Решение № 339 от 16.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300501354 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Обжалвано е Решение №260335 от 05.02.2021г. по описа на ПРС, първи брачен състав, постановено по гр.д.№11448/2019г., с което се ИЗМЕНЯ постановения по гр.д. 16966/16г. на Районен съд – Пловдив режим за лични отношения между детето И. И. У., ЕГН ********** и бащата И. И.

У., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. *** като вместо това постановява:

Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката; пролетна ваканция на детето през четните години за периода, който е определен от Министерство на образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до 18.00 ч. на предпоследния ден от нея с преспиване в дома на бащата; Коледната ваканция на детето през нечетните години за периода, който е определен от Министерство на образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до 18.00 ч. на предпоследния ден от нея с преспиване в дома на бащата; на рождения ден на бащата и именния му ден след края на учебните занятия до 1 началото на учебните занятия на следващия ден, ако денят е присъствен за училището, ако е неприсъствен от 9.00 до 19.00 часа; На рождения ден на детето, то ще е с баща си през четните години след края на учебните занятия до началото на учебните занятия на следващия ден, ако денят е присъствен за училището, ако е неприсъствен от 9.00 до 19.00 часа. Посочените Коледна и пролетна ваканция включват обичайно празниците Коледа, Нова година и Великден, и се РАЗРЕШАВА на ненавършИ. пълнолетие И. И. У., ЕГН **********, роден на ***г. да пътува многократно извън пределите на Република България до два пъти в годината за период до 30 дни за първата половина на годината и до 30 дни за втората половина на годината до държави – членки на ЕС, съседните на България държави, Великобритания, Северна Ирландия придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, родена на ***г. с адрес: гр. П., бул. *** за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила, без съгласието на бащата И. И. У., ЕГН **********, като в тази връзка разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.

Въззивна жалба с вх.№2821/26.05.2021 е депозирана от Р. Д. П. с ЕГН**********, чрез процесуалните и представители адв. М.П. и адв.Ж.Б. против Решение №260335/05.02.2021г. постановено по гр.д.№11448/2019г. по описа на ПРС, първи бр.с. , в частта с която се изменя постановеният режим на лични отношения между детето И. И. У. и бащата И. И. У. и в частта с която разрешените на ненавършилото пълнолетие дете задгранични пътувания са ограничени само до два пъти в годината, дадени за осъществяване само с придружител майката, но не и с придружител упълномощено от нея лице и са ограничени за срок от пет години..Развиват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, в обжалваните части по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо това, въззивния съд отхвърли претенцията на бащата за изменение на режима на лични отношения определен с Решение по гр.д. 16966/16г. на Районен съд – Пловдив и да се разреши задграничните пътувания на малолетното дете И.

И. У., осъществявани без съгласието на бащата И. И. У., да бъдат неограничен брой пъти в една календарна година до навършване на 2 пърнолетие на детето, при максимална продължителност на едно пътуване до 30дни, до държавите членки на Европейския съюз, съседни на България държави, Великобритания и Северна Ирландия, като детето бъде придружавано от майка си или от изрично посочено от нея лице. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции..

В срок е постъпил отговор от И. И. У., чрез процесуалния му представител адв. Е.Т. , с който е взето становище относно неоснователността на жалбата, по съображения подробно изложени в същия. Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт в частта, с която е изменен режима на лични отношения на бащата с детето определен с Решение по гр.д. 16966/16г. на Районен съд – Пловдив, а в частта с която е дадено разрешение за пътуване на детето И., без съгласието на бащата, решението като неправилно се моли да бъде отменено, като вместо това искът отхвърлен.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от И. И. У., чрез процесуалния му представител адв. Е.Т. против Решение №260335/05.02.2021г. постановено по гр.д.№11448/2019г. по описа на ПРС, първи бр.с., в частта с която е постановено, че посочените Коледна и пролетна ваканция включват обичайно празниците Коледа, Нова година и Великден и в частта с която, се разрешава на ненавършилото пълнолетие дете да пътува многократно извън пределите на Р.България до до два пъти в годината за период от 30 дни за първата половина и до 30 дни за втората половина от годината, до държави – членки на ЕС, съседните на България държави, Великобритания, Северна Ирландия придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, родена на ***г. за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила, без съгласието на бащата. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт в обжалваната част по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се отмени първоинстанциония акт в обжалваните части, като вместо това постановеният режим на бъде разширен, като в същия се включат есенната и междусрочната ваканция, като бащата И.У. има право да взима сина си И. У. от 10.00ч на първия ден до 18.00ч на последния ден от определената от МО есенна ваканция, всяка четна година и от 10.00ч на първия ден до 18.00ч на последния ден от определената от МО междусрочна ваканция всяка нечетна година; претенцията за даване на разрешение на малолетното дете И. И. У., ЕГН **********, роден на ***г. да пътува 3 многократно извън пределите на Република България до членки на ЕС, съседните на България държави, Великобритания, Северна Ирландия придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, за неограничен период от време, моли да бъде отхвърлена като изцяло неоснователна, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме предявеният от Р. Д. П. насрещен иск за основателен , моли при уважаването му да се постанови, че пътуванията на ответницата не могат да съвпадат по време с времето на постановения режим на лични отношения на бащата със сина му И. И. У..Не се претендират разноски.

Постъпил е отговор на насрещната въззива жалба от Р. Д. П., в който е взето становище относно нейната неоснователност, по съображения подробно изложени в същия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата и насрещната жалба, намира за установено следното:

Жалбата и насрещната жалба са подадени в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

След съвкупна преценка на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция доказателства, съдът направи следните правни изводи:

4

Относно изменение режима на лични отношения на бащата И.У. и детето И. У.:

Страните имат едно родено от брака дете – И. И. У., роден на ***г. С влязла в сила съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№16966/2016 по описа на ПРС, четвърти бр.с., упражняването на родителските права по отношение на детето И. са предоставени на майката Р. Д. П.; определено е местоживеене на детето при майката на адрес: гр. П., ул. ***, като на бащата И. И. У. е определен режим на лично отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 12.15 часа до 19.00 часа в събота и от 9.00 часа до 19.00 часа в неделя без преспИ.е; на именния и рождения ден на бащата от 9.00 часа до 19.00 часа; една седмица през лятото; един ден на Великденските и един ден на Коледните празници от 9..00ч до 19.00ч на същия, едно седмица през лятото, с преспИ.е, която не съвпада с редовния годишен отпуск на майката. Спорът между родителите се свежда до това, налице ли са условията на изменение на така определения режим на лични отношения между бащата и детето.

При определяне на кого от двамата родители да се предоставят родителските права, съдът се ръководи преди всичко от интересите на детето, от неговите нужди, от родителските качества на всеки един от двамата родители, от материалните им възможности, от битовите условия и въобще от всички условия благоприятстващи за нормалното бъдещо отглеждане и възпитание на детето. При изменение режима на лични отношения на детето с родителя на комуто не са предоставени родителските права, съдът отново на първо място се ръководи от интересите на детето, от неговите нужди, както и от родителския капацитет на родителя, които иска промяна на режима.

Родителят на комуто са предоставени родителските права – Р. П. оспорва предявения иск за изменение на режима на лични отношение между бащата и детето като навежда няколко твърдения в тази насока. Твърди се, че детето И. е диагностицирано с „***“, което заболяване изисква предпазна хигиена и дисциплина, използването на подходящи дрехи и препарати.

Твърди, че бащата не приема сериозно кожното заболяване на детето, в резултат на което не намира за необходимо да спазва предписанията на лекарите, в резултат на което след осъществяване на контакти между бащата 5 и детето, алергията на детето се активира, детето страда, а майката следва да приеме мерки за потушаването на заболяването. На второ място се твърди, че исканият от бащата по-широк режима на лични отношения е несъвместим с трудовата му заетост през уикендите по повод на давани от последния уроци по плуване, поради което бащата не би могъл да се грижи пълноценно за детето. На трето място се твърди, че детето И. е прекарало тежко заболяване - т., което е в ремисия, но както при всяко заболяване, включително и при това, дори леката настинка има за последица спадане на т., което обстоятелство представлява риск за живота и здравето на детето, ако не се полагат нужните грижи, в това число и не се спазва съответния за болестта начина на хранене. В тази връзка се твърди, че бащата И.У. отказва да разбере нуждите на неговото дете и да се съобрази с грижите за задоволяване на тези нужди за живот и здраве на детето.

Бащата И. У. оспорва наведените от майката Р.П. твърдения, като изцяло неоснователни. Твърди, че изцяло се съобразява както с предписанията на лекарите, така и с необходимия хранителен режим на детето по повод констатираните заболявания на И.. Оспорва твърденията на Р.П., че е предизвиквал дерматологични кризи. Посочва, че са голословни твърденията на майката за невъзможност бащата да полага грижи за сина си през съботния ден, поради служебната му ангажираност.

За доказване на твърденията на страните по делото са събраните писмени, гласни доказателства и е назначена СПЕ.

Установява се от заключението на допусната и приета пред настоящата инстанция СПЕ на вещото лице Д.В., което съдът кредитира като компетентно, обективно и незаинтересовано, че И.У. покрива критериите за висок родителски капацитет, няма данни за абнормално поведение, има социално приемлива поведенческа и емоционална регулация. Вещото лице сочи, че нивото на емоционална зрялост при И.У. е предпоставка за справяне със стреса по реалистичен, насочен към бъдещето начин и формиране на правдиви очаквания, касае се за добре функционираща, адаптивна и устойчива на стресовите събития личност, с високи познавателни, емоционални и личностни ресурси, които са предпоставка в ситуация на затруднения да реагира директно, с открито поведение и рационален самоконтрол. Не са установени оформени агресивни тенденции, отличава се 6 с конформни нагласи, емоционална гъвкавост, доброжелателност, стремеж към ползотворни дейности. Декларира категорична готовност да полага съответните родителски грижи и възпитание спрямо детето си – И. У., демонстрира познаване на потребностите на детето, прави бъдещи планове относно развитието му, осигурява му подкрепяща и безопасна среда.