеца в производството съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответниците от своя страна, не се явяват, с изключение на ответника В. Ф., която счита, че предявените срещу тях обективно и субективно съединени исковете подлежат изцяло на отхвърляне, в едната част, поради извършеното плащане, а в другата част, поради погасяване на вземанията на ищеца по давност. Моли съда да им присъжда и сторените от ищеца разноски в производството, като счита, че не са дали повод за образуване на делото.

Твърди, че са заплатили частта от задълженията си, която не е обхваната от погасителната давност, веднага след като са узнали за образуваното дело, а преди това не са били известени от ищеца, че имат неплатени задължения, част от които натрупани от техния наследодател.

По възражението за давност:

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в Общите условия падеж. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла 4 на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.

Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна погасителна давност.