Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1573 от 09.11.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2891/2023
Вид
Решение № 1573
Подписан
09.11.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Мария Гецова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Русе, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520102891 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283, със седалище гр.

София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адв. Г. З. САК, с която са предявени установителни искове срещу С. Г. С., ЕГН ********** от гр.

Русе, както следва:

1. С правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от 145,55 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договори за мобилни услуги , за клиентски № 006511193 и за клиентски № 006624066.

Ищецът твърди, че по сключени между страните договори за мобилни услуги с предпочетен номер 359897734557 от 06.04.2020 г., прекратен на 20.03.2021 г. и с предпочетен номер 359893566631 от 29.02.2020 г., прекратен на 12.03.2021 г., в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за предоставени телекомуникационни услуги, която ответника не заплатил.

2. С правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 300,41 лв., поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договорите, уговорени между страните, в резултат на което мобилния оператор ги прекратил предсрочно и начислил предвидените неустойки като 1 сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси за клиентски № 006511193 и за клиентски № 006624066.

Ищецът твърди, че по сключените договори страните предварително са постигнали неустоечно съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължение в т. 11 от договорите з амобилни услуги и раздел III, т. 2 от допълнителните споразумения.

Не се оспорва по делото възникване на главното вземане, предмет на доказване по иска по т. 1 и по т. 2, изпадане на длъжника в забава с оглед уговореното между страните, постигането на неустоечно съглашение за обезщетение, дължимо при разваляне на договора поради неизпълнение на главното вземане; разваляне на договорите по реда на чл. 87 от ЗЗД, както и размера на неустойката за забава.

В законоустановеният едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирал е писмена молба чрез процесуалният си представител адв. Г. З. от САК и моли, с оглед липсата на отговор, да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат предявените искове съобразно представените писмени доказателства, като се присъдят и разноските по делото.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените искове следва да се уважат изцяло, каквото е и желанието на ищеца. От представените писмени доказателства: Общи условия на Теленор за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги и Споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния оператор от 11.01.2018 г., както и от доказателствата по приложеното ч.гр.д. 63/23 г., по описа на РРС, които са приобщени към настоящото дело: договори за мобилни услуги, приложения към тях, фактури за предоставени мобилни услуги, се установява, че ответника дължи на ищцовото дружество Йеттел България” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283, следните суми: 1. На основание чл.422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД сумата 145,55 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договори за мобилни услуги, за клиентски № 006511193 и за клиентски № 006624066 и 2. на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 300,41 лв. – неустойка, поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договорите, уговорени 2 между страните, в резултат на което мобилния оператор ги прекратил предсрочно и начислил предвидените неустойки като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси за клиентски № 006511193 и за клиентски № 006624066.

Съдът намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на посочените доказателства и следва да се уважат.

На осн. чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса от 50 лв. за втория иск, като общо дължимата за двата иска е 100 лв., като се приспада внесената по настоящото дело 25 лв. и по заповедното 25 лв.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по настоящото дело разноски на ищеца в размер на 75 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар, както и по заповедното производство разноски от 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Русе, *********** ЧЕ ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283, със седалище гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата общо 445,96 лв., както следва:

1/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД сумата 145,55 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договори за мобилни услуги, за клиентски № 006511193 и за клиентски № 006624066 и

2/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 300,41 лв. – начислена неустойка, поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договорите, уговорени между страните, като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси за клиентски № 006511193 и за клиентски № 006624066.

3/ ведно със законната лихва за периода от 05.01.2023 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед № 26/06.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 63/2023 г. на РРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 77 от ГПК „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС сумата 50 лв. държавна такса.

3

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Русе, *********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283 със седалище гр. София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, направените по делото разноски на ищеца по настоящото дело в размер на 75 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар, както направените от ищеца по заповедното производство разноски от 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4