Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 532 от 14.10.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 472/2024
Вид
Решение № 532
Подписан
14.10.2024
Състав
Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.216, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.216, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.1 или ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.1 или ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за наследството
  • чл.91а · Закон за наследството
  • чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Враца, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Н. Х.

Членове:

Катя Н. Гердова

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260267/28.12.2023 г. /виж пощенско клеймо от 22.12.2023г./ на М. И. Д., с ЕГН ********** от с.***, обл.Враца, ***, чрез пълномощника му адв.К. Т. от АК-Враца против Решение № 260038/27.11.2023 г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело № 392/2019 г., с което признал за установено по отношение на К. С.

Ц., ЕГН **********, че Т. Т. Д., ЕГН **********, Е. Х. Т. ЕГН **********, Н. Х. П., ЕГН ********** и Й. В. П. ЕГН **********, са съсобственици на общо 5/6 ид. части от следните недвижими имоти, предмет на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, pег.379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С. рег. № *** на НК, с район на действие PC - Мездра - нива от 8.600 дка, в местността "***" в землището на с.***, имот № 095013, нива от 1.502 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 004020, зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността "***", в землището на с. ***, имот № 006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 010025, и нива с площ от 5.799 дка, в местността "***" в землището на с.***, имот № 036045, нива с площ от 1.201 дка, в местността "***" в землището на с.***, съставляваща имот № 040011, нива с площ от 3.002 дка, в местността "***", в землището на с.***, съставляваща имот № 051019, и нива с площ от 5.492 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 056002.

Признал за установено по отношение на М. И. Д., ЕГН **********, че Т. Т. Д., ЕГН **********, Е. Х. Т. ЕГН **********, Н. Х. П., ЕГН ********** и Й. В. П. ЕГН **********, са съсобственици на общо 5/6 ид. части от следните недвижими имоти, предмет на Нотариален акт № 61 том III, нот.дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., peг. № *** на НК с район на действие PC-Мездра, а именно: нива с площ от 1.201 дка, в местността "***" в 1 землището на с.***, съставляваща имот № 040011; нива с площ от 3.002 дка, в местността „***“, в землището на с.***, съставляваща имот № 051019; нива с площ от 5.799 дка, в местността "***" в землището на с.***, имот № 036045 и нива с площ от 5.492 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 056002.

Осъдил М. И. Д., ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението на Т. Т. Д., ЕГН **********, Е. Х. Т. ЕГН **********, Н. Х. П., ЕГН ********** и Й. В. П.

ЕГН **********, на 5/6 ид. части от следните недвижими имоти: нива с площ от 1.201 дка. в местността "***" в землището на с.***, съставляваща имот № 040011; нива с площ от 3.002 дка, в местността "***", в землището на с.***, съставляваща имот № 051019; нива с площ от 5.799 дка, в местността "***" в землището на с. ***, имот № 036045 и нива с площ от 5.492 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 056002, предмет на Нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., peг. № *** на НК с район на действие PC - Мездра.

Отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, peг. № 379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С. per. № *** на НК с район на действие PC Мездра, в частта му, касаеща 5/6 идеални части от процесиите имоти - нива от 8.600 дка, в местността "***" в землището на с.***, имот № 095013, нива от 1.502 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 004020, зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 010025, нива с площ от 5.799 дка, в местността "***" в землището на с.***, имот № 036045, нива с площ от 1.201 дка, в местността "***" в землището на с.***, съставляваща имот № 040011, нива с площ от 3.002 дка, в местността "***", в землището на с. ***, съставляваща имот № 051019, и нива с площ от 5.492 дка, в местността "***", в землището на с.***, имот № 056002.

Присъдил деловодни разноски.

Въз основа на въззивната жалба било образувано ВГД № 346/2024г. по описа на ОСВраца, което е прекратено с Определение № 467/29.04.2024г. и изпратено на РС-Мездра за връчване на препис от съдебно Решение № 260038/27.11.2023 г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело № 392/2019г. на ищцата Й. В. П., администриране на въззивната жалба вх. № 260267/28.12.2023 г. подадена от М. И. Д. с ЕГН ********** от с.***, обл.Враца, ***, чрез пълномощника му адв.К. Т. от АК-Враца за връчването й на Й. В. П. и даване на възможност същата да представи писмен отговор по него и прилагане на пълномощно на адв.К. Т. от АК-Враца за представителна власт за подаването на въззивната жалба.

След изпълнение указанията на въззивната инстанция, делото е върнато на ОС-Враца за разглеждане на въззивната жалба и е образувано под нов № 472/2024г. по описа на ВрОС.

В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради това, че съдът приел за основателно искането на ищците за постановяване на решение при признание на иска. Счита, че такова признание на иска следва да бъде направено от всички ответници, което в случая не е извършено, тъй като въззивникът (ищец в първоинстанционното производство) е оспорил иска.

Съдът неправилно приел, че не са налице предпоставките за придобиване правото на собственост по давност върху имотите, като с отговора на исковата молба ответника посочил, че от сключване на договора за покупко-продажба през 2014 г. до настоящия момент ги владее непрекъснато. В подкрепа на това твърдение, представил 6 договора за 2 наем, с които отдавал под наем на "Милк Дриймс" ЕООД, с ЕИК: *** за временно и възмездно ползване процесиите имоти.

Въззивникът счита, че е добросъвестен владелец, който от 06.08.2014 г. до настоящия момент владее процесните имоти и ги е придобил по давност. Същият не е знаел за претенцията на ищцата до 30.01.2020 г., когато получил исковата молба. До настоящия момент въззивникът твърди, че не е обезпокояван и никой не нарушавал владението му.

Посочва, че исковата молба не е вписана, поради което до 30.01.2020 г., той не е имал възможност да узнае, че евентуално продавачът му не е единствен собственик на процесиите имоти.

Поради изложените във въззивната жалба съображения моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение на Мездренски районен съд, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените от Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. искове против М. И. Д., като неоснователни и недоказани, като му присъди и направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 260027/21.02.2024г.

(виж куриерското клеймо от 20.02.2024г.) от въззиваемите страни Н. Х. П. и Е. Х. Т., чрез пълномощника им адв.Д. Л. от САК, с който оспорват изцяло предявената от въззивника М.

И. Д. въззивна жалба, като неоснователна. Навеждат твърдения, че ищците са предявили кумулативно съединени искове: положителен установителен иск по чл.124 ГПК срещу К. С.

Ц., в качеството му на наследник на прехвърлителя на процесните недвижими имоти Н. В.

П., и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС срещу въззивника М. И. Д., в качеството му на приобретател на част от процесните имоти. Впоследствие ответникът К. С. Ц. е направил признание на предявеният спрямо него положителен установителен иск, поради което по отношение на него е признато за установено, че ищците са съсобственици на 5/6 идеални части от процесините недвижими имоти.

Счита, че съдът правилно уважил искането на К. Ц. за постановяване на решение при признание на иска, като установил, че не са налице пречките по чл.237, ал.3 ГПК. Смята, че постановяването на решение по чл.237 от ГПК срещу единия ответник (К. Ц.) би било недопустимо, само ако ответниците са необходими другари в процеса, по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, но настоящият случай не е такъв.

Цитира съдебна практика на ВКС и ТР № 4/2014г. постановено на 14.03.2016г. от ВКС, ОСГК, според която прехвърлителят и приобретателят на спорното право на собственост не са необходими другари, по смисъла на чл.216, ал.1 ГПК, по искове за собственост.

Следователно в процесния случай не е необходимо признанието на иска да бъде извършено от всички ответници, за да бъде уважен искът по чл.124 от ГПК срещу К. С. Ц. при условията на чл.237 от ГПК.

Посочва, че спрямо въззивника М. И. Д. първоинстанционният съд е извършил проверка на всички факти и обстоятелства, включително разглеждайки въпроса за добросъвестното му владение на процесиите имоти и спрямо него не е постановено решение по признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като извършеното от другия ответник признание на иска не нарушава по никакъв начин възможностите му за защита в процеса.

Въззиваемата страна счита, че ищците са доказали собствеността си върху процесините имоти, които са прехвърлени на въззивника Д. на 06.08.2014 г., както и че той ги владее на 3 правно основание, годно да го направи собственик, същият е добросъвестен, но в негова полза не е изтекла кратката 5-годишна придобивка давност, поради което първоинстанционният съд уважил иска по чл.108 от ЗС спрямо въззивника.

Относно предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 88, том I, нот. дело № 379/2014г. от 21.07.2014г. на нотариус В. С., с рег.№ в НК ***, който нотариален акт е вписан в СВ-гр.Мездра като Акт № 32, том VIII, вх.рег.№ 2562 от 21.07.2014г., въззиваемата страна счита, че според разпоредбата на чл.537, ал.3, изр. второ от ГПК, този иск се предявява единствено срещу ползващите се от акта лица. Следователно и по отношение на този иск не е налице необходимо другарство по чл.216, ал.2 от ГПК, поради което не съществува пречка за постановяването на решение при условията на признание на иска по чл. 237 от ГПК по този акцесорен иск.

На следващо място въззиваемата страна навежда доводи, че неправилно въззивникът сочи в жалбата си, че до 30.01.2020 г. не е знаел, че продавачът му не е единствен собственик на процесните недвижими имоти, поради това, че исковата молба не е вписана.

Излага аргументи, че първоинстанционният съд е възприел, че въззивникът действително е бил добросъвестен владелец на поземлените имоти, но въпреки това не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.2 от ЗС 5-годишен давностен срок за придобиване право на собственост на основание добросъвестно владение. В тази връзка цитира съдебна практика, която приема, че давността се прекъсва с предявяването на исковата молба, а не с връчването й на ответника, каквито доводи се навеждат от въззивника във въззивната жалба.

Счита за безспорно, че в процесния случай придобивната давност при добросъвестно владение на въззивника (която е започнала да тече на 06.08.2014г.) е прекъсната с предявяването на исковата молба от ищците на 25.03.2019г., поради което 5-годишната придобивна давност не е изтекла и въззивникът не е придобил собствеността на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Въззиваемите чрез пълномощника си молят съдът да остави в сила Решение № 260038 от 27.11.2023 г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело № 392/2019г., като им присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар пред двете инстанции, като прилагат документ, удостоверяващ заплащането на адвокатския хонорар за въззивната инстанция.

Останалите страни Т. Т. Д. и Й. В. П. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.

Пред въззивния съд не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени искания от страните по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателя и неговият процесуален представител не се явяват, но е депозирал писмено становище за уважаване на жалбата и отмяна изцяло на първоинстанционното решение.