Решение № 399 от 26.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601675 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура Пловдив и жалба от защитника на подсъдимия - адв.П. срещу присъда № 76 от 23.03.2023г., постановена по НОХД № 3411/2022г. по описа на Пловдивски районен съд. С присъдата подсъдимият С. С. е признат за виновен в извършване на две престъпления, както следва:

- по чл.325, ал.3, вр. ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца - по чл. 131, ал.1, т.12вр. чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание от метири месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода и десет месеца лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години. Разноските са възложени в тежест на подсъдимия.

В протеста се твърди, че постановената присъда е неправилна по отношение 1 размера на наложеното наказание за престъплението по чл.325, ал.3 вр. ал.1, определено при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Твърди се, че е налице едно единствено смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелствонеобремененото му съдебно минало, като същевременно според прокурора не е зачетена завишената обществена опасност на деянието, както и зачестилите случаи на саморазправа при управление на МПС, довели до множество случаи. Иска се присъдата да бъде изменена като наказанието за престъплението по чл.325, ал.2 от НК бъде завишено на една година и шест месеца, с отложено изтърпяване по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Иска се да бъде завишено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок ото една година и шест месеца. Именно този по вид и размер наказания според прокурора следва да се определят и като наказания на съвкупността по реда на чл.23 от НК. Иска се присъдата в останалата й част да бъде потвърдена.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, несъответна на изискванията на материални закон поради това, както и че не отговаря на доказателствата събрани в хода на наказателното производство. Иска се същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и като акцентира върху механизмът на извършване на деянието- в населено място в присъствието на малолетни лица излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и подсъдимият поддържат жалбата.

Оспорват доказателствата и твърдят, че действията на подсъдимия представляват задържане на лице извършило престъпление – граждански арест, до предаването му на органите на полицията. В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово установения срок.

По същество протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При оценката и анализа на доказателствата по делото първостепенният съд установил следната фактическа обстановка:

Подс. С. бил правоспособен водач на МПС и притежавал мотоциклет „Ямаха Криптон”, с рег. № РВ **** К, Съпругата му -свид. С. Д. също била правоспособен водач на МПС и притежавала л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ 4 матик“.

Подсъдимият С., съпругата му Д. и пострадалия К. живеели в гр. Съединение. До 30.04.2022 г., подс. С. и и свид. Д. не познавали свид. К..

На 30.04.2022 г. свид. Д., управлявала собствения си лек автомобил в посока от 2 гр. Пловдив към гр. Съединение. На предна дясна седалка в бебешко кошче бил малкият син на свид. Д. – Р. С., който към онзи момент бил на възраст от 11 месеца. На задната седалка, по средата седял свид. С. С. – на 9 години, отдясно свид. П. Б. - на възраст около 10 - 11 години и отляво – свид. М. Т., също на възраст около 10 - 11 години. Маршрутът на свид. Д. на излизане от гр. Пловдив минавал през „Голямоконарско шосе“. В същия ден - 30.04.2022 г., по същото време, по същия път и в същата посок, се движел и свид. Д. К., който се прибирал към дома си, управлявайки лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № РВ **** РТ. Към инкриминираната дата свид. К. бил все още неопитен водач, като управлявайки посоченото МПС още преди да излезе от пределите на гр. Пловдив се усъмнил за проблем със задната дясна гума на автомобила. За да провери дали автомобилът е изправен, когато излезнал на „Голямоконарско шосе“, направил няколко зигзагообразни маневри на пътя. След като преценил, че автомобилът може да продължи движението си, той продължил в посока гр. Съединение. Докато се движил по посочения маршрут със съобразена скорост, свид. К. минал покрай автомобила на свид. Д., която била спряла на обособено уширение в близост до отбивката за село Царацово, за да смени памперса на малкото си дете. Малко след като свид. К. преминал с автомобила си покрай този на свид. Д., същата се включила в движението, като двете МПС се движели едно зад друго. Първо било това на свид. К., а зад него – на свид. Д..

Двата автомобила стигнали до село Бенковски, като продължавали да се движат един с л е д друг. Докато управлявал автомобила си в село Бенковски, свид. К. отново направил няколко зигзагообразни маневри на пътя, без да излиза от пътното платно, отново със същата цел – да провери изправността на гумите, като се движел и по – бавно предвид въведеното ограничение на максимално допустима скорост в населено място. Описаното поведение на свид. К. притеснило свид. Д., която преценила, че трябва да се отдалечи от него. Така, на изхода на село Бенковски, свид. Д. изпреварила автомобила на свид. К., като успяла да се отдалечи от него. След изпреварването, свид.

К. ускорил движението на автомобила и скъсил дистанцията между неговия автомобил и този на свид. Д.. Междувременно свид. П. Б. и свид. С. С. се обърнали и възприели управлявания от свид. К. автомобил отново да прави зигзагообразни маневри на пътя без да напуска пътното платно и на отстояние от автомобила на свид.

Д.. Двата автомобила стигнали в село Войсил, като свид. К. малко преди навлизане в селото, изпреварил автомобила на свид. Д.. Докато се движели по главния път в село Войсил, свид. К. не успял да съобрази реалното разстояние на въведените ограничения на скоростта, посредством „легнал полицай“, поради което предприел намаляване на скоростта си на движение сравнително далеч от „легналия полицай“ – на около 10 метра. Това притеснило свид. Д., която възприела това негово поведение като застрашаващо, тъй като се опасявала, че може да ги блъсне. Същата споделила притесненията си с децата в автомобила. На изхода на с. Войсил решила да изпревари 3 автомобила на свид. К., като в този момент свид. Б. разпознал свид. К. като водач на другия автомобил и съобщил на свид. Д. за това, че го познава. При движението по пътя свид. К. също възприел автомобила на Д. на пътя Мерцедес като забелязъл, че същия се управлява от жена. Продължил да се движи след автомобила на свид. Д., поддържайки близка до нейната скорост, като направил още няколко пъти зигзагообразни маневри. Свид. Д. започнала да шофира с по – висока скорост, като изпреварила още няколко автомобила. Свид. К. я следвал, понеже и той се движел в посока гр. Съединение, като свид. Д. и свид. К. на няколко пъти взаимно се изпреварили.

Свид Д. се изплашила от наблюдаваното от нея поведение на пътя на свид.К. и решила, че свид. К. я преследва и иска да й навреди. Повлияна от емоциите си, свид.

Д. взела решение да се обади на съпруга си – подс. С.. Свид. Д. накарала сина си – свид. С. С. да позвъни на баща си по телефона. Свид. С. се свързал с баща си – подс.

С., като разговорът бил проведен на високоговорител през мобилния телефон. Свид.

Д., разстроена, обяснила на подс. С., че била преследвана от автомобил, като през това време децата продиктували номера на автомобила на свид. К.. Последният се движел след тях, следвайки пътя си за гр. Съединение. Свид. Д. и подс. С. се уговорили, последният да се притече на помощ и да ги изчака на влизане в гр. Съединение. Свид.

Д. увеличила скоростта на автомобила и съвсем се отдалечила от автомобила на свид.

К.. След разговора със съпругата си, подс. С., който се намирал в град Съединение, се качил на мотоциклета си марка „Ямаха”, модел „Криптон“, с рег. № РВ ****К и се отправил към табелата за навлизане в гр. Съединение, откъм гр. Пловдив. Подс. С. спрял на спирка, намираща се в началото на гр. Съединение и изчакал автомобила на свид. Д..

След пристигането й свид. Д. слязла от автомобила и започнала да обяснява на подс. С. случилото се. През това време, покрай тях минал свид. К. като свид. Д. посочила на подсъдимия, че това е автомобилът, който я притеснявал. Свид. Д. са качила в автомобила си, а подс. С. се качил на мотоциклета си и тръгнал след свид. К., като се движел с висока скорост по главния път в гр. Съединение с цел да го настигне и да се саморазправи с него. След тях се движел автомобилът, управляван от свид. Д..

Подс. С. махнал на два пъти с ръка и викал след автомобила на свид. К., за да спре.

Свид. К. възприел движещия се на главния път в гр. Съединение мотоциклет зад него, като видял че го управлявал подс. С., без каска, който се опитвал да го настигне. В даден момент, в близост до бензиностанция „Петрол“ в гр. Съединение, подс. С. настигнал автомобила на свид. К.. Въпреки, че бил в населено място, подсъдимият не се съобразил и преследвайки целите си да настигне свид. К. и да се саморазправи, започнал да кара плътно до него. Изравнил се с автомобила на свид. К. на пътното платно, като се позиционирал откъм лявата част на автомобила и го притискал, за да спре, отправяйки към него обиди, псувни, наричайки го наркоман, пияница и, че искал 4 да убие жена му и децата му. Виковете на подс. С. били толкова силни, че свид. К. ги чувал ясно въпреки, че прозорците на автомобила му били затворени. Поведението на подс. С. уплашило свид. К., който преценил, че не е удачно да спира. Така двете превозни средства се движели успоредно, като автомобилът на свид. К. бил в пътната лента, а мотоциклет,а управляван от подс. С. на разделителната осева линия. В един момент обвиняемият замахнал с крак в опит да удари автомобила на свид. К., за да го принуди да спре, като успял да докосне задния калник.

По същото време, докато се развивали тези действия, свид. М. и свид. Б., се движели пеша в гр. Съединение, в близост до супермаркет „Фаворит“, в посока ул.

„Иван Вазов“. Двамата имали среща със свид.К.. Те чули шум от мотор, викове и псувни, идващи зад тях, поради което се обърнали да видят какво се случва. Те разпознали автомобила на свид. К., който се движел към тях и успоредно, от лявата му страна видели мотоциклета, управляван от подс.С., който продължавал да крещи и да псува. Виждайки свид. М. и свид. Б., свид. К. се почувствал по – спокоен и спрял автомобила малко преди намиращия се в близост магазин за хранителни стоки „Фаворит“. Подсъдимият спрял непосредствено пред автомобила на свид. К., като пуснал рязко мотоциклета си на земята, така че да препречи пътя на автомобила на свид. К.. Подс. С. веднага се отправил към шофьорската врата на автомобила на свид.

К., като отворил същата, след което веднага започнал да удря свид. К. с юмруци предимно в областта на главата. В опит да се защити, свид. К. вдигнал ръцете си за да се предпази. Докато го удрял подс. С. ядосано продължавал да обижда и псува свид. К., като крещял, че искал да убие жена му, с нея имало деца, че бил наркоман и пияница, че нямал книжка. Свид. К. се опитвал да отговори на словесната агресия на подс. С., като му казвал да изчака, че не знае за какво става въпрос, че не ги познава. Това обаче не възпряло подс. С.. В даден момент свид. К. се опитал да избута подс. С. от колата с краката си, но не успял, както и не успял и да излезе от автомобила, поради несваления си предпазен колан. Същевременно, виждайки случващото се пред тях, свид. М. и свид. Б. се опитали да се намесят, като започнали да говорят на подсъдимия да спре, за да се разберат, да не удря свид. К., опитали се и да дръпнат подсъдимия. Последният обаче бил доста по – едър от тях, поради което не успели да го отдалечат от свид. К..