Решение № 7584 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7584 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100502341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20811 от 18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 58167/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че С. К. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3347,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата 33,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „********, аб. № ********, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.08.2023г. по ч.гр.д. № 44785/2023г. по описа на СРС, 81 състав, като е отхвърлен искът за сумата 481,85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г., както и иска за сумата 6,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г.

Със същото решение и на основание чл.78, ал.1 ГПК С. К. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, сумата 527,67 лева, разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 110,84 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия., е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано изпадането на ответника в забава, доколкото изпадането в забава възниквало въз основа на влезлите в сила общи условия от 1

2016 г., които били представени по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответницата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от ищец, чрез юрк. Ралица Петракиева, с пълномощно по делото, като е заплатена съответната държавна така за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че С. К. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3347,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата 33,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „********, аб. № ********, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.08.2023г. по ч.гр.д. № 44785/2023г. по описа на СРС, 81 състав, както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 6,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г. , не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, е свързано с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото. В конкретния случай наличието на главно задължение е установено със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение, в частта, с която ответницата е осъдена да заплати главница за потребена топлинна енергия не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. са приложими общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., публикувани през м. 07.2016 г. и влезли в сила през м. 08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. За изравнителните сметки по чл. 32 2 ал. 3 от ОУ /2016 г./ е необходимо отчитане и на ИРРО, както и издаване на обща фактура за отчетен период, а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава. Покъсното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите, тъй като едва след изтичане на 45- дневен срок от фактурата започват да се начисляват - както и в процесния случай - лихви за забава. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана.

С оглед изложеното ответницата е изпаднала в забава за плащане на главницата за цена на доставена топлинна енергия, като размерът на законната лихва за забава, определен за периода

Ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане на главницата по обща фактура № 1014092073 от 31.07.2021 г. и обща фактура № 1021609853 от 31.07.2022 г., като общият размер на дължимата лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, изчислен на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 481,85 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.

С оглед различните правни изводи, до които стигна въззивната инстанция, решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 481,85 ;ева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г., следва да бъде отменено, като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за същата сума.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК правно на разноски има въззивникът. С оглед основателността на въззивната жалба, следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер от 125 лева, представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от още 75,52 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд и сумата от 15,86 лева – разноски в заповедното производство.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20811 от 18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 58167/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, ч е С. К. К., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 481,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.08.2023г. по ч.гр.д. № 44785/2023г. по описа на СРС, 81 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. К. К., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 481,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 31.07.2023г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.08.2023г. по ч.гр.д. № 44785/2023г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 75,52 лева – разноски в първоинстанционното производство и сумата от 15,86 лева – разноски в заповедното 3 производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК С. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 125 лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4