Решение № 110 от 25.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500352 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД против решение № 110/29.04.2021г., постановено по т.д. № 1003/2020г. на ОС – Варна в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Г. АНГ. Б. сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени му телесни повреди при ПТП на 08.05.2020г., в гр.Варна, причинено от водача на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Фолксваген поло“, рег. № В 4338 КА, управляван от Т.Д.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 40 лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицинско освидетелстване, претърпени вр. гореописаното ПТП, както и сумата от 632.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от изтичане на петнадесет работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ – 18.06.2020г. до извършеното частично плащане – 09.10.2020г., на основание чл.497 КЗ вр. чл.86 ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението не съответства на изискването 1 за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът не е оценил правилно всички установени по делото конкретни обстоятелства – вида, броя и получените вследствие на ПТП травматични увреждания от ищеца, продължителността на оздравителния процес, липсата на настъпили усложнения в хода на лечението и възстановяването, не е отчел социалноикономическата обстановка към релевантния момент и съдебната практика по сходни случаи. Оспорва, че присъдените имуществени вреди – разходи за издаване на медицинско удостоверение са в причинна връзка с увреждането.

Отправеното до съда искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и отхвърляне на уважените искови претенции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Г.Б., чрез адв. Я., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за горницата над присъдените 11 000 лева до предявения размер от 30 000 лева решението не е обжалвано.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

ОС – Варна се е произнесъл по предявени от Г. АНГ. Б. против „Дженерали застраховане“ АД искове с правно основание по чл.432 ал.1 вр. чл. 493 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Наведените в исковата молба фактически основания са, че на 08.05.2020г. в гр.Варна, въззиваемият Б. е претърпял ПТП, при което водачът на л.а. "Фолксваген", рег. № В 4338 КА не пропуска и блъска движещият се от ляво на дясно и управляван от него мотоциклет "Кавазаки", рег. № В 3166 К. В резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горна фаланга на първи пръст на лявото ходило, кръвонасядания по гръдния кош и лява хълбочна област, представляващи средна телесна повреда, както и множество леки телесни повреди. По повод счупването долният му ляв крайник е бил обхванат от гипсова лонгета от горната трета на подбедрицата до пръстите на ходилото. Твърди се, че от така описаните травматични увреждания е претърпял продължителни по интензитет болки и страдания, приемал е болкоуспокояващи медикаменти, бил е ограничен във възможността да се движи и самообслужва, грижите за него били поети от съпругата му, имал нужда от помощта на близките си, започнал да страда от безсъние, замаяност, отпадналост и уморяемост. След свалянето на гипса се наложило да се раздвижва и да прави рехабилитация, което също било съпроводено с физическа болка. Сочи се още, че за периода от инцидента до 10.07.2020г. ползвал отпуска за временна нетрудоспособност, както и че към настоящия момент оздравителния процес не е приключил - продължава да изпитва болка, не може да свива увредения палец на левия крайник, което го кара да се чувства непълноценен. Освен физическата болка от получените травми, твърди, че в резултат на ПТП е претърпял и психически травми - стрес и страх. Направил е и разходи в 2 размер на 40 лева за издаването на медицинско удостоверение. Предвид виновността на водача на л.а., застрахован по силата на действащ към датата на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" по договор с ответното дружество е предявил претенция пред последното за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени, заведена по щета № 210675206/18.06.2020г. и по която застрахователят е предложил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лева, които не са изплатени, а за имуществените е постановил отказ. С оглед несъгласието с определения размер, респ. отказа за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са предявени и настоящите искови претенции за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществените вреди и сумата от 40 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва да забава върху двете главници, считано от 10.07.2020г.

С депозирания в срок отговор ответната страна е оспорила така предявените искове с възражения за тяхната неоснователност. Не оспорва валидността на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, както и виновността на застрахования водач на л.а.

"Фолксваген Поло", рег. № В 4338 КА, но счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който се твърди, че се е движил с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или аварийно спиране при възникналата опасност за движението.

Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял сочения в исковата молба посттравматичен стрес. Счита, че с оглед на получените травматични увреждания, продължителността на оздравителния процес и липсата на настъпили усложнения определеното по предявената щета обезщетение от 14 000 лева напълно възмездява претърпените неимуществени вреди, поради което и исковата претенция за горницата над тази сума е неоснователна.

Относно претендираните имуществени вреди се сочи, че направеният разход за издаване на медицинско удостоверение не е в причинна връзка с увреждането от ПТП и проведеното лечение. Оспорва претенцията за лихва с възражение, че е налице кредиторова забава - непосочване на банкова сметка за изплащане на обезщетението.

С допълнителния отговор по чл.373 ГПК ответното дружество навежда твърдения и представя доказателства за извършено извънсъдебно плащане на сумата от 14 000 лева.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбата оплаквания по правилността на първоинстанционното решение, становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, 3 че на 08.05.2020г., в гр.Варна, на кръстовището между ул."Коево" и бул."Цар Освободител" е настъпило ПТП с участието на управлявания от въззиваемия Г.Б. мотоциклет "Кавазаки 3Х9Р", рег. № В 3166 К и л.а. "Фолксваген Поло", рег.№ В 4338 КА, с водач Т.Д.А.. По повод на същото, с влязло в сила решение от 25.02.2021г., постановено по НОХД № 5038/2020г. на РС - Варна Т.А. е признат за виновен за това, че нарушавайки правилата за движение по пътищата /конкретно посочени разпоредби на ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил на Г.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно, вътреставно счупване на горната фаланга на първи пръст на лявото ходило, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 1.5 - 2 месеца.

Не е спорно и това, че към датата на настъпване на ПТП между виновния водач и ответното дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и че на 18.06.2020г. въззиваемият Будраков е предявил пред застрахователя искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, заведено като щета № 210675206/18.06.2020г. С писмо изх. № 310017415/29.06.2020г. същият е бил уведомен, че за претърпените неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 14 000 лева.

Тази сума му е изплатена в хода на производството пред окръжния съд, съгласно преводно нареждане от 09.10.2020г.

Относно заявената претенция за заплащане на сумата от 40 лева, съставляваща такса за издаване на медицинско удостоверение № 361/11.05.2020г., платена по фактура № 41306/11.05.2020г. /приети като доказателства/ е отказано плащане с мотив, че същата е неоснователна.

С оглед на горното, между страните не е налице спор относно наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение от застрахователя - виновно противоправно поведение от страна на застрахования водач, претърпени от въззивника неимуществени вреди в резултат на получените при ПТП травматични увреждания, валидна застраховка, покриваща гражданската отговорност на деликвента, предявена претенция пред застрахователя.

Предвид липсата на наведени във въззивната жалба оплаквания към настоящия момент не е налице спор и относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и по направения от първоинстанционния съд извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия мотоциклетист /въззиваемия/. По тази причина съдът не обсъжда събраните по делото доказателства /гласни и САТЕ/ относно установяване на механизма на автопроизшествието и поведението на въззиваемия вр. настъпването на същото.

Спорът пред въззивната инстанция е дали изплатеното в хода на процеса обезщетение в размер на 14 000 лева е достатъчно да възмезди претърпените от въззиваемия неимуществени вреди, съобразно критерия за 4 справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и съставлява ли направеният разход за снабдяване с медицинско удостоверение имуществена вреда, за обезщетяването на която ответното дружество отговаря.

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. Следва да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към последното съгласно съдебната практика са размерът на предвидените в КЗ лимити/.

В настоящия казус, според посоченото по-горе решение на наказателния съд, имащо на основание чл.300 ГПК задължителна сила и по въпроса за вредоносния резултат като елемент от фактическия състав на престъплението, в резултат на процесното ПТП въззиваемият Г.Б. е получил многофрагментно, вътреставно счупване на горната фаланга на първи пръст на лявото ходило, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 1.5 - 2 месеца. Наред с това, видно от представената медицинска документация и неоспореното заключение на СМЕ е, че освен фрактурата на пръста на левия долен крайник са получени и други травматични увреждания - кръвонасядания по гръдния кош в ляво /4 см./, кръвонасядане в лява хълбочна област /6 см./ и ожулване по левия лакът /4/3 см./. След инцидента въззиваемият е бил прегледан в спешния център на МБАЛ "Св.Ана", по повод на установената фрактура му е поставена гипсова лонгета от горната трета на подбедрицата до пръстите на ходилото за срок от 30 дни и освободен за домашно лечение.