Решение № 247 от 17.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Кюстендил, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 4035/10.04.2024 г., депозирана от Е. В.

Л. с ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. *****, насочена против Решение № 136 от 25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1877/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че решаващият състав неправилно тълкувал волята на родителите му относно процесния трети етаж при извършване на сделката през 2018 г. и възразява срещу изводите му, че с нотариален акт от 2018 г. те прехвърлили на ищците втори жилищен етаж и целия таван, който според съда, представлявал третия етаж от жилищната сграда, посочен в допълнителното удостоверение за търпимост № 46/29.11.2022 г., както и че целта на прехвърлителите с извършената сделка по продажба, е била приживе да разделят цялата жилищна сграда между наследниците си по закон.

Подчертава, че волята на родителите му спрямо процесния трети етаж е обективирана в нотариалния акт от 2023 г., с който същият му бил прехвърлен, доколкото не е бил предмет на сделката, извършена през 2018 г.

Уточнява, че с акта от 2018 г. на ищците бил прехвърлен втори жилищен етаж, с посочване, че прилежащи части към него са целият таван, който счита, че представлява обща част.

Поддържа, че процесният трети етаж представлява пълноценен самостоятелен обект в сградата, който не е жилищен етаж по действащото законодателство, но не може да се приеме като тавански етаж по см. на пар. 5, т. 51 от ДР на ЗУТ.

1

Възразява срещу извода на районния съд, че етажът се ползвал от В. Л., като поддържа, че той се ползвал от всички до преди няколко години, когато достъпът до него му бил ограничен, като неправилен и необоснован.

Изразява несъгласие и с мотивите на съда, че помещенията на третия етаж се използвали като функционално свързани с жилището на втория етаж. Твърди, че достъпът до всеки етаж в къщата ставал чрез общо стълбище, с отделен вход за всеки етаж, респ. помещенията на третия етаж също били функционално свързани с първия етаж.

При развитите доводи иска да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и постановено ново по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство Т. А. Л. и В. А. Л., чрез процесуалния им представител адв. З. В. от КАК, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения.

Въззиваемите се позовават на заключението на вещото лице и изложеното от него в съдено заседание, и подробно се аргументират в подкрепа на твърдението, че таванският етаж, посочен в нотариалния акт от 2018 г. като таван, няма характер на самостоятелен обект, а бил с обслужващо и следващо вещта, към която е разпределен с цитирания нотариален акт, предназначение, а именно втори жилищен етаж.

Поддържа се, че родителите на ответника не са били и собственици на процесния етаж, респ. същият не е могло да му бъде прехвърлен със сделката от 2023 г. Сочи се съдебна практика, обективирана в съдебни решения на ВКС по сходни казуси.

Иска се оставяне без уважение на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на решението изцяло. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателя й и оспорва от насрещните страни.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Т. А. Л., ЕГН ********** и В. А. Л., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: село **, ул. „***, община Д., чрез пълномощник - адв. З. В., със служебен адрес: гр. Д., ул. „***, против Е. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: село **, ул. „***, община Д..

С нея бил предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село **, община Д., находящ се на таванския етаж, 3 /трети/ етаж съгласно КККР на селото, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Претендирани са били и направените разноски.

С атакуваното съдебно решение първостепенният съд е признал за установено по иска, предявен от Т. А. Л., ЕГН ********** и В. А. Л., ЕГН **********, срещу Е.

2

В. Л., ЕГН **********, че ответникът не е собственик на посочения самостоятелен обект. Разпределил е и отговорността за разноски, като в тежест на ответника – тук въззивник, е възложил сумата от 1997 лв.

За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел, че между страните липсва спор досежно това, че сградата с идентификатор ***, в която се намира самостоятелен обект с идентификатор ***, е построена през 1974-1979 г. и в последствие не е надстроявана.

Приел е още, че сградата е била собственост на В.А. Л. и съпругата му Т.К. Л. в режим на съпружеска имуществена общност, което обстоятелство не е било и спорно.

По силата на договор, материализиран в Нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г. на 18.09.2018 г., В.А. Л. и Т.К. Л. продали:

- на Е. В. Л.: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село **, община Д., находящ се на първия етаж в сграда с идентификатор ***, с прилежащи части: мазе и ½ ид. част от общите части на сградата, самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: гараж в сграда и самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: гараж в сграда, двата на етаж минус първи в сграда с идентификатор ***, както и ПИ № ***;

- на Т. А. Л. и В. А. Л. при равни права: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село **, община Д., находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта - обект № ***, над обекта: няма, с прилежащи части: целият таван и ½ ид. част от общите части на сградата.

По делото е приобщено удостоверение за търпимост на посочената сграда /л.21/, издадено през 2017 г., в което тя е описана като сграда с жилищно предназначение на два етажа. През 2022 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверението /л.20/, в което пък сградата вече е описана като състояща се от два жилищни и тавански жилищен етаж, като данни за междувременно извършени преустройства в нея не са налични.

С договор в Нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. от 10.02.2023 г. на нотариус Д. Г., В.А. Л. и Т.К. Л., продали чрез пълномощника си Е. В. Л. на Е. В. Л. самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село **, община Д., находящ се на третия етаж в сграда с идентификатор *** при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта - обект № ***, над обекта: няма.

Събрани са били и гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели.

Свидетелите М.А. и Г.И. са сочили, че на процесния етаж, от раждането на детето й през 2018 г., живее В. Л..

Свидетелят К.Ч. е посочил, че той се използвал от всички живеещи в къщата за склад и едва от една-две години на него живеела В. Л..

Свидетелят В. Л. – баща на ответника и дядо на ищците по бащина линия, сочи, че преди около две години се разпоредил с къщата си в с. **, като първият етаж останал за него и сина му Е., а вторият – на наследниците на С.. Къщата нямала трети етаж, били тавански помещения, които също били на него и Е..

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от 3 вещото лице арх. Л.Д., било установено, че сградата на ул. „*** в село ** е триетажна, масивна, двуфамилна и жилищна по предназначение. Има полуподземно първо ниво (изцяло над терена на улицата, където са излазите на двата гаража), два жилищни етажа, тавански етаж, над който има подпокривно пространство, достъпно през отвор в таванната плоча на таванския етаж. Таванският етаж се използва от ищците с жилищна функция и склад. В преддверието на таванския етаж е описаният отвор в плочата, през който с мобилна стълба се достига в пространството под скатовете на покрива. В таванския етаж се намират преддверие, две стаи и складово помещение.

Поради липсата на кухня и санитарен възел експертът е приел, че тези помещения не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище, но се използват като функционално свързани с жилището на втория жилищен етаж (допълнителни спални и склад, поради липсата на мазе към втория жилищен етаж). Това вещото лице смята за допустимо съобразно нормативните изисквания. Вторият жилищен етаж и таванският етаж могат да бъдат счетени за жилище от мезонетен тип. Няма проектни книжа, от които да е видна функцията на помещенията в таванския етаж. На таванския етаж има електроинсталация; няма изводи за водопроводна инсталация и канал, но няма технически пречки да бъдат изведени при необходимост и след одобряване на проект за преустройство. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че процесният тавански етаж е записан по този начин при поправката на очевидна фактическа грешка в удостоверението за търпимост, но представлява пълноценен етаж, а не тавански етаж по смисъла на пар.5, т.51 от ДР на ЗУТ.

Пред въззивната инстанция при настоящото разглеждане на делото не са събирани допълнителни доказателства.

При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. То е и допустимо. Първоинстанционният съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимирани правени субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

По правилността:

Първостепенният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 Граждански процесуален кодекс (ГПК) за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на село **, община Д., находящ се на таванския етаж, 3 /трети/ етаж съгласно КККР на селото, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна За успешното провеждане на предявения установителен иск е необходимо ищецът да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – тези, от които произтича правото му.

Тук наличието на правен интерес е обусловено от наведеното твърдение, че ищците са собственици на имота, предмет на делото, а ответникът се е снабдил с документ за собственост за него. Поради това и с оглед задължителните указания по прилагането на закона в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че исковата претенция се явява допустима и 4 правилно е разгледана по същество.

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.