Решение № 1209 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Варна , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501174 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280329/26.03.2021г., депозирана от Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, чрез гл. юрк. С. Ц., срещу Решение № 260711/02.03.2021г., постановено по гр.д. № 14197/2019г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 14-ти състав, с което е уважен предявеният от Потребителска кооперация „Напредък“, ЕИК 000073491, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „*****“, п.к. *, представлявана от председателя

Г. Д. К., действаща чрез пълномощника си адв.

М.К. от ВАК, срещу въззивника, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК и е прието за установено между страните, че Община Варна, ЕИК 000093442, не е собственик на реална част с площ 440 кв.м от недвижим имот, целият с площ 9158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ***, *** и *** - покрит пазар ж.к „***", *** и улица, която реална част е очертана в червен цвят на приложеното на лист 20 от делото копие на скица, както и Община Варна е осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски.

Решението се оспорва с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. По-конкретно се излага, че част от доказателствените материали по делото са кредитирани формално. Сочи се, че е игнорирано становището на вещо лице по допусната по искане на ответника СТЕ арх. Н. Н., изразено в о.с.з., проведено на 19.01.2021г., че в настоящия случай не може да бъде обособено самостоятелно УПИ за процесната сграда № 36, предвид императивната разпоредба на чл. 19 ЗУТ, както и това, че поземленият имот, 1 част от който са процесните 440 кв.м., е съсобствен и в същия е налице комплексно застрояване. Излага се, че още при построяване на сграда № 36 не е спазено отстоянието, посочено в Протокол № 48/08.08.1985г. за определяне на строителна линия и ниво. Оспорва се и твърдението на ищеца, направено в условията на евентуалност, за придобиване на процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по давност.

Твърди се и допуснато от ВРС нарушение на основни принципи на ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение на ВРС и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна Потребителска кооперация „Напредък“, чрез пълномощника си адв. М.К. от ВАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се застъпва становище за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът Община Варна се представлява от гл. юрк. С. Ц., която поддържа въззивната жалба, съответно оспорва отговора на същата, като моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна Потребителска кооперация „Напредък“ се представлява от адв.

М.К., която оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания по нея писмен отговор.

Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно представените доказателства за извършването им.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело №14197/2019г. по описа на ВРС, ГО, 14-ти състав, е образувано по предявен от Потребителска кооперация „Напредък“, срещу Община Варна, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна не е собственик на реална част с площ 440 кв.м /след допуснато в о.с.з. на 19.01.2021г. на осн. чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК изменение на иска чрез намаляване на неговия размер/ от недвижим имот, целият с площ 9158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, находящ се в ж.к. „****“, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ***, *** и

*** - покрит пазар ж.к „***", *** и улица, която реална част е очертана в червен цвят на приложеното на лист 20 от делото копие на скица.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на чл. 2, ал.3 от ЗОС (отм.), във вр.с пар. 26 от ПЗР ЗИДЗК (обн. ДВ, бр. 41 от 2007г.), доколкото въз основа на Разрешение за строеж № 96/11.09.1985г. на РНС „Възраждане“, в посочения ПИ с идентификатор ***, със средства на кооперацията е построена сграда, завършена през 1985г. и въведена в експлоатация през 1988г., но за същия е издаден АЧОС № 452/15.01.1998г., съответно в кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед на началника на СК – Варна, поземленият имот е нанесен като имот – частна общинска собственост. В условията на евентуалност претендира, че е придобил собствеността върху имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на упражнявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 1986г. до датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019г.

Ответникът Община Варна не оспорва правото на собственост на ищеца върху построената от него сграда (магазин за риба и рибни продукти) в ПИ с идентификатор ***, за която последният се е снабдил и с констативен нотариален акт № 38, том 2

I, per. № 782, дело № 178 от 14.04.1999г. на нотариус Р. Т. с район на действие Варненски районен съд, но твърди липса на осъществен в полза на ищеца фактически състав по пар. 26 от ПЗР ЗИДЗК, във вр.с чл. 2, ал.3 от ЗОС досежно процесната реална част от горепосочения поземлен имот. Счита и че последният не е бил годен обект на давностно владение в твърдяния от ищеца период на упражняване на същото. Сочи, че собственик на процесния имот е Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС.

Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди да е собственик на процесната реална част от ПИ с идентификатор ***, в която е изградена собствената му сграда – търговски обект, но правото му на собственост се оспорва от ответника – Община Варна със съставен АЧОС (приложен по делото) за целия поземлен имот, т.е. налице е първата хипотеза на т. 1 от ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

Предмет на настоящото дело е претенцията на ищеца за отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответника по отношение на процесната реална част от ПИ с идентификатор ***. Доколкото се касае за отрицателен установителен иск и предвид задължителните разяснения по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, в настоящото производство ответникът носи тежестта да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост.

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая Община Варна се легитимира като собственик на процесния имот с приетия като писмено доказателство по делото Акт за частна общинска собственост № 452 от 15.01.1998г., издаден на осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и Заповед № Р - 351/18.08.1995г. на кмета на Община Варна, за имот, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „****“, І м.р., кв.13, парцел „Търговски център“, представляващ земя – 11 200 кв.м. /отредена за търговски център/. След одобряване и влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, на осн. чл. 59, ал.1 от ЗОС е съставен и Акт за частна общинска собственост № 7226 от 23.11.2012г., също приложен по делото, с който 3 като общинска собственост е актуван ПИ с идентификатор ***.

Не е спорно между страните по настоящото дело, че ищецът Потребителска кооперация „Напредък“, преименувана така от РПК „Наркооп" – Варна, видно от приетото като писмено доказателство Решение № 6-39 от 27.03.1986г. на ИК на ОНС Варна, е собственик на изградената от нея сграда № 36 в процесния ПИ с идентификатор ***.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената в първата инстанция съдебнотехническа експертиза на вещото лице инж. Р. П., което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, процесният ПИ с идентификатор *** е с площ 9159 кв.м, същият е описан в АЧОС № 7226/23.11.2012г., като в неговите граници попада сграда с идентификатор ***, представляваща масивна монолитна постройка на един етаж, със застроена площ от 264 кв.м. Необходимата прилежаща към сградата площ при плътност на застрояване 60%, според експерта, е 440 кв.м.

Доколкото актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие относно правото на собственост в полза на Общината, а само констативно такова, то в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието в неговия патримониум към момента на издаване на процесния АЧОС № 452 от 15.01.1998г. на правото на собственост върху актувания имот, на посоченото в акта придобивно основание, в конкретния случай – чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС.

Съгласно цитираната разпоредба (в действащата редакция към 15.01.1998г.) общинска собственост са жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996 г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община.

Разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС /обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г., отм. ДВ, бр.101/2004г./ обаче, идентична с тази на пар. 26 от ПЗР ЗИДЗК предвижда, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991г., включително и прилежащият терен.