Решение № 233 от 11.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. С., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200361 по описа за 2024 година Производството е по повод жалба на „МЦД 02“ ООД с ЕИК ............, представлявано от управителя С.Ф.М. против наказателно постановление №F654397/22.06.2022г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Б., с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС е наложено на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС наказание „Глоба“ в размер на 5600 (пет хиляди и шестстотин) лева.

Дружеството жалбоподател, редовно и своевременно призовано за съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По повод на извършена проверка на търговското дружество „МЦД 02“ ООД за установяване на факти и обстоятелства, обхващаща периода от 01.11.2021г. до 30.11.2021г., възложена с РИП №П- 02002022018500- 0РП1 001/28.01.2022г., във връзка с окончателен доклад №А- 02000221005028- ОкД001/27.01.2022г. на отдел РОС от св. Д. М.- инспектор по приходите в ТД на НАП- Б. било установено, че ,,МЦД 02“ ООД, представлявано от С.Ф.М., регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да отрази кредитно известие №0000026318/16.11.2021г. с данъчна основа в размер на 3000 лева и начислен ДДС в размер на 600 лева и кредитно известие №**********/16.11.2021г. с данъчна основа 25000 лева и ДДС- 5000 лева, издадени от „Агротехники и Ко“ ООД в дневника за покупки и справкадекларация по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2021г. до 30.11.2021г.

Проверяващата инспекторка приела за установено, че „МЦД 02“ ООД е следвало да включи кредитните известия в дневника за покупки и справкадекларация по ЗДДС за данъчен период 01.11.2021г.- 30.11.2021г. в срок до 14.12.2021г. и което неотразяване на ДКИ в горепосочения период било довело до определяне на данъка в по- малък размер.

Инспекторката от ТД на НАП установила още, че дължимият ДДС е начислен от ЗЛ през месец януари 2022г. като кредитно известие №0000026318/16.11.2021г. с данъчна основа в размер на 3000 лева, начислен ДДС в размер на 600 лева и кредитно известие №**********/16.11.2021г. с данъчна основа 25000 лева и ДДС- 5000 лева били включени в дневника за покупки и СД по ЗДДС за месец януари 2022г. с вх.

№20001596260/13.02.2022г.

Нарушението било установено на 26.04.2022г. по повод на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол №П- 02002022018500- 073- 001/27.04.2022г.

Свидетелката Д. М. приела, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС. За това нарушение на 16.05.2022г. съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката, а колегата й, св. Х. Д. се подписала като свидетел по съставянето и връчването на акта. Актът бил получен от упълномощено лице на 16.05.2022г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр.

Б. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС му 2 наложил наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5600 (пет хиляди и шестстотин) лева за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът счита, че неправилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.124, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по несъмнен начин, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение по тази разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. За да възникне посоченото задължение не е достатъчно наличието на издадено кредитно известие, а е необходимо същото да е и получено от регистрирано по ЗДДС лице, доколкото разпоредбата визира задължение за отразяване не на всички кредитни известия, а само на получените от него.

По делото не е спорно, че дружеството „МДЦ 02“ ООД е имало качеството си на регистрирано лице по ЗДДС, което не е отразило кредитни известия №0000026318/16.11.2021г. с данъчна основа в размер на 3000 лева и начислен ДДС в размер на 600 лева и кредитно известие №**********/16.11.2021г. с данъчна основа 25000 лева и ДДС- 5000 лева в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, а именно от 01.11.2021г.- 30.11.2021г., в срок до 14.12.2021г. Видно от протокол №П02002022018500- 073- 001/27.04.2022г. дружеството жалбоподател е включило горепосочените кредитни известия след този срок в дневника за покупки за 3 месец 01.2022г.

Съгласно чл.115. ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата като съгласно чл.115, ал.З от ЗДДС при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки- кредитно известие.

Основание за издаване на кредитно известие възниква само в определени случаи: при разваляне на сделка за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал търговска фактура на клиента; за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по- висока стойност за договорената доставка; за да се обезщети клиента за получени некачествени стоки или услуги, за които той е получил фактура, но които той е отказал или при фактуриране на грешни стоки и услуги, или при фактуриране на стоки и услуги на цени, по- високи от предварително уговорените.

В разглеждания по делото случай от представените по делото Договор за финансов лизинг от 05.11.2021г. и Споразумителен протокол за прихващане на насрещни задължения №61559 от 10.11.2021г. се установи, че дружеството „МДЦ 02“ ООД е закупило от „Агротехники и Ко“ ООД селскостопанска техника на обща стойност 285600 лева с включен ДДС при условията на финансов лизинг. „МДЦ 02“ ООД е извършило две авансови плащания към „Агротехники и Ко“ ООД за това в общ размер на 33600 лева. Видно от протокол №П- 02002022018500- 073- 001/27.04.2022г., за извършените плащания

„Агротехники и

Ко“

ООД е издало фактура

№3000000196/28.10.2021г. в размер на 3600 лева и фактура №3000000205/05.11.2021г. в размер на 30000 лева. След одобряване на лизинга на „МДЦ 02“ ООД продавачът „Агротехники и Ко“ ООД е прехвърлил собствеността на актива на лизинговата компания „ОТП Лизинг“ ЕООД. След подписването на договора за лизинг между „МЦД 02“ ООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, Агротехники и Ко“ ООД е издало фактура за актива на „ОПТ Лизинг“ ЕООД с цялата продажна цена и е издало към „МЦД 02“ ООД кредитно известие №0000026318/16.11.2021г. към фактура №3000000196/28.10.2021г. и кредитно известие

№**********/16.11.2021г. към фактура

4

№3000000205/05.11.2021г. за преведените авансови суми, които е предоставило на лизинговата компания като кредитните известия не са постъпили в счетоводството на „МЦД 02“ ООД. Дружеството „МЦД 02“ ООД е извършило годишна инвентаризация на разчетите през месец 01.2022г. и е установена разлика в разчетите и документите между „МЦД 02“ ООД и „Агротехники и Ко“ ООД.

От констатациите по време на проверката, обективирани в приетия като доказателство по делото протокол №П- 02002022018500- 073001/27.04.2022г., проверяващият инспектор е приел за установено, че след изясняване на фактическата обстановка след годишната данъчна инвентаризация „МЦД 02“ ООД, включва незабавно кредитни известия №0000026318/16.11.2021г и №**********/16.11.2021г. в дневника за покупки за месец 01.2022г. От същия протокол се установява още, че инспекторът, св.

М. е констатирала, че при установяване на проблема задълженото лице е изискало документите от всички участващи в сделката страни като несвоевременното включване на кредитните известия в дневника за покупки в месец 11.2021г. се дължи на несвоевременния и/или непълен обмен на документи между страните по сделката, която сама по себе си е сложна.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира за установено, че няма доказателства, които да наведат на това дали действително гореописаните кредитни известия са били получени в този период от „МЦД 02“ ООД или изобщо кога точно са получени, за да бъде заключено с точност, че същото е извършило нарушението, за което е санкционирано, доколкото самото получаване на кредитните известия се явява и част от фактическия състав на чл.124, ал.5 от ЗДДС. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания на разпитаната данъчна инспекторка, св. М., която заявява, че се предполага, че търговецът е получил кредитното известие понеже бил подписан споразумителен протокол за прихващане на насрещни задължения №61559 от 10.11.2021г., но не знае кога са получени от дружеството жалбоподател.

В тази връзка настоящият състав приема, че за да е налице нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и да бъде съставомерно деянието следва да е безспорно установено по делото, че процесните кредитни известия са били получени в същия месец, за който са издадени, а именно месец ноември 5

2021г. или поне до края на срока за отразяване- до 14.12.2021г. Това обстоятелство не само не беше доказано от страна на наказващия орган, но и не се описва или твърди за конкретния момент нито в обстоятелствената част на акта, нито в наказателното постановление. Реалното получаване на кредитното известие като елемент от фактическия състав на чл.124, ал.5 от ЗДДС намира категорична опора и в трайно установената практика на Върховен административен съд: Решение №15442 от 14.12.2020г. по адм. дело №8391/2020г., Решение №6188 от 25.05.2016г. по адм. дело №1952/2015г., Решение №13290 от 08.12.2015г. по адм. дело №15523/2014г., Решение №2512 от 08.03.2016г. по адм. дело №15565/2014г., Решение №16902 от 17.12.2013г. по адм. дело №4780/2013г., Решение №11769 от 06.11.2015г. по адм. дело №4412/2014г.

Съдът счете, че при гореописаната фактическа обстановка не се доказва по безспорен и категоричен начин, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение, за което е санкционирано, тъй като не са налице всички гореизложени елементи от състава на нарушението по чл.124, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност.

Ето защо съдът следва да приеме, че няма извършено нарушение от страна на дружеството жалбоподател „МЦД 02“ ООД, поради което наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 860 лева въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие. Ето защо Националната агенция за приходите следва да се осъди да заплати на „МЦД 02“ ООД сума в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.