Решение № 269 от 21.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Бургас, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601258 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Борислав Янков от АК - Бургас, упълномощен защитник на Р. С. Ц. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ****, ет. ****, подсъдим по НОХД № 1751/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 134 от 30.07.2024 г., постановена по същото дело.

С присъдата подсъдимият Ц. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.

1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. С присъдата на основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд осъдил подс. Ц. да заплати сторените в досъдебното и съдебното производство разноски, както и да заплати държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на 1 изпълнителен лист. Най-накрая първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените доказателства – два броя дискове, като е постановил да останат приложени по делото, след което да се унищожат по предвидения в ПАС ред.

С жалбата и допълнението се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила. В тази връзка се застъпва, че по делото е било приложено пълномощно, с което подсъдимият е упълномощил съпругата си за свой защитник, но въпреки това съдът не я е допуснал като такъв. Счита се, че това е съществено нарушение на производствените правила, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за повторно разглеждане от районния съд. Като съществено нарушение на процесуалните правила се оценява и непредявяването на двата диска, приложени към делото, което се изтъква като допълнителен довод за връщане на делото на първата инстанция. Допълва се, че обжалваната присъда страда от липса на анализ на доказателствените материали, като се акцентира върху противоречивите заключения на приложените съдебно-оценителни експертизи. Под евентуалност се възразява срещу размера на наложеното наказание, което според защитата не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Допълва се, че съдът не е приобщил доказателства от Затвора-Бургас, относно поведението на подсъдимия по време на престоя му там, а отделно от това и неправилно е третирал осъжданията на Ц. веднъж при квалифицирането на престъплението, като такова извършено при „опасен рецидив“ и втори път – като допълнително отегчаващо вината му обстоятелство. В тази връзка и под евентуалност, защитникът моли за изменение на обжалваната присъда, посредством намаляване на размера на наложеното наказание. Прави доказателствени искания за назначаване на повторна тройна оценителна експертиза и за изискване на характеристични данни от Затвора – Бургас за Р. Ц..

В закрито заседание на 11.09.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства, поради което и е оставил доказателствените искания без уважение.

2

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Счита, че наложеното наказание е справедливо и съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.

Пред въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощен защитник - адв. Янков – БАК, който поддържа въззивната жалба, намирайки първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че е допуснато съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия, поради неучастието на защитника по чл. 91, ал. 2 НПК (съпругата му) в първоинстанционното съдебно следствие. Поради това моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от РС-Бургас. Под евентуалност моли за изменение на присъдата, чрез намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимият Р. Ц. се придържа към казаното от неговия защитник и също счита, че правото му на защита е било ограничено, поради което и от пет дни е обявил гладна стачка. Допълва, че е признал вината си, но не счита, че е „тежък рецидивист“, както се опитват да го представят.

В предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да се намали присъдата му.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на 3 доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд не споделя възраженията на защитата, че в хода на производството е било нарушено съществено правото на защита на подсъдимия, като не е била допусната до участие, в качеството й на защитник по чл. 91, ал. 2 НПК, съпругата на подсъдимия. Действително в хода на съдебното следствие на л. 79-80 от първоинстанционното производство е приложено пълномощно (без дата), с което подсъдимият е упълномощил съпругата си Г. Ц. с правата по чл. 99, ал. 1 НПК. Пълномощното е придружено и от удостоверение за сключен граждански брак. Във връзка с това упълномощаване липсва произнасяне от първата инстанция, което може да се окачестви като процесуален пропуск, но което вероятно се дължи и на обстоятелството, че видно от протоколите от съдебните заседания – нито подсъдимия, нито упълномощеният му защитник – адв. Янков – БАК, са направили каквито и да е искания в тази връзка. Тъкмо напротив – и двамата не са възразявали по даване ход на делото в отсъствие на съпругата на подс.

Ц., нито по какъвто и да е начин личи да са държали на нейното присъствие.

При това положение и с оглед обстоятелството, че във всички съдебни заседания подсъдимият е бил представляван от защитник-адвокат, който активно е участвал в процеса в защита на правата на своя подзащитен, то и изводът за допуснато съществено нарушение, свързано с накърняване на правото на защита на Ц., поради неучастие на съпругата му, не се възприема от настоящия състав. Нещо повече – съгласно правилото в чл. 271, ал. 3 от НПК - ако защитниците са повече от един, както е в случая, неявяването на някои от тях не е основание за отлагане на делото. Законът не прави разлика в 4 причините за неявяването, а само се интересува от това дали подсъдимият има друг защитник, който да го представлява. Видно от съдебните протоколи от първоинстанционното производство – съпругата на подсъдимия не се е явила на нито едно съдебно заседание, без да посочи каквито и да е причини за неявяването си, като същевременно подсъдимият е бил представляван от друг защитник – адвокат, като и двамата за заявявали, че желаят ход на делото да бъде даван. По мнение на въззивната инстанция - защитата на подсъдимия е била осигурена в пълен обем от представляващия го защитник-адвокат, който е присъствал в съдебните заседания, поради което и неучастието на един от защитниците не може да се приеме за процесуално нарушение, още по-малко съществено по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 335, ал. 2 НПК е недопустимо делото да се връща на първата инстанция, ако въззивният съд сам може да отстрани допуснатото нарушение.

С други думи, дори да се приеме, че неучастието на съпругата-защитник в няколко от заседанията пред първоинстанционния съд е съществено процесуално нарушение, това не дава основание за уважаване на искането за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция, тъй като настоящата инстанция също е инстанция по фактите, пред която може да се проведе съдебно следствие и съдебни прения по аналогичен ред с този в първоинстанционното съдебно производство. Възможността за пълноценно участие на съпругата – защитник във въззивното производство, включително и чрез представяне/оборване на доказателствата и/или участие в съдебните прения, изключва отменително основание по чл. 335, ал. 2 от НПК и в достатъчна степен гарантира справедлив и състезателен съдебен процес в контекста на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Предвид това въззивният съд изрично призова Г. Ц. за съдебното заседание пред ОС-Бургас. Въпреки това, и въпреки изявлението на подсъдимия, че съпругата му е надлежно информирана за делото – тя не се яви, без да се сочат каквито и да е основателни (а още по-малко подкрепени с доказателства) причини за неявяването й. По този начин Ц. сама се отказа от възможността да участва в производството, поради което и с оглед правилото на чл. 271, ал. 3 НПК и предвид факта, че подсъдимият беше представляван от упълномощен защитник – адвокат, като и двамата поискаха да бъде даден ход на делото, въззивният съдебен състав, подобно на РС-Бургас, разгледа делото в отсъствие на Г. Ц., без това да може да се окачестви като нарушаване на 5 правото на защита на подсъдимия.

Несподелими се явяват и възраженията във въззивната жалба и допълнението към нея, че доказателствата са били третирани едностранчиво, както и че липсват анализ на гласните, писмените и веществените доказателства. Видно от мотивите към присъдата – в тях първоинстанционният съд ясно, логично и последователно е изложил фактическата обстановка, която приема за осъществена, като съобразно чл.

305, ал. 3 НПК е направил детайлен анализ на доказателствените материали, излагайки съображения кои от тях кредитира и защо. Аналитичната дейност на районния съд, в нейната цялост, се окачествява от настоящия състав като задълбочена, последователна и законосъобразна, а приложените мотиви – за правилни и логични, поради което и упреците на защитата не могат да бъдат споделени.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция: