Решение № 3379 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3379 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330108501 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от **** Я. Б. Я. чрез процесуален представител юрк. Е. И. срещу Н. Ф. А. с ЕГН: ********** и адрес: ****.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. А. бил сключен договор за потребителски кредит № ****** Кредиторът се задължил да предостави на потребителя парична сума в размер на 1500лева, представляваща главница. В последствие била сключена застраховка „***“, поради което към вече отпусната сума била включена застрахователна премия в размер на 628,21лева. Заедно с уговорения лихвен процент и ГПР общото задължение възлизало в размер на 2802,60лева, която сума е била разсрочена на 30 погасителни вноски по 93,42лева. В случай на просрочие се дължали лихви. Потребителят не погасил дължимия кредит.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно ***г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. По силата на изрична клауза, включена в Договора кредиторът имал право да прехвърля без ограничение и по всяко време вземането си по сключения Договор за потребителски кредит на трето лице или лица, вкл. и търговски дружества. Именно по силата на описаната клауза била извършена цесия, за която на Н. А. било изпратено уведомление, посредством писмо с обратна разписка. Пратката била върната като непотърсена.

Ответникът Н. Ф. А. с ЕГН: ********** и адрес: **** дължал следните суми: сумата от 1726,70 лева (хиляда седемстотин двадесте и шест лева и седемдесет стотинки) - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****** от *** г., сключен с „Ти Би Ай Банк” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на *** г. с Приложение № 1 към договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от *** г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД; 34,73 лева (тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) - договорна лихва, дължима за периода 25.04.2021 г.

1

– 25.09.2023 г.; 905,29 лева (деветстотин и пет лева и двадесет и девет стотинки) обезщетение за забава за периода 26.09.2023 г. – 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2024 г. до окончателното погасяване, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № *** г. по описа на РС- П., ** гр. състав, била издадена Заповед за изпъленение на парично задължение № *** от *** г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 103,33 лева /в т.ч. 53,33 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била връчена на длъжника, като в законоустановения срок постъпило Възражение по чл. 414а ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските, направени в исковото производство.

Ответната страна, в законоустановения срок, не е депозирала отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л.** от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

За проведеното съдебно заседание на *** г., ответникът отново редовно призован, видно от призовка на л.** от делото, не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител чрез депозирана молба с вх. № *** от ***г. в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /** от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез процесуалния си преставител Г.

Б., изрично е поискал на основание чл. 238 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

2

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 53,33 лева, възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в общ размер на 103,33 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Ф. А. с ЕГН: **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, следните суми: сумата от 1726,70 лева (хиляда седемстотин двадесте и шест лева и седемдесет стотинки) - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****** от *** г., сключен с „Ти Би Ай Банк” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на *** г. с Приложение № 1 към договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от *** г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД;

34,73 лева (тридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) - договорна лихва, дължима за периода 25.04.2021 г. – 25.09.2023 г.; 905,29 лева (деветстотин и пет лева и двадесет и девет стотинки) - обезщетение за забава за периода 26.09.2023 г. – 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на РС- П., **гр. състав, Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** г. по реда на чл. 410 ГПК .

ОСЪЖДА Н. Ф. А. с ЕГН: **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, сумата в размер на 103,33 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***гр. с-в.

ОСЪЖДА Н. Ф. А. с ЕГН: **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, сумата в размер на 350 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4